Мнения Daily - Чайка е тук, за да благослови олигархичния капитализъм у нас
© НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ
Цацаров влиза в ролята на страж на печата на модела на ръководство. Още по тематиката
Мнения Daily - Кражбата на компании стана рутина по времето на " Бойко-2 "
И още: Русия се завърна в постсъветското пространство
18 сеп 2017
Мнения Daily: Всички желаят по-ниски налози
И още: Съспенсът на Слави
17 сеп 2017 Прокурорска република
Чайка е тук, с цел да благослови олигархичния капитализъм у нас
От коментар на някогашния дипломат в Русия и енергиен съветник Илиян Василев в неговия фейсбук профил
Цацаров играе доста значима роля в договаряне и обезпечаване на " правни " рамки - разбирай координиране с топ равнища - на бизнес игри на топ олигарси и на ползи на топ политическо ниво. Досега в никакъв случай фигурата на основния прокурор не е била употребена по подобен метод - като страж на Печата на модела на ръководство на страната.
Пример беше визитата на Цацаров в Анкара за среща с Ердоган. То е сериозно значимо за схващане на ролята и смисъла на основния прокурор в актуалния модел на държавно-олигархичен капитализъм. Изобщо не му е равнище на Ердоган да се среща с основния прокурор на България, в случай че не е изпратен да " оправи " някакви проблеми, които допускат запас, присъединяване и роля на прокуратурата.
Тогава това бяха контрабандните покупко-продажби с цигари, за които турците знаеха, само че бяха решили, че не могат да ги толерират повече. И още веднъж Пеевски беше замесен. Веднъж тъй като по инфо в непознати медии някаква част от изгодите от тази контрабанда отива в ИДИЛ, а те ги употребяват за покупка на оръжие. Малко е по-сложно - опростявам. И Цацаров трябваше да договаря правно затваряне на случката и поемането на задължения, които да успокоят турската страна и персонално Ердоган.
По същия метод в този момент Чайка идва за разискване на прокурорските канали за договаряне на бизнес и ползи сред " Кой ", българската олигархия и Русия. Кремъл несъмнено не е удовлетворен, даже е гневен това, че Индия приключва контракти за доставка на военна техника и съоръжение, а пренасочва тези контракти към българския ВПК. Нашите се пробват да трансферират горещия картоф върху " неприятните " частници в бизнеса. Тук е и правната гаранция, която Цацаров може да даде, че никой няма да преследва компании и структури, които осъществят съветски бизнес и политически ползи у нас.
Очевидно и тук са и бизнес ползите на Пеевски. Уверенията на Борисов, че Корпулентния нямал ползи, не костват и пет пари. Да, Пеевски няма интерес, най-малко официално, да придобива активи, желае надзор и своята част от финансовите потоци. Той смени модела - ВПК да стане още веднъж държавен, а посредством назначение на комфортни шефове да се насочват контракти и изгоди към нашите хора. Така официално Пеевски и Кой? няма да бъдат във ВПК. Искам да подчертая - тези хора няма интерес от това да имат активи поради самите активи или да ръководят някакъв бизнес. Всичко, което ги интересува, е кешът.
Ето това е схемата на новия държавно-олигархичен капитализъм при ръководството на Цацаров -Пеевски - Борисов. И Чайка е тук да даде благословията на Кремъл и да поддържа " другарчето " по проблема " Магнитски ". В смисъл не е ужасно да те проверяват, и мен американците ме проверяват. Съответно от бг страна (това ще се удостовери и при срещите на Чайка с Борисов) ще се поемат обещания за надзор върху непослушните - тези които не се регистрират. Откъде накъде някакви частници ще натрупат пари и облаги, а няма да се регистрират на госмафията? Както виждате - работодателските организации мълчат проведено по събитията във ВПК? Ще мълчат и по Цацаров и по доста други тематики.
--------
При цялото обилие от институции резултатът от антикорупционните напъни е нулев.
