Мнения Daily: Има ли кой да спре Гешев?
© Надежда Чипева От текст на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle
Има ли късмет митингите и причините за отдръпването заради неприспособимост на единствената кандидатура за нов основен прокурор - на Иван Гешев, и апелите за нова процедура да бъдат чути и някой от тези, които официално вземат участие в процедурата или биха могли да ѝ повлияят, да се засрами, стресне, уплаши и да даде заден ход? Отговорът наподобява явен, само че въпреки всичко - да забележим.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Най-абсурдно е да се разчита на самия претендент. Доколкото зависи от него, той в никакъв случай не би се отказал. Даже упреците и рецензиите му работят стимулиращо и го вършат все по-безцеремонен и нападателен.
Вероятността някой от болшинството във Висшия правосъден съвет, което откри, че претендентът " има нужните нравствени и професионални качества ", да почувства някакви скрупули и без разпореждане от горе да размишления или да гласоподава " срещу " е кръгла нула. Това е фасаден орган " на повикване ", забъркан от същото професионално, интелектуално и морално тесто, цялостен с назначени, изпълнителни и уплашени хора.
Изпълнителната власт имаше официално съображение да се намеси с различна кандидатура, само че не го направи. Което, естествено, не е решение на карикатурния министър на правораздаването. Просто към този момент издигнатият претендент си е и неин.
Президентът може да не подпише декрет за назначението му, което би било доста добре. Но Висш съдебен съвет ще си го прегласува. Така че резултатът ще е като от предварителните съвещания по въпроса кой да е новият основен прокурор - никакъв. Впрочем, президентът още в този момент би могъл да каже какво мисли. Но си мълчи.
Да се разчита на т.нар магистратска общественост е ненужно. Съдиите възпитано не се намесват, до момента в който прокурорски трудови колективи от цялата страна се надпреварват да показват верноподаническа " безрезервна поддръжка ".
С изключение на една, всички партии си мълчат, като че ли тематиката изобщо не съществува. А тези от тях, които са в Народното събрание, са излъчили половината от членовете на Висш съдебен съвет и биха могли да се намесят. Но очевидно доста ги е боязън от основния прокурор - и днешния, и бъдещия. Най-оглушително звучи мълчанието на най-голямата " опозиционна " партия. От Движение за права и свободи не се свенят да хвалят претендента - той си е и техен.
Остава единствено една алтернатива - тези няколко субекта, които имат действителната власт и вземат решенията. Които (макар и може би не с идентичен възторг, и не без несъгласия посред си) са показали избраника и в този момент му дърпат конците. Както и на официално номиниралите го и на (почти) всички други институции в страната. Единственото, което вероятно би могло да ги трогне, са някакви всеобщи и продължителни митинги. Както стана през 2013-та с анулираното предопределение на Делян Пеевски за началник на ДАНС.
Този образец обаче не е доста окуражаващ. Тогавашното оттегляне на властта не промени кой знае какво, а след това тя си го върна тъпкано на цялото общество. Пеевски и тези над и зад него се възмогнаха стопански, КТБ се срина и бе разграбена, завладяването на страната се форсира, хватката се стегна и стана още по-нагла и брутална. Ясен образец за което е и сегашната процедура по " избор " на основен прокурор.
Днес заплахите за демокрацията, правата и свободата са доста по-големи и непосредствени - намерено репресивният режим наподобява на една ръка разстояние (за някои и това разстояние към този момент бе изминато). Днес има повече и по-сериозни аргументи да се стачкува. Но и публичният напън би трябвало да е още по-силен.
В края на краищата не е изключено отново да правят отстъпка, само че в случай че това стане, ще е по-скоро огромна изненада. Надеждата наподобява дребна. Но е наложително да се опита.
