Училищният автобус – глътка свобода за родителя
© Красимир Юскеселиев Във вторник сутринта чествах – най-накрая настъпи дълго чаканият Ден на освобождението. Качих двете дъщери – едната към този момент в гимназия, а другата първолак – в учебните бусчета и подпалих маратонките към офиса. Правил съм го доста пъти и преди, когато някак съм се изплъзвал от ролята на разносвач на деца, само че през днешния ден към този момент е друго – и двете учебни заведения обезпечават превоз и възнамерявам занапред нататък да пребивавам по моя си метод.
Не знам дали си давате сметка, само че разкарването на деца по и от градини и учебни заведения от шофиращи родители в София лишава 1-2 часа живот на ден на всеки ангажиран с тази активност. Драстичното нарастване на трафика след започването на образователната година е явно – чувството е сякаш колите се утрояват за един ден. Доколкото ми е известно, в София има към 160 учебни заведения, в които учат общо към 200 хиляди възпитаници. Много от тях живеят покрай учебно заведение и вървят пешком или са задоволително огромни, с цел да употребяват комфортен градски превоз. Поне 20-25% от учениците обаче – на база персонален опит с класовете на огромната щерка и градината на дребната – биват карани от родителите. Това са 40-50 хиляди коли, които вършат ненужни обиколки из града в тъкмо избран час, създавайки тапи и замърсявайки още повече въздуха. Защо си го предизвикваме, когато има явно решение?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Всички държавни и общински градини и учебни заведения могат да оферират всекидневен превоз за децата.
Не е рискова иновация – работи чудесно от десетилетия измежду частните учебни заведения и в обществения бранш на на практика всички страни от Развития свят. Вариантите са доста – от система от учебни рейсове с закрепени направления, които се движат единствено заран и вечер, до просто наемане на бусове, които разнасят децата и си усъвършенстват маршрутите според от съответните адреси.
Икономическите, обществени и екологични резултати биха били толкоз положителни, че мъчно се сещам за нещо по-смислено за настоящата предизборна акция. Представяте ли си какво значат 1-2 часа дневно повече време за подобен огромен брой софиянци? Ако това се трансформира в работно време, приказваме за спомагателен стопански растеж за столицата от най-малко 2%. Ако пък се употребява за сън, спорт или учене, приказваме за доста повишение на качеството на живот на родителите, което отново ще се обърне в стопански растеж, тъй като ще са по-производителни денем. Лично за мен тези часове са опция да тичам до офиса и назад, което ми дава толкоз доста сила и освобождава време денем, че изхарчените 400 лева за двете деца на месец се изплащат за броени дни. А дори не регистрирам изгодите за персоналното ми физическо здраве!
Кандидат-кметове се надпреварват да измислят всевъзможни ограничения за понижаване на трафика и замърсяването от превоза – от забрани за влизане на остарели коли в центъра, през специфични стикери и такси за коли от провинцията, до всевъзможни хрумвания за ултимативно промотиране на велосипедите и публичния превоз за сметка на свободното напредване с персонален автомобил. Даже има апели приемът в градини и учебни заведения твърдо да е единствено на база местоживеене, т.е. родителите да нямат никакво право на избор.
Дами и господа, това време го помним! Забравете тези нелепости! Освен това всеки младеж може да се мотае колкото желае, да кара колело, да се търкаля с тротинетка, само че пристигна ли детето, изключително пък второто, животът се трансформира фундаментално. Както споделя сътрудник от Швеция: " Докато си млад караш колело, с първото дете се качваш на " Волво ".
Живеем в страна, в която 80% от автопарка е на над 10 години, а публичният превоз по формулировка няма по какъв начин да предложи свободата и гъвкавостта на личния автомобил. Политик, който желае да оцелее в изискванията на народна власт, би трябвало да предлага решения, които да дават повече независимост, а не да ни я ограбват. Точно за такова решение приказвам. Ако за едно семейство тази независимост си коства 150-200 лева на дете на месец, то ще е готово да заплати. Ако не, то евентуално най-малко единият родител не основава задоволително добавена стойност посредством работата си и ще избра да го играе пощальон, плащайки дори повече за гориво и поддръжка на колата си. Това е ОК – значимото е всеки да може да направи персоналния си избор. Така действа пазарът и се усъвършенства съвкупната икономическа стойност и стандартът на живот.
