Колко беше мръсен въздухът в пет следобед?
© Николай Дойчинов Отговорът на въпроса от заглавието досега беше загадка. Ако някой желае да ревизира какъв брой е бил чист въздухът преди месец или да направи разбор на база данните за това, с цел да потърсите аргументите за замърсяванията, щеше да му е на практика невероятно. Държавата разполага с тези данни, само че отхвърля да ги показа обществено. Или най-малко до момента.
Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) би трябвало да даде подробна информация какъв брой е бил замърсен въздухът предходната зима. Това излиза наяве от решение на Административен съд - София, по дело, което съдружие " За Земята - Достъп до правораздаване " завоюва против Изпълнителна агенция по околна среда. Ведомството два пъти отхвърли да даде данните, поискани по реда на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Организацията изиска средночасовите стойности на разнообразни замърсители от станциите в София за интервала от 1 декември 2017 година до 31 март 2018 година в така наречен машинно четим формат (например в Excel таблици), а не на хартия, тъй че да могат да се обработват и проучват.
Административен съд - София, от 10 октомври задължава Изпълнителна агенция по околна среда да се произнесе още веднъж и в 14-дневен период от приемането на решението организацията да даде информацията. Решението е дефинитивно.
Това в действителност е второто дело, което Изпълнителна агенция по околна среда губи от " За земята " по тематиката за данните за въздуха.
Не вие определяте какво е публичен интерес
Агенцията е изброила няколко аргумента да скрие средночасовите данни за фини прахови частици с размер 10 и 2.5 микрона, азотен оксид, азотен диоксид, въглероден оксид, серен диоксид и сероводород. Всичките обаче са отхвърлени от съда.
Например Изпълнителна агенция по околна среда изяснява, че нормите за множеството замърсители са средноденонощни, а почасовите данни били в недопечен тип и можело да доведат до неверни заключения. " Тълкуването на часовите данни е погрешно и може да докара до илюзия и манипулиране на обществеността ", твърди ведомството в решението си за отхвърли на информация. Агенцията развива тезата, че поисканите данни са налични, само че от тях не се добивала действителна визия за качеството на въздуха.
В решението се показва, че това по какъв начин ще се употребява информацията след това няма нищо общо с преценката дали би трябвало да се даде. Съдът припомня, че " няма наредба, която да не разрешава или да лимитира достъпа до първична информация с оглед отбрана на публичния интерес посредством отбягване на опцията за неправилно интерпретиране на данните ". Магистратите считат, че изрично е налице публичен интерес и информацията би трябвало да се даде.
Защо са значими почасовите данни
В края на май 2019 година организацията най-сетне пусна платформа, през която да може да се следи качеството на въздуха в страната в действително време. Там обаче не може да се вършат информации за средночасовите стойности на всички замърсители, а единствено за азотен диоксид, озон и серен диоксид, само че не и за ФПЧ10 и ФПЧ2.5.
" Почасовите данни са значими за най-малко две неща. Първо, може да се наблюдава какво е замърсяването в избрани часове на деня и да е види по кое време има пикове. Така могат да се търсят ограничения, които да лимитират замърсяването в пиковете. Второ, самите почасови данни са потребни от научна позиция - могат да се употребяват за моделиране в програмен продукт за замърсяването, с цел да се види по какъв начин се популяризира из София, за проучвания, за премерване на корелация на замърсяването по часове с придвижването на превоза да вземем за пример ", изяснява Ивайло Хлебаров от съдружие " За земята " пред " Капитал ".
Самата платформа на Изпълнителна агенция по околна среда има дефекти обаче, отбелязва той. Данните са показани в картинки на стълбчета (т.нар. bar chart), а не с точните стойности на концентрациите във формат с цифри в табличен тип (виж образец тук). " Направена е неуместна в механически за прилагане в механически аспект ", разяснява Хлебаров.
Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) би трябвало да даде подробна информация какъв брой е бил замърсен въздухът предходната зима. Това излиза наяве от решение на Административен съд - София, по дело, което съдружие " За Земята - Достъп до правораздаване " завоюва против Изпълнителна агенция по околна среда. Ведомството два пъти отхвърли да даде данните, поискани по реда на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Организацията изиска средночасовите стойности на разнообразни замърсители от станциите в София за интервала от 1 декември 2017 година до 31 март 2018 година в така наречен машинно четим формат (например в Excel таблици), а не на хартия, тъй че да могат да се обработват и проучват.
Административен съд - София, от 10 октомври задължава Изпълнителна агенция по околна среда да се произнесе още веднъж и в 14-дневен период от приемането на решението организацията да даде информацията. Решението е дефинитивно.
Това в действителност е второто дело, което Изпълнителна агенция по околна среда губи от " За земята " по тематиката за данните за въздуха.
Не вие определяте какво е публичен интерес
Агенцията е изброила няколко аргумента да скрие средночасовите данни за фини прахови частици с размер 10 и 2.5 микрона, азотен оксид, азотен диоксид, въглероден оксид, серен диоксид и сероводород. Всичките обаче са отхвърлени от съда.
Например Изпълнителна агенция по околна среда изяснява, че нормите за множеството замърсители са средноденонощни, а почасовите данни били в недопечен тип и можело да доведат до неверни заключения. " Тълкуването на часовите данни е погрешно и може да докара до илюзия и манипулиране на обществеността ", твърди ведомството в решението си за отхвърли на информация. Агенцията развива тезата, че поисканите данни са налични, само че от тях не се добивала действителна визия за качеството на въздуха.
В решението се показва, че това по какъв начин ще се употребява информацията след това няма нищо общо с преценката дали би трябвало да се даде. Съдът припомня, че " няма наредба, която да не разрешава или да лимитира достъпа до първична информация с оглед отбрана на публичния интерес посредством отбягване на опцията за неправилно интерпретиране на данните ". Магистратите считат, че изрично е налице публичен интерес и информацията би трябвало да се даде.
Защо са значими почасовите данни
В края на май 2019 година организацията най-сетне пусна платформа, през която да може да се следи качеството на въздуха в страната в действително време. Там обаче не може да се вършат информации за средночасовите стойности на всички замърсители, а единствено за азотен диоксид, озон и серен диоксид, само че не и за ФПЧ10 и ФПЧ2.5.
" Почасовите данни са значими за най-малко две неща. Първо, може да се наблюдава какво е замърсяването в избрани часове на деня и да е види по кое време има пикове. Така могат да се търсят ограничения, които да лимитират замърсяването в пиковете. Второ, самите почасови данни са потребни от научна позиция - могат да се употребяват за моделиране в програмен продукт за замърсяването, с цел да се види по какъв начин се популяризира из София, за проучвания, за премерване на корелация на замърсяването по часове с придвижването на превоза да вземем за пример ", изяснява Ивайло Хлебаров от съдружие " За земята " пред " Капитал ".
Самата платформа на Изпълнителна агенция по околна среда има дефекти обаче, отбелязва той. Данните са показани в картинки на стълбчета (т.нар. bar chart), а не с точните стойности на концентрациите във формат с цифри в табличен тип (виж образец тук). " Направена е неуместна в механически за прилагане в механически аспект ", разяснява Хлебаров.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