Правораздаване
Защо битката с корупцията внезапно стана всенародно дело
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Както в никакъв случай до момента, битката с корупцията, или по-скоро говоренето за нея, е на път да стане всенародно дело. Всяка от двете най-големи партии си има собствен антикорупционен закон, със собствен вид за обединен антикорупционен орган. И си ги подлагат на " необятно публично разискване ", популяризират си ги, подлагат на критика си ги, съпоставят си ги и си ги мерят. Вечният спор кой е по-корумпиран като че ли е преместен от разногласието кой (ще) е по-голям герой против корупцията.
В този спор няма нищо неприятно. Най-важните въпроси обаче са други и отговорите им не изискват кой знае какви експертни знания. Защо при цялото обилие от институции, свързани по един или различен метод с битката против корупцията, до момента резултатите от тази битка непроменяемо клонят към нула? И има ли гаранция, че този път резултатът ще е по-различен?
И до момента всяка от изписаните в двата законопроекта възможни функционалности на бъдещия антикорупционен орган е била нечия ясно дефинирана и вменена от закона задача. Какво е пречело да вземем за пример на многочислените анализиращи, контролиращи, инспектиращи и регулиращи органи да разпознават рисковете, да лимитират опциите за злоупотреби и да ги предотвратяват? А на съответната едноименна комисия - да предотвратява и открива споровете на ползи?
Какво е пречело на Сметната палата или на данъчната организация да ревизират и откриват разминаванията сред заявените доходи и имотното положение? Или най-малко да виждат и обръщат нужното внимание на тези разминавания, когато те са фрапиращи, забележими с просто око и известни на всички? Вместо да се вършат на ударени. Какво е пречело на Специализираната дирекция за противопоставяне на корупцията измежду лицата, заемащи висши държавни длъжности в ДАНС да противодейства? Та в този момент се постанова тази дирекция да се мести и да се основава нещо като втора ДАНС. И най-после – какво пречи на прокуратурата да прави работата, за която е основана?
На тези въпроси никой от " борците " против корупцията не дава никакъв логичен отговор. Нещо повече – създателите и бранителите на двата законопроекта даже не са си създали труда да проучват за какво досегашните механизми и институции са неефективни и да осведомят публиката за изводите си. Може би тъй като доста добре знаят отговора, само че той не е за казване. А отговорът е, че тези и доста други държавни институции са или съзнателно обезсилени и блокирани, или са толкоз наплашени, че без да питат, не подхващат нищо, или сложени според и завладяни. За да си затварят очите за злоупотребите, да не са в положение да им се опълчват или напряко да са част от тях.
---------
Европейски Съюз би трябвало да има съответни политики за отбрана от незаконната миграция.
Европейски съюз
Орбан е властнически, само че прав за мигрантите
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил
Фотограф: ERIC VIDAL
Това е, което съм твърдял през последните две години - позицията на Орбан за миграцията е вярна. И това няма никакво отношение към други негови позиции във вътрешната политика на Унгария, за които той заслужено може да бъде подложен на критика за авторитаризъм - отношение към медии, правораздаване, университети и така нататък
Позицията на Орбан за миграцията не е и евроскептична - той предлага ОБЩОЕВРОПЕЙСКО изпитание за защита на външните граници на Европейски Съюз. Това е само рационалният метод - в контраст на безпомощната липса на граници, в каквато се оказахме през 2014-2015 година Както и в контраст на издигането на стени сред европейските страни, почнало в резултат на отхвърли на европейски политици от ранга на госпожа Меркел да вземат ограничения за преустановяване на незаконната миграция към Европа. Днес самата госпожа Меркел към този момент промени гледната си точка.
В умозаключение - дано няма афектирани от изказванието, че Орбан печели разногласието за миграцията. Струва ми се, че позицията на унгарския министър председател по този въпрос е рационалната позиция. Време е Европейски Съюз да предприеме съответни политики за отбрана на Европа от огромни талази незаконни имигранти. Сътресенията, които такива талази могат да провокират, ще имат пагубни въздействия освен върху европейските обществени системи, само че и върху политическата непоклатимост на европейските демокрации. Промяната на света - в каквато и да е посока - би трябвало да се подхваща умерено и с рационални темпове и причини.
