(Constrats, 1879, by Paul Cezanne) Психология на сляпата седмица и

(Constrats, 1879, by Paul Cezanne)

Психология на сляпата седмица и какво става в брака след сватбата

…Какво става в тази ситуация от чисто психично становище. За да разберем това, би трябвало да имаме поради механизма на асоциациите.

Любимият става събираща точка, възел на едно голям брой от асоциации. Неговата персона се свързва с показа за всички преживелици, героични каузи, събития, наслади и радостния, с визиите за естествените картини, фантазиите, облиците от книгите и филмите, както и с претърпените по отношение на това възторзи и усеща на наслада, горделивост, доволство от живота и младостта. А както видяхме, влюбените се стремят, щото всички тези прекарвания и тяхната конюнктура да бъдат колкото може по-красиви, занимателни и героични, свързани с най-прекрасни усеща.

И когато влюбеният хвърли взор върху личността на обичания си, той в действителност не вижда него самия, същинския, а го вижда през розовата мъгла на горните асоциации. Вашата родна къща по нищо не се разграничава от другите къщи. И това схващат всички, които умерено могат да я сравнят. Но когато влезете в нея, тя ви вълнува и ви приказва не с физическите си контури, а със обвързваните с нея асоциации: мемоари и усеща. Видът на обичания ни приказва не толкоз за самия него, що се касае за обвързваните с него асоциации. Той подухва претърпените дружно чувства; от него иде лъхът на цветята, които измежду песни и смях дружно сме брали; разсънва тръпките, които сме претърпели при първата целувка в незабравимата лятна вечер; припомня за обаянието на фантазиите под обсипаното със звезди небе; връща ни към сладостната захласнатост, когато сме гледали по какъв начин в лунни нощи пролетният вятър рее раздраните облаци; припомня ни за тихия шепот на тревите и на душите през топлите вечери и за всичко хубаво, радостно, героично, което дружно сме претърпели. С това той е олицетворение и на нови фантазии и буди радостни очаквания за бъдещето.

И таман тези асоциации са основният заряд на любовта като нравствено отношение, а обвързваните с тях усеща се извиват в пламъка на новото възприятие на изгаряща обич: блян да забележим обичания, наслада, когато е при нас, и тъга, когато го няма.

Но какво става в брака след сватбата?

В малко случаи идеализацията се оказва не толкоз надалеч от действителността и любовта се резервира като дълбока обвързаност, другарство и почитание.

Но в множеството случаи взаимният живот пръсва като сапунен мехур идеализираните облици и оголва жестоката истина. Съпрузите заживяват към този момент по бельо. Не може нищо да се прикрива. Техните очи проникват до дълбочината на личностите им и схващат всичко. Нещата добиват същинския си тип. Прикриваната нелепост почва да вони на всяка крачка. Тя не може да се лези и прикрива зад думите: „ Знам, само че не желая да кажа “, тъй като би трябвало да дава отговор не на въпросите на влюбения, а на въпросите на живота.

Инатът се трансформира в диво твърдоглавие по всички въпроси, изключително у дамите. Жена с дебелоглав е подготвена да спори по всички въпроси, единствено и единствено да излезе права на думи. С това се проточват нескончаеми празни разногласия за речено и казано, стрижено и бръснато, които колкото ожесточават, толкоз издребняват съпрузите.

Капризите трансформират фамилния живот в непрестанно полесражение, чиито бомбардировки карат постоянно и съседите да си затулят ушите.

Съпрузите научават цялостната истина за своето минало и черните сенки на това минало стартират да тровят дните и нощите им и да огорчават залъците на трапезата им. Започват унизителни и за двамата пояснения, обвинявания, търсения и съмнения.

Съпрузите с смут откриват на какъв брой заблуждения, на какъв брой хитрини и измами са станали жертва. Те се вбесяват от мисълта по какъв начин са могли да бъдат толкоз лековерни, безкритични и глупави.

Егоизмът, ударен в сърцето, наежен, озлобен, засегнат, дири при всеки мотив възмездие, задоволство, компенсация и непрестанно човърка кървавите рани.

