Гунтрам Волф: Твърд Brexit плюс американски мита върху колите ще вкарат еврозоната в рецесия
© Надежда Чипева
Какво да чакаме от новия екип отпред на Европейски Съюз?
Има две съществени неща. Едното е процесът, посредством който бяха определени. Имаше доста яд в Европейския парламент и в някои страни към метода на избирането им. Тази мъка е изначално усложнение, изключително за новия ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. Тя несъмнено има сложен старт, би трябвало да преодолее доста песимизъм и занапред да печели поддръжка в Европейския парламент за всяко свое законодателно предложение. Парламентът би трябвало да утвърди и състава на идната Европейска комисия. Така че политическата драма още не е завършила.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Второто са самите персони и техните качества. Както Кристин Лагард (номинирана за гуверньор на ЕЦБ) и Урсула фон дер Лайен, само че също и Шарл Мишел и Давид Сасоли (новите ръководители на Европейския съвет и Европейския парламент) са извънредно проевропейски и проинтеграционно настроени, поддържат концепцията Европейски Съюз да прави повече дружно, да се прокарва упорит европейски дневен ред по тематики като климат, защита, сигурност, да има мощен европейски глас по комерсиалната политика. От брюкселска вероятност те са съвсем отбор-мечта, тъй като са доста " за " единството. Фактът, че Европейският съвет в последна сметка се спря на тях, е ясно обръщение за повече интеграция в Европейски Съюз.
Кои са главните задания, които стоят пред новите ръководители на Европейски Съюз, и какви са възможностите им да се оправят добре с тях?
Три са главните тематики, по които Европейски Съюз има потребност от прогрес. Едната е огромната тематика за позицията на Европейски Съюз в света, за геополитическите съперничества. Очевидно както Китай, по този начин и Съединени американски щати, а също и Русия, слагат големи провокации за Европейски Съюз. Бих подчертал най-много върху Китай и Съединени американски щати.
Америка с сегашния си президент Доналд Тръмп и неговото отдръпване от мултилатерализма е доста мощна опасност за просперитета на Европейски Съюз. Защото просперитетът на Европейски Съюз е построен върху допускането, че световните правила на играта са учредени за закони, институции, съдействие, до момента в който политиката на силата беше оставена на НАТО и в избран смисъл беше считана за второстепенна. Реалността в този момент е, че Съединени американски щати и Китай смесват политиката на силата с стопански въпроси, с търговията и така нататък А Европейски Съюз не е квалифициран за това. Европейски Съюз е централизирал комерсиалната си политика, политиката си по конкуренцията, политиката си по единния пазар, само че сигурността и защитата остават национални. И е голямо предизвикателство за Европейски Съюз да се бори в свят, в който Световната комерсиална организация и цялата мултилатерална система е на ръба на колапса, защото Съединени американски щати към този момент не я крепят, а Китай постанова модел на държавно ръководен капитализъм. Как да се оправим с това е първото огромно предизвикателство пред Европейски Съюз.
Второто значимо домашно за новия екип отпред на Европейски Съюз са климатичните политики. Масираните промени в климата не са далечно бъдеще, те към този момент се случват, нужно е да реагираме и Европейски Съюз би трябвало да има водеща роля в това.
Трябва да има въглероден налог освен вътре в Европейски Съюз, само че и на границата при вноса от страни без прецизно климатично законодателство, тъй като другояче мръсното произвеждане се изнася на открито и резултатът за климата е същият. Важни са и " зелените " вложения във влакове, в инфраструктура, в електрическата мрежа. Тези вложения би трябвало да се случват главно на равнище Европейски Съюз, тъй като националните бюджети са лимитирани, а и е нужно да има равни условия за всички.
Третият приоритет е да се погрижим за всекидневното ръководство на стопанската система и за това по какъв начин да се оправим със идната криза. Еврозоната е в неприятна позиция, към момента нямаме подобаващите фискални принадлежности, с цел да реагираме бързо, и ще би трябвало да разчитаме на механизми за бърза съгласуваност сред страните членки, с цел да избегнем огромна криза, в случай че има мощен отрицателен потрес. Нужно е да се усъвършенства институционалната рамка на еврозоната, в това число да се приключи банковият съюз. Това е, за което европейските жители се тревожат най-вече - че ще изгубят работата си при идната криза, тъй че би трябвало да избегнем такава.
