Искрен Митев: Тъжно е да гледаш колко несвободни хора има в парламента
Чувството за комизъм и самоирония като че ли не е най-често срещаното качество измежду политиците. Или най-малко не е измежду качествата, които показват пред аудитория. Искрен Митев от " Продължаваме промяната " разчупи това разбиране, когато се появи с вратовръзка на охлюви в Народното събрание - като имитация на опита на небезизвестен опозиционен водач в 47-ото Народно заседание да го обиди на " охлюв ".
Икономистът, който още веднъж се кандидатира за депутат, сега е на Христовата възраст, а тематичните му вратовръзки се оказаха цяла сбирка - отпреди да влезе в политиката. Той е банката фрагменти на " Продължаваме промяната ", попълнена с хора, приключили харвардските курсове в Софийския университет, основани от Кирил Петков и Асен Василев преди и те самите да се захванат с политика.
Митев споделя, че е мислел да емигрира в Лондон - тъкмо преди да го поканят за кандидат-депутат през октомври 2021 година Признава, че е живеел с чувството, че от него като жител нищо не зависи и че в случай че печели задоволително пари - може да си живее добре - без значение какво се случва в България. Сега към този момент е на друго мнение.
Какво отговаряте на гласоподавателите, които споделят? Като под Христо нямам поради съответен народен представител, имам поради " 8 месеца и нищо "?
Казвам, че имат право да ни упрекват, тъй като направихме доста неточности и несъмнено имахме настройката да свършим доста повече. Оказа се, че в политиката можеш да направиш това, което е допустимо съгласно изискванията, а то не постоянно е това на което си се надявал и си желал. Неотдавна говорихме с един ортодонт по тематиката. Неотдавна говорихме с един ортодонт по тематиката. Примерът беше, че не можеш да очакваш от ортодонт да ти излекува крайници. Така и народните представители могат да вземат решение избрани проблеми и това се разминава с упованията на доста хора, които идват с апели, свързани с локалната власт - да им се оправи улицата, за инфраструктурни планове на локално равнище, неналичието на детски градини, неработещо улично осветяване. Все неща, с които хората се сблъскват в всекидневието си и се вземат решение от локалната власт. Гражданите някак си свързват всичко с Народното събрание (НС) и държавното управление, само че страната има доста " лица " и доста принадлежности и те всички се управляват от жителите.
Всъщност решенията на проблемите зависят и от жителите, които би трябвало да ръководят посредством народните представители и да изискват от изпълнителната власт. Това е доста забавно като схващане за мен, тъй като аз в действителност желаех да напусна България тъй като си мислех, че съм безгласна писмен знак в общото, че моят глас не е значим, а истината е, че не е по този начин. Всеки глас е еднакъв, еднообразно мощен и има значение.
Как се появите в тази група на Кирил Петков и Асен Василев?
Познавам ги от харвардските курсове, които проведоха в Софийския университет. Когато бях студент, можеше да се кандидатства за три неща – за Erasmus, за образование по програмата National Model United Nation, за която се пътува до Съединени американски щати, и харвардските курсове. Аз аплайвах за трите и на трите отидох. Най-силните курсове в Софийския университет се оказаха тъкмо двата курса на Петков и Василев. Единият се споделяше “To raise a nation ” или „ Как да си отгледаме нация “, а другият беше „ Макроикономика на конкуренцията “.
В курсовете изучавахме по какъв начин най-хубавите страни в света по растеж и благосъстояние са съумели – по какъв начин преди години Сингапур е била една пустиня, а през днешния ден е една от най-успешните стопански системи в света, какви закони е приела, по какъв начин е подходила към бизнеса и хората си с цел да просперират.
Преди няколко дни Асен Василев сподели нещо, което ми направи усещане - че България като държавно развиване по отношение на останалия свят се намира някъде сред 1959 и 1960-та година.
Мен ми нахресва и един различен негов откъс: „ България не е бедна, а безобразно крадена. “, само че другояче се съгласявам ненапълно и с този, да с помощта на персоналното замогване на доста ръководещи страната ни е изостанала по отношение на останалия свят, само че това е поправимо
Да бъда депутат от " Продължаваме промяната " обаче не значи постоянно да се съгласявам с всички неща, които са споделили Асен Василев или Кирил Петков. Аз се съгласявам с техния морал, техните полезности. Когато приключих харвардските курсове, желаех в случай че може това, за което говорехме там, един ден да го създадем за България.