Тежестите на общия живот на фамилията, вместо да сплотяват съпрузите, хвърлят нови основни в пожара на омразата. Раздразненият от неуспехите си в живота мъж се връща у дома, с цел да излее яда си върху омразното му „ домашно животно “.

По силата на нещата у съпрузите престават всевъзможни грижи да прикриват минусите си, да се демонстрират в най-красивия си тип, да търсят подобаваща конюнктура и да си основават редица дребни красиви илюзии. Жената почва да немари за външността си, мъжът, вместо да сортира и събира думи за радостни и духовити неща, сортира думи за обиди и хули. С това работата добива допустимо най-отвратителния си тип.

Семейният живот става пъкъл или нещо сходно. „ Пилето “, „ Муцито “, „ Бубито “, „ Пенито “ става звяр, глупак, безсрамник, мърша, смрад, крокодил. Пламъкът на предходната обич се трансформира в не по-малко мощна ненавист, омерзение, смут от разрушения живот или в по-меките форми на безразличие, равнодушие и безчувственост.

Но не всеки път последствието от това е бракоразвод. Поради условността на брака съпрузите в множеството случаи избират запазването на външните форми на брака, а това, което не могат да получат в брака, стартират да го търсят вън. Вратата на изневярата е отворена. Семейството се трансформира в организация на баналните грижи за покупка на прясно и кисело мляко, спанак и червен лук, телешко и говеждо месо, сол и пипер, подготвяне на туршии, избор и следене на слугини, безкрайни разправии към тях: какво ядат, какво чупят, какъв брой работят, къде вървят и прочие, изобщо трансформира се в най-отвратителна житейска прозаичност. Какво е станало в тази ситуация от чисто психическо становище?

Брачният приятел - бившият обичан - отново е станал събирателна точка на асоциации, само че за жалост от непосредствено противоположно естество. Какво е естеството на тези асоциации, не е мъчително да угадим, като имаме поради горното. Вятърът на отвращението развява тези асоциации, както се веят дългите поли на облеклата, с които увиваме скелета в облика на гибелта.

Видът на брачна половинка провокира в устата горчивия усет от всички изречени обиди, хули и разправии, буди омерзение от всички мерзости, от спомените за всички неистини, от визията, че би трябвало да се носи брачният сателит като смрадлив мъртвец върху гърба цялостен живот. Докосването до него дава не сладостната топлота на нежна милувка, а гадостта от допиране тялото на змия или жаба. Мисълта за брачна половинка припомня за метли, слугини, армея и кисело зеле, немити чинии, разчорлени коси, кисела мутра, свлечени чорапи, лицеизрази на нелепост и тъпотия, отвратителни подиуми на кавги и тем сходни.

Сега още веднъж съпрузите не се виждат такива, каквито са в реалност. Те още веднъж имат афективно, преиначаващо отношение и се виждат през черната мъгла на омразата, отвращението или безразличието. Тези черни асоциации убиват всяка полова ненаситност сред съпрузите.

В светлината на това пояснение изневярата се явява към този момент едно същинско бягство от асоциациите на брака. Това бягство изяснява случаите, когато съпрузите изневеряват с лица, които за другите хора са доста по-грозни, глупави и неинтересни от брачните им приятели. Това, което третите лица освен това съпоставяне не виждат, са асоциациите, с които е обременена душата на брачна половинка.

Съпрузите, които са яли попарата на един трагичен брак и са се срещнали с публичното и човешко несъвършенство, надали се връщат към младежката фантазия за „ същинска обич “, въпреки че поначало това не е изключено. Те търсят в изневярата повече разтуха, една естетизирана посредством илюзии и освободена от черни асоциации еротика. Те търсят усмивки, забавление, игриви думи, незадължаващо внимание, приятелство без отговорности, една любовна игра, посредством която се връщат към илюзиите и тръпките на младостта.

Само една естетизирана еротика, като избавление и отмора от душната и натегнала атмосфера на брака, може да съставлява в някои случаи разтуха, само че тя не е задоволителна да позволи въпроса за потребността от изцяло духовно общение.

От: „ Оптимистична доктрина за нашия народ “, Иван Хаджийски, изд. „ Отечество “, 1997 година
Картина: Constrats, 1879, by Paul Cezanne; chinaoilpaintinggallery