Цацаров влиза в ролята на страж на печата на модела на ръководство. Още по тематиката
Мнения Daily - Кражбата на компании стана рутина по времето на " Бойко-2 "
И още: Русия се завърна в постсъветското пространство
18 сеп 2017
Мнения Daily: Всички желаят по-ниски налози
И още: Съспенсът на Слави
17 сеп 2017 Прокурорска република
Чайка е тук, с цел да благослови олигархичния капитализъм у нас
От коментар на някогашния дипломат в Русия и енергиен съветник Илиян Василев в неговия фейсбук профил
Цацаров играе доста значима роля в договаряне и обезпечаване на " правни " рамки - разбирай координиране с топ равнища - на бизнес игри на топ олигарси и на ползи на топ политическо ниво. Досега в никакъв случай фигурата на основния прокурор не е била употребена по подобен метод - като страж на Печата на модела на ръководство на страната.
Пример беше визитата на Цацаров в Анкара за среща с Ердоган. То е сериозно значимо за схващане на ролята и смисъла на основния прокурор в актуалния модел на държавно-олигархичен капитализъм. Изобщо не му е равнище на Ердоган да се среща с основния прокурор на България, в случай че не е изпратен да " оправи " някакви проблеми, които допускат запас, присъединяване и роля на прокуратурата.
Тогава това бяха контрабандните покупко-продажби с цигари, за които турците знаеха, само че бяха решили, че не могат да ги толерират повече. И още веднъж Пеевски беше замесен. Веднъж тъй като по инфо в непознати медии някаква част от изгодите от тази контрабанда отива в ИДИЛ, а те ги употребяват за покупка на оръжие. Малко е по-сложно - опростявам. И Цацаров трябваше да договаря правно затваряне на случката и поемането на задължения, които да успокоят турската страна и персонално Ердоган.
По същия метод в този момент Чайка идва за разискване на прокурорските канали за договаряне на бизнес и ползи сред " Кой ", българската олигархия и Русия. Кремъл несъмнено не е удовлетворен, даже е гневен това, че Индия приключва контракти за доставка на военна техника и съоръжение, а пренасочва тези контракти към българския ВПК. Нашите се пробват да трансферират горещия картоф върху " неприятните " частници в бизнеса. Тук е и правната гаранция, която Цацаров може да даде, че никой няма да преследва компании и структури, които осъществят съветски бизнес и политически ползи у нас.
Очевидно и тук са и бизнес ползите на Пеевски. Уверенията на Борисов, че Корпулентния нямал ползи, не костват и пет пари. Да, Пеевски няма интерес, най-малко официално, да придобива активи, желае надзор и своята част от финансовите потоци. Той смени модела - ВПК да стане още веднъж държавен, а посредством назначение на комфортни шефове да се насочват контракти и изгоди към нашите хора. Така официално Пеевски и Кой? няма да бъдат във ВПК. Искам да подчертая - тези хора няма интерес от това да имат активи поради самите активи или да ръководят някакъв бизнес. Всичко, което ги интересува, е кешът.
Ето това е схемата на новия държавно-олигархичен капитализъм при ръководството на Цацаров -Пеевски - Борисов. И Чайка е тук да даде благословията на Кремъл и да поддържа " другарчето " по проблема " Магнитски ". В смисъл не е ужасно да те проверяват, и мен американците ме проверяват. Съответно от бг страна (това ще се удостовери и при срещите на Чайка с Борисов) ще се поемат обещания за надзор върху непослушните - тези които не се регистрират. Откъде накъде някакви частници ще натрупат пари и облаги, а няма да се регистрират на госмафията? Както виждате - работодателските организации мълчат проведено по събитията във ВПК? Ще мълчат и по Цацаров и по доста други тематики.
--------
При цялото обилие от институции резултатът от антикорупционните напъни е нулев.