А по какъв начин станах част от " Продължаваме Промяната " - Кирил Петков ми се обади, тъкмо когато бях решил да емигрирам за Лондон, защото моят бизнес в огромната си част се развива в Англия и ми беше омръзнало да пребивавам в България. Първоначално отвърнах, че не желая да ставам депутат, че политиката е мръсна работа, че не искам хората по улицата да ме гледат с неприязънта, с която аз виждам народните представители. Въпреки че още не бях виждал депутат или политик онлайн. Но в последна сметка той ме убеди, предложения ме да вземам участие в акцията предния път със поръчката, че постоянно мога да се откажа. Но като влезеш и започнеш да си приказваш с хората, когато поемеш ангажимент към тях, към този момент не можеш да се откажеш, задължен си да опиташ да направиш най-хубавото с доверието им.
Сега повтаряте? Не целият остарял тим от Народното събрание обаче остана - виждам лица, които ги няма в листите, а бяха в Народното събрание, част от тях са дами, които в този момент не откривам.
Нужни са доста повече дами в политиката. Жените са по-диалогични и по-комуникативни от мъжете, което е основно в политиката.
Има едно такова поверие за народните представители, че това е доста смотана работа, тъй като седиш в Народното събрание и натискаш едни бутони. Чувал съм доста хора да споделят, че това е най-безсмислената работа и истината е, че има образци за това. Има хора, които безусловно спят в залата. По време на разискване на бюджета, когато се е проточвало 16-17 часа, съм виждал народни представители да гледат и турски сериал.
Но това не е страшното. Ролята на народния представител е деградирала до равнището, в което изпълнителната власт в лицето на премиера ръководи страната еднолично като някакъв вид васал или цар. Това е демокрацията сега. Бойко Борисов по този начин е управлявал, еднолично – той споделя:,,Ти, ето ти тук... “
Успяхте ли да измененията това?
Да. За първи път доста значими решения минаха през Народното събрание. Имаше диспути, имаше оферти на изпълнителната власт, които не бяха утвърдени от народните представители и в самата си същина по този начин би трябвало да работи страната. Всъщност работата е извънредно изискваща. Народният представител на процедура е безусловно самостоятелен - един човек, бъде ли определен, не може да бъде отхвърлен, с изключение на посредством персоналното си волеизявление. И това го прави самостоятелен. Проблемът е, че има и хора, които ги вършат подвластни преди да станат народни представители - тъй като другояче няма мощ, която да ти каже по какъв начин да гласуваш. Дори министър председателят работи за народните представители. Те го избират, те го викат да им се регистрира - по този начин работи парламентарната народна власт. Аз като депутат мога да задам въпрос към всеки един министър и той би трябвало да ми отговори. Докато националният представител не дава отговор пред никого, само пред жителите.
От друга страна би трябвало болшинство. Отборна игра е.
Точно по този начин. Трябва да се осъзнава самостоятелната и груповата власт на Народното събрание като най-важния орган - ние сме парламентарна република. Народните представители би трябвало да са тези, които взимат решения, само че са общо 240 на брой и тук е огромната специфичност.
Добре, казвате, че сте създали някои неща в Народното събрание, само че въпреки това от ГЕРБ ви " цакаха по правилник " - принуждаваха ви да гласувате заглавия на законопроекти по няколко пъти, да ги прегласувате, някакви безмислени неща течаха в залата. Това беше процедурна игра, в която те несъмнено имаха превъзходство - Народното събрание, с изключение на тази конституционна власт, има и една процедурна, невидима власт, която единствено хората, които са били дълго време вътре, умеят да упражняват. В един миг вашата парламентарна група се озовава в капан - тъй като сте нови и без опит.
Вярно е. Но когато си в ролята на съпротива, това не е безсмислено, в случай че концепцията ти като съпротива е, че би трябвало да спъваш всичко, че единствената ти победа е неуспехът на ръководещите. После се питаме за какво законотворчеството върви постепенно, макар че в действителност за шест месеца в 47-ото Народно събрание приехме към 70 закона, едно от най-резултатните Народно събрание за късия си живот
Много се говореше за езика и тона в последното Народно заседание. Как се усещаше от вътрешната страна? Вие самият участвахте в едно спречкване с водача на ‘‘Възраждане “?
Много противен звук. Самите диспути в Народното събрание са на доста ниско равнище. Аргументацията е на доста ниско равнище. Аз около работата ми в Народно събрание започнах да се възпитавам за изкуството на дебата и виждам какъв брой доста работа ни следва. Освен в Народното събрание, дебатът е на доста ниско равнище и в обществото, те са като скачени съдове – Народно събрание и улицата. Няма по какъв начин едното място да е друго от другото.
Ако знаехте, че мандатът на 47-ото Народно събрание ще е толкоз къс, когато Кирил Петков Ви се е обадил, отново ли щяхте да участвате?
Да, дори щях да се боря още по-свирепо. Това е доста огромна борба. За мен човек може да се откаже или разколебае, когато не вижда огромния смисъл на това, което прави. Моята цел не е да стана депутат отново.