Какви опасности крие Brexit без договорка?
Твърд Brexit е доста евентуален. Той беше евентуален още преди Борис Джонсън да стане министър председател, тъй като договорката, реализирана все още сред Англия и Европейски Съюз, е неприемлива за Лондон, а Брюксел не желае да я трансформира. В задънена улица сме, тъй като основният проблем - обстановката с ирландската граница, е неразгадаем.
При Brexit без договорка едно от главните стопански последици ще е логистиката. Всички гледат митата, само че логистиката е най-непосредственият въпрос. Като по какъв начин ще се случва митническият надзор, кой ще попълня формулярите какво съдържа даден артикул и дали е позволен. Например сред Кале и Довър в този момент минават по 2.8 млн. камиона годишно и в случай че има по три минути инспекция на камион, потенциалът на пункта евентуално понижава на половина. Това е видът потрес, за който приказваме. Поне за няколко години ще бъде голям логистичен безпорядък. Що се отнася до митата, въпреки равнищата им в някои браншове да са обилни, като цяло по-скоро не са. След това идва въпросът за регулаторното раздалечаване сред Англия и Европейски Съюз. То ще бъде задоволително огромно, с цел да аргументи проблеми. Но особено във финансовия бранш надали ще има непосредствени неприятности и не се тормозя от огромен финансов потрес.
Ефектът от Brexit ще е забележителен в кратковременен проект - повече за Англия и по-малко за Европейски Съюз. Но въпреки и кратковременен, може да бъде задоволително мощен, в случай че е смесен да вземем за пример с мита върху европейските коли, наложени от Тръмп. Това комбиниране - корав Brexit и мита върху колите, ще тласне еврозоната в криза.
Предвид резултатите от инспекцията на българските банки, направена от ЕЦБ, реалистично ли наподобява България да успее да влезе в банковия съюз през есента или е по-вероятно да има закъснение?
Посланието от стрес тестванията е, че в огромната си част българската банкова система е здрава като се изключи две банки – ПИБ и " Инвестбанк ". Банките с непозната благосъстоятелност са добре, при българските има въпросителни. Историята с банкрута на КТБ през 2014 година допуска да се гледа доста деликатно какво се случва, за какво двете български банки имат проблем, дали към момента има въпросителни към положителното ръководство.
Стрес тестванията сами по себе си са механични, те просто дават някои цифри каква би била финансовата непълнота при избрани сюжети. Това е техническо и неполитическо упражнение. Но на някой стадий политическата преценка също ще влезе в процеса. В Брюксел и Франкфурт са нащрек, че положителното ръководство в българската банкова система беше въпрос през 2014 година и желаят да видят доста усъвършенстване на този фронт.
Сега доста ще зависи какво ще каже Българска народна банка, по какъв начин ще реагира и по какъв начин ще работи. Не е изключено България да успее да се причисли към банковия съюз тази година, само че сигурно би трябвало да бъде по-убедителна и да се постарае още, с цел да получи доверие.
Възможно ли е промяната на управлението в Брюксел и Франкфурт да забави влизането на България в банковия съюз?
Ясно е, че тръгващата си Европейска комисия е " куцо пате ", единствено довършва, до момента в който пристигна новата и надали би взимала огромни решения, а идната комисия още е в развой на образуване. Вероятно едвам през ноември въпросът за България може да бъде обсъждан на равнище Европейска комисия. Преди това надали ще се случи нещо. ЕЦБ е по-малко движена от гуверньора, защото въпросът е от компетенциите на банковия контрол. Но в Брюксел на този стадий политическото внимание е върху постове и систематизиране на позициите в идната Европейска комисия, а не върху това дали България би трябвало да влезе през октомври в банковия съюз.
Ако през октомври имаме и корав Brexit, може ли това също да отклони вниманието и да забави процеса?