Зависимата правосъдна власт
Пълно единогласие пред династията " Пеевски "
От текст на Петя Владимирова в " Дневник "
Димитър Франтишек Петров, към този момент началник на Специализираната прокуратура
Фотограф: Велко Ангелов
След избора на Димитър Франтишек Петров за титулярен началник на Специализираната прокуратура няма да има кой знае какво значение дали Иван Гешев ще стане основен прокурор, с цел да продължи линията " Цацаров " най-малко там. Избраният с цялостно единогласие да управлява не коя да е, а тъкмо Специализираната прокуратура - овластената по волята на Цацаров от законодателите - да се бори с високата корупция, проведените незаконни групи и изобщо с мафията, е фаворит де факто на Гешев, образуван е - да не кажа отгледан - от него, с цел да го замести. Единодушието на избора е лакмусът доколко ръководещата политическа върхушка се е преплела с прокурорската.
Така както Гешев беше образуван от Цацаров - минаването през спецпрокуратурата бе наложително, с цел да се саморекламира определеният с акции против проведените незаконни групи и арестите на олигарсите. А и с цел да бъде тестван. Като реализатор.
Изборът на Петров, както и този на Гешев сервира един подробност, който оттук насетне ще демонстрира не дъното, не лимита, а безпредела в падението: цялостното единогласие.
Подобно на единомислещото номиниране на Гешев, със същото бетонно единогласие беше определен и Петров. Цялата парламентарна квота от петима членове на 11-членната прокурорска гилдия се причисли към шестимата от прокурорската квота, както при номинацията на Гешев. Как пък най-малко един фаворит от Народното събрание не се замисли, че гласоподава за началник на Спецпрокуратурата за човек, който е блъскал възпитаник пред учебната лавка, та да го попита най-добросъвестно, от любознание - какво тъкмо се е случило, по какъв начин е станал случаят, за какво не е могъл да овладее страстта си...Или какво значи, че директният му тогава началник Емилия Русинова обяснила на родителите на детето, че прокурорът бил " по-краен във възпитанието на децата си " и подобен бил темпераментът му.
А единодушието на парламентарната квота (двама от ГЕРБ, един от Движение за права и свободи, един от Патриотите и един от БСП) е лакмусът кой е действителният владетел в България през днешния ден и доколко ръководещата политическа върхушка се е преплела с прокурорската. Върховете на държавното обвиняване се овладяват един след различен от династия " Пеевски " (пак по името на модела, чийто бранд е депутатът). Да, знам че назначенията нямат директни родови връзки (за да е напълно на място образецът ми), само че обвързаностите им са по-силни и от роднински.
Тази тематика е проблем, който занапред ще се стоварва върху главите на политическите сили, дано не си мислят, че са се отървали с обичаното им факсимиле за самостоятелната правосъдна власт.
Репортери без граници
Докато Борисов е на власт, ще пази избрани притежатели на медии
Полин Адес-Мевел, началник на отдел " Европейски съюз и Балкани " в " Репортери без граници ", в изявление за БНР
Фотограф: Велко Ангелов Българските медии имат три съществени казуса. Първият е концентрацията на благосъстоятелност в ръцете на един човек, чиито връзки с медийната промишленост не са изцяло известни. Проблемът е, че тази централизация не е транспарантна. Ние сме срещу тези, които се крият и употребяват медиите си, с цел да оказват напън или да предотвратяват следствия.
Вторият проблем е правосъдният тормоз върху публицисти. Крайно притеснителни са също заканите и нападенията над публицисти. Трите казуса са свързани един с различен... Нищо не върви надобре в България
Имам чувството, че до момента в който господин Борисов е на власт, евентуално ще бъде в най-хубава позиция да пази избрани притежатели на медии. Продължаваме да сме камъчето в обувката му.
За нас е значимо да поддържаме връзка с премиера, ние го почитаме. Тъй като той ръководи държавното управление, за нас е значимо да поддържаме връзка с него, без значение от това дали утвърждаваме това, което споделя или прави, или не. Важни проблеми в страната ви би трябвало да получат отговор и да бъдат решени. Разочаровани сме, че всяка година България попада в класацията ни, а не получаваме отговор, когато призоваваме ръководещите да работят. Разочаровани сме от отношението към проверяващите публицисти.
България се е включила към Европейския съюз и би трябвало да покрива избрани стандарти. Свободата на медиите е нужна за демокрацията.
