Доходността по вътрешния дълг се вдига повече от очакваното
© Георги Кожухаров Министерството на финансите е решило да отхвърли всички поръчки на аукциона за 5-годишни ДЦК за 200 млн. лева в понеделник. Поисканата междинна рентабилност е била 0.56%, в случай, че на аукциона по същата емисия при започване на април беше реализирана 0.13%, а през февруари негативна (-0.14%), което е сензитивно покачване. Най-вероятно това е и повода за отхвърлянето на всички поръчки - повишаването на разхода за страната.
Въпреки това представители на пазара показаха известно удивление за решението на МФ, защото упованията им са при идните аукциони на външен дълг да се реализира много по-висока рентабилност по облигации с сходен матуритет. Пример за това е и продажбата на евробондове от Унгария през предходната седмица. Една от излъчванията там е 6-годишна и беше пласирана при рентабилност от съвсем 1.30%.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В понеделник, за разлика от предходните търгове в България, е нямало и несъстезателни поръчки - при тях нормално играят вложители, които не са маркет-мейкъри (например застрахователи) и са съгласни да придобият на постигнатата междинна цена на аукциона. Това е четвъртият опит за преотваряне на емисията 5-годишни бумаги от началото на годината, като доходността, а от там и разходът за страната непрекъснато се покачват.
Покачването на доходността на държавните облигации е поради по-голямата неустановеност и надлежно нерешителност на пазарите около растящите държавни разноски за ограничение на разпространяването на COVID-19 и поради влошаващите се упования за стопанската система през тази година. Не е изключено и някои от локалните вложители (банки, застрахователни и пенсионни дружества) да пазят запас за идната дългова емисия на външните пазари. Поръчките през вчерашния ден са били за 263.3 млн. лева
По информация на " Капитал " проектите на държавното управление са България да излезе на външните пазари през май. Държавата ще употребява и четирите интернационалните банки, които управляваха последната й световна продажба на облигации през 2016 година, с цел да управляват пласирането на нови бондове - Citi, JP Morgan Chase, BNP Paribas и Unicredit, твърди Reuters, базирайки се на двама източници, осведомени с процеса. Според организацията цената на плануваната емисия е над 2 милиарда евро (2.17 милиарда долара).
Донякъде барометър за това, какво може да се чака при тези излъчвания е Унгария. Страната има същия рейтинг като България от S&P (BBB) и една стъпка по-нисък от Moody`s (Baa3). На 23 април страната пласира 6-годишни и 12-годишни евробондове на обща стойност 2 милиарда евро при интерес за към 3 милиарда евро. Доходността на аукционите е била надлежно 1.28 и 1.84%, като след тях е траяла да се повишава и през днешния ден е 1.4 и съвсем 2%. Банков дилър разяснява пред " Капитал ", че в случай че България пласира сходен матуритет, (например 5 години за 2025 година, когато няма други съществени падежи), то вложителите в чужбина биха търсили рентабилност към 1.10-1.20%. И дефинира интереса на открито към момента като слаб.
Въпреки това представители на пазара показаха известно удивление за решението на МФ, защото упованията им са при идните аукциони на външен дълг да се реализира много по-висока рентабилност по облигации с сходен матуритет. Пример за това е и продажбата на евробондове от Унгария през предходната седмица. Една от излъчванията там е 6-годишна и беше пласирана при рентабилност от съвсем 1.30%.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В понеделник, за разлика от предходните търгове в България, е нямало и несъстезателни поръчки - при тях нормално играят вложители, които не са маркет-мейкъри (например застрахователи) и са съгласни да придобият на постигнатата междинна цена на аукциона. Това е четвъртият опит за преотваряне на емисията 5-годишни бумаги от началото на годината, като доходността, а от там и разходът за страната непрекъснато се покачват.
Покачването на доходността на държавните облигации е поради по-голямата неустановеност и надлежно нерешителност на пазарите около растящите държавни разноски за ограничение на разпространяването на COVID-19 и поради влошаващите се упования за стопанската система през тази година. Не е изключено и някои от локалните вложители (банки, застрахователни и пенсионни дружества) да пазят запас за идната дългова емисия на външните пазари. Поръчките през вчерашния ден са били за 263.3 млн. лева
По информация на " Капитал " проектите на държавното управление са България да излезе на външните пазари през май. Държавата ще употребява и четирите интернационалните банки, които управляваха последната й световна продажба на облигации през 2016 година, с цел да управляват пласирането на нови бондове - Citi, JP Morgan Chase, BNP Paribas и Unicredit, твърди Reuters, базирайки се на двама източници, осведомени с процеса. Според организацията цената на плануваната емисия е над 2 милиарда евро (2.17 милиарда долара).
Донякъде барометър за това, какво може да се чака при тези излъчвания е Унгария. Страната има същия рейтинг като България от S&P (BBB) и една стъпка по-нисък от Moody`s (Baa3). На 23 април страната пласира 6-годишни и 12-годишни евробондове на обща стойност 2 милиарда евро при интерес за към 3 милиарда евро. Доходността на аукционите е била надлежно 1.28 и 1.84%, като след тях е траяла да се повишава и през днешния ден е 1.4 и съвсем 2%. Банков дилър разяснява пред " Капитал ", че в случай че България пласира сходен матуритет, (например 5 години за 2025 година, когато няма други съществени падежи), то вложителите в чужбина биха търсили рентабилност към 1.10-1.20%. И дефинира интереса на открито към момента като слаб.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