Ако отидем към Brexit без договорка, през октомври ще има трагични съвещания на Европейския препоръки със среднощни разисквания с Борис Джонсън в търсене на решения. А през ноември медиите ще са цялостни със заглавия за полети, които не могат да бъдат осъществени, за блокирани пристанища и така нататък Да, в този интервал политическото внимание няма да бъде ориентирано към България, само че това може да е хубаво. Защото ще може на техническо равнище да се работи по оставащите въпроси по българското влизане в банковия съюз и то да остане под политическия радар поради Brexit. Което е добре, тъй като другояче всички вътрешнополитически съображения - като подозренията в редица страни дали в действителност България би трябвало да бъде призната - отново ще влязат в играта.
Доколко Механизмът за съдействие и инспекция (CVM) е привързан с кандидатурата на България? CVM беше категорично упоменат в изказването на еврогрупата, откакто България подаде писмо с желание за влизане в банковия съюз и еврозоната.
Фактът, че е упоменат, значи, че е част от цялото политическо уравнение. Някои страни остават скептични за допускането на България в еврозоната тъкмо поради нещата, които следи механизмът – корупция, правосъдна система и така нататък И откакто е записан в документа, ще играе роля.
Документът на еврогрупата споделя - желаеме инспекция на банките и в случай че надзорът върху банките е приемлив, тогава България може да влезе в банковия съюз. Ако участието в него проработи добре, то след две години България ще се причисли и към еврозоната. Логиката е, че паричният съюз в този момент е освен това от паричен съюз, той е също и банков съюз. Банковата система е безусловно основна и в случай че има проблеми с банковата система, има и проблеми за паричната политика. Така че процедурата е направена напълно заслужено. И главният фокус ще бъде върху нея, не толкоз върху CVM и правосъдната система.
От друга страна, има обективни рецензии от Източна Европа, че Европейска комисия е склонна да демонстрира двойни стандарти в оценката си за върховенството на закона, тъй като има проблеми с корупцията и в Западна Европа. И има разнообразни отзиви какъв брой огромен е казусът с корупцията в Италия да вземем за пример и какъв брой в България. Комисията би трябвало да третира всички по идентичен метод и да бъде безпристрастна в оценките си.
Профил
Гунтрам Волф е шеф на авторитетния брюкселски изчерпателен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на ръководството й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и консултант в МВФ.
Какво да чакаме от новия екип отпред на Европейски Съюз?
Има две съществени неща. Едното е процесът, посредством който бяха определени. Имаше доста яд в Европейския парламент и в някои страни към метода на избирането им. Тази мъка е изначално усложнение, изключително за новия ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. Тя несъмнено има сложен старт, би трябвало да преодолее доста песимизъм и занапред да печели поддръжка в Европейския парламент за всяко свое законодателно предложение. Парламентът би трябвало да утвърди и състава на идната Европейска комисия. Така че политическата драма още не е завършила.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Второто са самите персони и техните качества. Както Кристин Лагард (номинирана за гуверньор на ЕЦБ) и Урсула фон дер Лайен, само че също и Шарл Мишел и Давид Сасоли (новите ръководители на Европейския съвет и Европейския парламент) са извънредно проевропейски и проинтеграционно настроени, поддържат концепцията Европейски Съюз да прави повече дружно, да се прокарва упорит европейски дневен ред по тематики като климат, защита, сигурност, да има мощен европейски глас по комерсиалната политика. От брюкселска вероятност те са съвсем отбор-мечта, тъй като са доста " за " единството. Фактът, че Европейският съвет в последна сметка се спря на тях, е ясно обръщение за повече интеграция в Европейски Съюз.
Кои са главните задания, които стоят пред новите ръководители на Европейски Съюз, и какви са възможностите им да се оправят добре с тях?
Три са главните тематики, по които Европейски Съюз има потребност от прогрес. Едната е огромната тематика за позицията на Европейски Съюз в света, за геополитическите съперничества. Очевидно както Китай, по този начин и Съединени американски щати, а също и Русия, слагат големи провокации за Европейски Съюз. Бих подчертал най-много върху Китай и Съединени американски щати.