Има ли късмет митингите и причините за отдръпването заради неприспособимост на единствената кандидатура за нов основен прокурор - на Иван Гешев, и апелите за нова процедура да бъдат чути и някой от тези, които официално вземат участие в процедурата или биха могли да ѝ повлияят, да се засрами, стресне, уплаши и да даде заден ход? Отговорът наподобява явен, само че въпреки всичко - да забележим.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Най-абсурдно е да се разчита на самия претендент. Доколкото зависи от него, той в никакъв случай не би се отказал. Даже упреците и рецензиите му работят стимулиращо и го вършат все по-безцеремонен и нападателен.
Вероятността някой от болшинството във Висшия правосъден съвет, което откри, че претендентът " има нужните нравствени и професионални качества ", да почувства някакви скрупули и без разпореждане от горе да размишления или да гласоподава " срещу " е кръгла нула. Това е фасаден орган " на повикване ", забъркан от същото професионално, интелектуално и морално тесто, цялостен с назначени, изпълнителни и уплашени хора.
Изпълнителната власт имаше официално съображение да се намеси с различна кандидатура, само че не го направи. Което, естествено, не е решение на карикатурния министър на правораздаването. Просто към този момент издигнатият претендент си е и неин.
Президентът може да не подпише декрет за назначението му, което би било доста добре. Но Висш съдебен съвет ще си го прегласува. Така че резултатът ще е като от предварителните съвещания по въпроса кой да е новият основен прокурор - никакъв. Впрочем, президентът още в този момент би могъл да каже какво мисли. Но си мълчи.
Да се разчита на т.нар магистратска общественост е ненужно. Съдиите възпитано не се намесват, до момента в който прокурорски трудови колективи от цялата страна се надпреварват да показват верноподаническа " безрезервна поддръжка ".
С изключение на една, всички партии си мълчат, като че ли тематиката изобщо не съществува. А тези от тях, които са в Народното събрание, са излъчили половината от членовете на Висш съдебен съвет и биха могли да се намесят. Но очевидно доста ги е боязън от основния прокурор - и днешния, и бъдещия. Най-оглушително звучи мълчанието на най-голямата " опозиционна " партия. От Движение за права и свободи не се свенят да хвалят претендента - той си е и техен.
Остава единствено една алтернатива - тези няколко субекта, които имат действителната власт и вземат решенията. Които (макар и може би не с идентичен възторг, и не без несъгласия посред си) са показали избраника и в този момент му дърпат конците. Както и на официално номиниралите го и на (почти) всички други институции в страната. Единственото, което вероятно би могло да ги трогне, са някакви всеобщи и продължителни митинги. Както стана през 2013-та с анулираното предопределение на Делян Пеевски за началник на ДАНС.
Този образец обаче не е доста окуражаващ. Тогавашното оттегляне на властта не промени кой знае какво, а след това тя си го върна тъпкано на цялото общество. Пеевски и тези над и зад него се възмогнаха стопански, КТБ се срина и бе разграбена, завладяването на страната се форсира, хватката се стегна и стана още по-нагла и брутална. Ясен образец за което е и сегашната процедура по " избор " на основен прокурор.
Днес заплахите за демокрацията, правата и свободата са доста по-големи и непосредствени - намерено репресивният режим наподобява на една ръка разстояние (за някои и това разстояние към този момент бе изминато). Днес има повече и по-сериозни аргументи да се стачкува. Но и публичният напън би трябвало да е още по-силен.
В края на краищата не е изключено отново да правят отстъпка, само че в случай че това стане, ще е по-скоро огромна изненада. Надеждата наподобява дребна. Но е наложително да се опита.