Правораздаване
Защо битката с корупцията внезапно стана всенародно дело
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Както в никакъв случай до момента, битката с корупцията, или по-скоро говоренето за нея, е на път да стане всенародно дело. Всяка от двете най-големи партии си има собствен антикорупционен закон, със собствен вид за обединен антикорупционен орган. И си ги подлагат на " необятно публично разискване ", популяризират си ги, подлагат на критика си ги, съпоставят си ги и си ги мерят. Вечният спор кой е по-корумпиран като че ли е преместен от разногласието кой (ще) е по-голям герой против корупцията.
В този спор няма нищо неприятно. Най-важните въпроси обаче са други и отговорите им не изискват кой знае какви експертни знания. Защо при цялото обилие от институции, свързани по един или различен метод с битката против корупцията, до момента резултатите от тази битка непроменяемо клонят към нула? И има ли гаранция, че този път резултатът ще е по-различен?
И до момента всяка от изписаните в двата законопроекта възможни функционалности на бъдещия антикорупционен орган е била нечия ясно дефинирана и вменена от закона задача. Какво е пречело да вземем за пример на многочислените анализиращи, контролиращи, инспектиращи и регулиращи органи да разпознават рисковете, да лимитират опциите за злоупотреби и да ги предотвратяват? А на съответната едноименна комисия - да предотвратява и открива споровете на ползи?
Какво е пречело на Сметната палата или на данъчната организация да ревизират и откриват разминаванията сред заявените доходи и имотното положение? Или най-малко да виждат и обръщат нужното внимание на тези разминавания, когато те са фрапиращи, забележими с просто око и известни на всички? Вместо да се вършат на ударени. Какво е пречело на Специализираната дирекция за противопоставяне на корупцията измежду лицата, заемащи висши държавни длъжности в ДАНС да противодейства? Та в този момент се постанова тази дирекция да се мести и да се основава нещо като втора ДАНС. И най-после – какво пречи на прокуратурата да прави работата, за която е основана?
На тези въпроси никой от " борците " против корупцията не дава никакъв логичен отговор. Нещо повече – създателите и бранителите на двата законопроекта даже не са си създали труда да проучват за какво досегашните механизми и институции са неефективни и да осведомят публиката за изводите си. Може би тъй като доста добре знаят отговора, само че той не е за казване. А отговорът е, че тези и доста други държавни институции са или съзнателно обезсилени и блокирани, или са толкоз наплашени, че без да питат, не подхващат нищо, или сложени според и завладяни. За да си затварят очите за злоупотребите, да не са в положение да им се опълчват или напряко да са част от тях.
---------
Европейски Съюз би трябвало да има съответни политики за отбрана от незаконната миграция.
Европейски съюз
Орбан е властнически, само че прав за мигрантите
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук профил
Фотограф: ERIC VIDAL
Това е, което съм твърдял през последните две години - позицията на Орбан за миграцията е вярна. И това няма никакво отношение към други негови позиции във вътрешната политика на Унгария, за които той заслужено може да бъде подложен на критика за авторитаризъм - отношение към медии, правораздаване, университети и така нататък
Позицията на Орбан за миграцията не е и евроскептична - той предлага ОБЩОЕВРОПЕЙСКО изпитание за защита на външните граници на Европейски Съюз. Това е само рационалният метод - в контраст на безпомощната липса на граници, в каквато се оказахме през 2014-2015 година Както и в контраст на издигането на стени сред европейските страни, почнало в резултат на отхвърли на европейски политици от ранга на госпожа Меркел да вземат ограничения за преустановяване на незаконната миграция към Европа. Днес самата госпожа Меркел към този момент промени гледната си точка.
В умозаключение - дано няма афектирани от изказванието, че Орбан печели разногласието за миграцията. Струва ми се, че позицията на унгарския министър председател по този въпрос е рационалната позиция. Време е Европейски Съюз да предприеме съответни политики за отбрана на Европа от огромни талази незаконни имигранти. Сътресенията, които такива талази могат да провокират, ще имат пагубни въздействия освен върху европейските обществени системи, само че и върху политическата непоклатимост на европейските демокрации. Промяната на света - в каквато и да е посока - би трябвало да се подхваща умерено и с рационални темпове и причини.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