Америка с сегашния си президент Доналд Тръмп и неговото отдръпване от мултилатерализма е доста мощна опасност за просперитета на Европейски Съюз. Защото просперитетът на Европейски Съюз е построен върху допускането, че световните правила на играта са учредени за закони, институции, съдействие, до момента в който политиката на силата беше оставена на НАТО и в избран смисъл беше считана за второстепенна. Реалността в този момент е, че Съединени американски щати и Китай смесват политиката на силата с стопански въпроси, с търговията и така нататък А Европейски Съюз не е квалифициран за това. Европейски Съюз е централизирал комерсиалната си политика, политиката си по конкуренцията, политиката си по единния пазар, само че сигурността и защитата остават национални. И е голямо предизвикателство за Европейски Съюз да се бори в свят, в който Световната комерсиална организация и цялата мултилатерална система е на ръба на колапса, защото Съединени американски щати към този момент не я крепят, а Китай постанова модел на държавно ръководен капитализъм. Как да се оправим с това е първото огромно предизвикателство пред Европейски Съюз.
Второто значимо домашно за новия екип отпред на Европейски Съюз са климатичните политики. Масираните промени в климата не са далечно бъдеще, те към този момент се случват, нужно е да реагираме и Европейски Съюз би трябвало да има водеща роля в това.
Трябва да има въглероден налог освен вътре в Европейски Съюз, само че и на границата при вноса от страни без прецизно климатично законодателство, тъй като другояче мръсното произвеждане се изнася на открито и резултатът за климата е същият. Важни са и " зелените " вложения във влакове, в инфраструктура, в електрическата мрежа. Тези вложения би трябвало да се случват главно на равнище Европейски Съюз, тъй като националните бюджети са лимитирани, а и е нужно да има равни условия за всички.
Третият приоритет е да се погрижим за всекидневното ръководство на стопанската система и за това по какъв начин да се оправим със идната криза. Еврозоната е в неприятна позиция, към момента нямаме подобаващите фискални принадлежности, с цел да реагираме бързо, и ще би трябвало да разчитаме на механизми за бърза съгласуваност сред страните членки, с цел да избегнем огромна криза, в случай че има мощен отрицателен потрес. Нужно е да се усъвършенства институционалната рамка на еврозоната, в това число да се приключи банковият съюз. Това е, за което европейските жители се тревожат най-вече - че ще изгубят работата си при идната криза, тъй че би трябвало да избегнем такава.
Какви опасности крие Brexit без договорка?
Твърд Brexit е доста евентуален. Той беше евентуален още преди Борис Джонсън да стане министър председател, тъй като договорката, реализирана все още сред Англия и Европейски Съюз, е неприемлива за Лондон, а Брюксел не желае да я трансформира. В задънена улица сме, тъй като основният проблем - обстановката с ирландската граница, е неразгадаем.
При Brexit без договорка едно от главните стопански последици ще е логистиката. Всички гледат митата, само че логистиката е най-непосредственият въпрос. Като по какъв начин ще се случва митническият надзор, кой ще попълня формулярите какво съдържа даден артикул и дали е позволен. Например сред Кале и Довър в този момент минават по 2.8 млн. камиона годишно и в случай че има по три минути инспекция на камион, потенциалът на пункта евентуално понижава на половина. Това е видът потрес, за който приказваме. Поне за няколко години ще бъде голям логистичен безпорядък. Що се отнася до митата, въпреки равнищата им в някои браншове да са обилни, като цяло по-скоро не са. След това идва въпросът за регулаторното раздалечаване сред Англия и Европейски Съюз. То ще бъде задоволително огромно, с цел да аргументи проблеми. Но особено във финансовия бранш надали ще има непосредствени неприятности и не се тормозя от огромен финансов потрес.
Ефектът от Brexit ще е забележителен в кратковременен проект - повече за Англия и по-малко за Европейски Съюз. Но въпреки и кратковременен, може да бъде задоволително мощен, в случай че е смесен да вземем за пример с мита върху европейските коли, наложени от Тръмп. Това комбиниране - корав Brexit и мита върху колите, ще тласне еврозоната в криза.
Предвид резултатите от инспекцията на българските банки, направена от ЕЦБ, реалистично ли наподобява България да успее да влезе в банковия съюз през есента или е по-вероятно да има закъснение?