Зависимата правосъдна власт
Пълно единогласие пред династията " Пеевски "
От текст на Петя Владимирова в " Дневник "
Димитър Франтишек Петров, към този момент началник на Специализираната прокуратура
Фотограф: Велко Ангелов
След избора на Димитър Франтишек Петров за титулярен началник на Специализираната прокуратура няма да има кой знае какво значение дали Иван Гешев ще стане основен прокурор, с цел да продължи линията " Цацаров " най-малко там. Избраният с цялостно единогласие да управлява не коя да е, а тъкмо Специализираната прокуратура - овластената по волята на Цацаров от законодателите - да се бори с високата корупция, проведените незаконни групи и изобщо с мафията, е фаворит де факто на Гешев, образуван е - да не кажа отгледан - от него, с цел да го замести. Единодушието на избора е лакмусът доколко ръководещата политическа върхушка се е преплела с прокурорската.
Така както Гешев беше образуван от Цацаров - минаването през спецпрокуратурата бе наложително, с цел да се саморекламира определеният с акции против проведените незаконни групи и арестите на олигарсите. А и с цел да бъде тестван. Като реализатор.
Изборът на Петров, както и този на Гешев сервира един подробност, който оттук насетне ще демонстрира не дъното, не лимита, а безпредела в падението: цялостното единогласие.
Подобно на единомислещото номиниране на Гешев, със същото бетонно единогласие беше определен и Петров. Цялата парламентарна квота от петима членове на 11-членната прокурорска гилдия се причисли към шестимата от прокурорската квота, както при номинацията на Гешев. Как пък най-малко един фаворит от Народното събрание не се замисли, че гласоподава за началник на Спецпрокуратурата за човек, който е блъскал възпитаник пред учебната лавка, та да го попита най-добросъвестно, от любознание - какво тъкмо се е случило, по какъв начин е станал случаят, за какво не е могъл да овладее страстта си...Или какво значи, че директният му тогава началник Емилия Русинова обяснила на родителите на детето, че прокурорът бил " по-краен във възпитанието на децата си " и подобен бил темпераментът му.
А единодушието на парламентарната квота (двама от ГЕРБ, един от Движение за права и свободи, един от Патриотите и един от БСП) е лакмусът кой е действителният владетел в България през днешния ден и доколко ръководещата политическа върхушка се е преплела с прокурорската. Върховете на държавното обвиняване се овладяват един след различен от династия " Пеевски " (пак по името на модела, чийто бранд е депутатът). Да, знам че назначенията нямат директни родови връзки (за да е напълно на място образецът ми), само че обвързаностите им са по-силни и от роднински.
Тази тематика е проблем, който занапред ще се стоварва върху главите на политическите сили, дано не си мислят, че са се отървали с обичаното им факсимиле за самостоятелната правосъдна власт.
Репортери без граници
Докато Борисов е на власт, ще пази избрани притежатели на медии
Полин Адес-Мевел, началник на отдел " Европейски съюз и Балкани " в " Репортери без граници ", в изявление за БНР
Фотограф: Велко Ангелов Българските медии имат три съществени казуса. Първият е концентрацията на благосъстоятелност в ръцете на един човек, чиито връзки с медийната промишленост не са изцяло известни. Проблемът е, че тази централизация не е транспарантна. Ние сме срещу тези, които се крият и употребяват медиите си, с цел да оказват напън или да предотвратяват следствия.
Вторият проблем е правосъдният тормоз върху публицисти. Крайно притеснителни са също заканите и нападенията над публицисти. Трите казуса са свързани един с различен... Нищо не върви надобре в България
Имам чувството, че до момента в който господин Борисов е на власт, евентуално ще бъде в най-хубава позиция да пази избрани притежатели на медии. Продължаваме да сме камъчето в обувката му.
За нас е значимо да поддържаме връзка с премиера, ние го почитаме. Тъй като той ръководи държавното управление, за нас е значимо да поддържаме връзка с него, без значение от това дали утвърждаваме това, което споделя или прави, или не. Важни проблеми в страната ви би трябвало да получат отговор и да бъдат решени. Разочаровани сме, че всяка година България попада в класацията ни, а не получаваме отговор, когато призоваваме ръководещите да работят. Разочаровани сме от отношението към проверяващите публицисти.
България се е включила към Европейския съюз и би трябвало да покрива избрани стандарти. Свободата на медиите е нужна за демокрацията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