Забележете, че въобще не разясня субсидиране на услугата – считам, че Столична община би трябвало да построява и поддържа публичния превоз, тъй като това е присъщата й функционалност. Със сигурност има доста механически детайлности, които би трябвало да се обмислят деликатно – не настоявам, че е напълно просто. Но явно може да се направи, и то по този начин, че да бъде платено единствено от потребителя, а изгодите да са за всички.
Кандидат-кметове, преписвайте на воля!
Не знам дали си давате сметка, само че разкарването на деца по и от градини и учебни заведения от шофиращи родители в София лишава 1-2 часа живот на ден на всеки ангажиран с тази активност. Драстичното нарастване на трафика след започването на образователната година е явно – чувството е сякаш колите се утрояват за един ден. Доколкото ми е известно, в София има към 160 учебни заведения, в които учат общо към 200 хиляди възпитаници. Много от тях живеят покрай учебно заведение и вървят пешком или са задоволително огромни, с цел да употребяват комфортен градски превоз. Поне 20-25% от учениците обаче – на база персонален опит с класовете на огромната щерка и градината на дребната – биват карани от родителите. Това са 40-50 хиляди коли, които вършат ненужни обиколки из града в тъкмо избран час, създавайки тапи и замърсявайки още повече въздуха. Защо си го предизвикваме, когато има явно решение?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Всички държавни и общински градини и учебни заведения могат да оферират всекидневен превоз за децата.
Не е рискова иновация – работи чудесно от десетилетия измежду частните учебни заведения и в обществения бранш на на практика всички страни от Развития свят. Вариантите са доста – от система от учебни рейсове с закрепени направления, които се движат единствено заран и вечер, до просто наемане на бусове, които разнасят децата и си усъвършенстват маршрутите според от съответните адреси.
Икономическите, обществени и екологични резултати биха били толкоз положителни, че мъчно се сещам за нещо по-смислено за настоящата предизборна акция. Представяте ли си какво значат 1-2 часа дневно повече време за подобен огромен брой софиянци? Ако това се трансформира в работно време, приказваме за спомагателен стопански растеж за столицата от най-малко 2%. Ако пък се употребява за сън, спорт или учене, приказваме за доста повишение на качеството на живот на родителите, което отново ще се обърне в стопански растеж, тъй като ще са по-производителни денем. Лично за мен тези часове са опция да тичам до офиса и назад, което ми дава толкоз доста сила и освобождава време денем, че изхарчените 400 лева за двете деца на месец се изплащат за броени дни. А дори не регистрирам изгодите за персоналното ми физическо здраве!
Кандидат-кметове се надпреварват да измислят всевъзможни ограничения за понижаване на трафика и замърсяването от превоза – от забрани за влизане на остарели коли в центъра, през специфични стикери и такси за коли от провинцията, до всевъзможни хрумвания за ултимативно промотиране на велосипедите и публичния превоз за сметка на свободното напредване с персонален автомобил. Даже има апели приемът в градини и учебни заведения твърдо да е единствено на база местоживеене, т.е. родителите да нямат никакво право на избор.
Дами и господа, това време го помним! Забравете тези нелепости! Освен това всеки младеж може да се мотае колкото желае, да кара колело, да се търкаля с тротинетка, само че пристигна ли детето, изключително пък второто, животът се трансформира фундаментално. Както споделя сътрудник от Швеция: " Докато си млад караш колело, с първото дете се качваш на " Волво ".
Живеем в страна, в която 80% от автопарка е на над 10 години, а публичният превоз по формулировка няма по какъв начин да предложи свободата и гъвкавостта на личния автомобил. Политик, който желае да оцелее в изискванията на народна власт, би трябвало да предлага решения, които да дават повече независимост, а не да ни я ограбват. Точно за такова решение приказвам. Ако за едно семейство тази независимост си коства 150-200 лева на дете на месец, то ще е готово да заплати. Ако не, то евентуално най-малко единият родител не основава задоволително добавена стойност посредством работата си и ще избра да го играе пощальон, плащайки дори повече за гориво и поддръжка на колата си. Това е ОК – значимото е всеки да може да направи персоналния си избор. Така действа пазарът и се усъвършенства съвкупната икономическа стойност и стандартът на живот.
Забележете, че въобще не разясня субсидиране на услугата – считам, че Столична община би трябвало да построява и поддържа публичния превоз, тъй като това е присъщата й функционалност. Със сигурност има доста механически детайлности, които би трябвало да се обмислят деликатно – не настоявам, че е напълно просто. Но явно може да се направи, и то по този начин, че да бъде платено единствено от потребителя, а изгодите да са за всички.
Кандидат-кметове, преписвайте на воля!
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