Посланието от стрес тестванията е, че в огромната си част българската банкова система е здрава като се изключи две банки – ПИБ и " Инвестбанк ". Банките с непозната благосъстоятелност са добре, при българските има въпросителни. Историята с банкрута на КТБ през 2014 година допуска да се гледа доста деликатно какво се случва, за какво двете български банки имат проблем, дали към момента има въпросителни към положителното ръководство.
Стрес тестванията сами по себе си са механични, те просто дават някои цифри каква би била финансовата непълнота при избрани сюжети. Това е техническо и неполитическо упражнение. Но на някой стадий политическата преценка също ще влезе в процеса. В Брюксел и Франкфурт са нащрек, че положителното ръководство в българската банкова система беше въпрос през 2014 година и желаят да видят доста усъвършенстване на този фронт.
Сега доста ще зависи какво ще каже Българска народна банка, по какъв начин ще реагира и по какъв начин ще работи. Не е изключено България да успее да се причисли към банковия съюз тази година, само че сигурно би трябвало да бъде по-убедителна и да се постарае още, с цел да получи доверие.
Възможно ли е промяната на управлението в Брюксел и Франкфурт да забави влизането на България в банковия съюз?
Ясно е, че тръгващата си Европейска комисия е " куцо пате ", единствено довършва, до момента в който пристигна новата и надали би взимала огромни решения, а идната комисия още е в развой на образуване. Вероятно едвам през ноември въпросът за България може да бъде обсъждан на равнище Европейска комисия. Преди това надали ще се случи нещо. ЕЦБ е по-малко движена от гуверньора, защото въпросът е от компетенциите на банковия контрол. Но в Брюксел на този стадий политическото внимание е върху постове и систематизиране на позициите в идната Европейска комисия, а не върху това дали България би трябвало да влезе през октомври в банковия съюз.
Ако през октомври имаме и корав Brexit, може ли това също да отклони вниманието и да забави процеса?
Ако отидем към Brexit без договорка, през октомври ще има трагични съвещания на Европейския препоръки със среднощни разисквания с Борис Джонсън в търсене на решения. А през ноември медиите ще са цялостни със заглавия за полети, които не могат да бъдат осъществени, за блокирани пристанища и така нататък Да, в този интервал политическото внимание няма да бъде ориентирано към България, само че това може да е хубаво. Защото ще може на техническо равнище да се работи по оставащите въпроси по българското влизане в банковия съюз и то да остане под политическия радар поради Brexit. Което е добре, тъй като другояче всички вътрешнополитически съображения - като подозренията в редица страни дали в действителност България би трябвало да бъде призната - отново ще влязат в играта.
Доколко Механизмът за съдействие и инспекция (CVM) е привързан с кандидатурата на България? CVM беше категорично упоменат в изказването на еврогрупата, откакто България подаде писмо с желание за влизане в банковия съюз и еврозоната.
Фактът, че е упоменат, значи, че е част от цялото политическо уравнение. Някои страни остават скептични за допускането на България в еврозоната тъкмо поради нещата, които следи механизмът – корупция, правосъдна система и така нататък И откакто е записан в документа, ще играе роля.
Документът на еврогрупата споделя - желаеме инспекция на банките и в случай че надзорът върху банките е приемлив, тогава България може да влезе в банковия съюз. Ако участието в него проработи добре, то след две години България ще се причисли и към еврозоната. Логиката е, че паричният съюз в този момент е освен това от паричен съюз, той е също и банков съюз. Банковата система е безусловно основна и в случай че има проблеми с банковата система, има и проблеми за паричната политика. Така че процедурата е направена напълно заслужено. И главният фокус ще бъде върху нея, не толкоз върху CVM и правосъдната система.
От друга страна, има обективни рецензии от Източна Европа, че Европейска комисия е склонна да демонстрира двойни стандарти в оценката си за върховенството на закона, тъй като има проблеми с корупцията и в Западна Европа. И има разнообразни отзиви какъв брой огромен е казусът с корупцията в Италия да вземем за пример и какъв брой в България. Комисията би трябвало да третира всички по идентичен метод и да бъде безпристрастна в оценките си.
Профил
Гунтрам Волф е шеф на авторитетния брюкселски изчерпателен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на ръководството й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и консултант в МВФ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