Моята цел е да мога да употребявам опита, който получих, с цел да покажа на хората, че е свястно да бъдат дейни жители. Депутатите се сменят, държавните управления се сменят, само че жителят, в случай че осъзнава, че има механизма да ръководи посредством националните си представители, ще знае, че би трябвало да е деен.
Имаше задоволително дейни жители на улицата, когато беше гласувано отстраняването на Никола Минчев като ръководител на Народно събрание - това май беше първият исторически образец, в който някакви хора излизат, с цел да защитят властта, само че това с нищо не промени резултата. От момента на гласуванетообаче хората са малко или доста повече " пас ", политиците сте на ход.
Имаше хора на площада, само че тези хора не са болшинство в България. Истината е, че демократично мислещите и свободни хора не са болшинство. В момента няма такова и за мен да върнем Никола Минчев като ръководител на Народно събрание е една краткосрочна цел, която не може да бъде реализирана с механизма на директна народна власт. Това, което можем да създадем, е да се идентифицираме кои сме тези хора, които мислим сходно, и да се опитаме да притеглим повече хора към нас.
Казвате ли, че вие не играете за победа сега, в случай че изчислението, че няма болшинство от демократично мислещи хора, е вярно?
В никакъв случай, играем за победа напълно. Опитвам да кажа, че ние даже да не победим, няма да се откажем и считам, че лъжливото чувство, че всичко би трябвало да се промени изведнъж, е нереалистично. Аз постоянно го съпоставям с отслабването – в случай че човек в случай че желае да отслабне, не може да го направи за седмица. Има доста фундаментални неща, които би трябвало да промени в държанието и метода си на живот. Дори " Продължаваме промяната " да има 160 депутати, истината е, че за измененията, които бихме създали, част от обществото няма да е готово.
Роден сте през 1989 година За хората, които в този момент са на тази възраст, 30-годишните, по какъв начин бихте дефинирали " смяната ", какво вашето потомство желае да се промени? Разказахте, че въпреки всичко имате бизнес и свободата да живеете другаде. Кое не е наред?
Не е наред, че не поемаме отговорност за нещата, които се случват около нас. Очакваме, че някой би трябвало да реши тези проблеми вместо нас. Всеки един човек би трябвало да е виновен и да схваща ролята си в обществото. Моята неточност е, че преди бях с концепцията, че ще си спечелвам пари и ще си пребивавам добре - без значение какво се случва в България. Например: общото равнище на лечебните заведения в България е доста ниско, само че аз ще си разреша да ме оперират в по-хубава болница, тъй като спечелвам. В последна сметка осъзнах, че няма по какъв начин да се изолираш от протичащото се. Христо Петров сподели в скорошно изявление, че живеем в една кочина и всеки си мисли, че като си оправи една дребна част от кочинката и си я загради, там ще живее умерено. Само че не е по този начин. Колкото и да е хубава твоята част от кочината ти си в нея и единственият метод да не живееш в кочина е да инвестираш напъните си дружно с останалите да оправите кочината.
Вие от какво сте удовлетворен за тези 8 месеца и нещо ръководство?
Първо съм доста удовлетворен, че видяхме, че може да се оправят нещата.
Как го видяхте, откакто ви смъкнаха от власт?
Направихме доста хубави неща преди да ни смъкват. Всъщност една от аргументите за безучастие на хората в политиката е, че считат, че е прекомерно мъчно и в никакъв случай няма да можем да се преборим с мафията. Но " Капитан Андреево " си го върнахме.
И съдът върна част от решенията в изходна позиция, а се оказа, че, по този начин ли се побеждава?
Саботираха ни и ни пречиха, а и ние бъркахме, само че не е невероятно, това е значимото. Има светлина в тунела. Има смисъл да се борим. Можем да победим мафията, те са се самозабравили и считат, че са си наредили нещата по този начин, че да са недосегаеми, че никой няма да ги преследва и хората ще не помнят. Мислят, че постоянно ще е по този начин. Няма да е.
Не споделям, че непременно би трябвало да се търси някакъв реваншизъм. Просто това време би трябвало да свърши. Въпросът е лека-полека положителните да станат повече. Да има осъзнатост, да се запълват публичните длъжности и публичният живот с хора, които не са там, с цел да си насочат пари към персоналните сметки или да се облагодетелстват.
Загубихте ми другари или бизнес поради заниманието с политика?
Не, само че разбрах, че доста хора не са ми били същински другари, което е прелестно. Сега останаха единствено тези, с които си заслужава да съм непосредствен.
А привлякохте ли хора?
Дори доста. Макар че има такива, които идват при мен и споделят, че не са впечатлени от " Продължаваме промяната ", само че са признателни, че аз съм там. Отвръщам да не се съди прекомерно строго партията и че всеки един самостоятелно е направил най-хубавото, което може в дадената обстановка. Някак човек постоянно мисли, че на другия му е по-лесно.
Има и друго - краткосрочните проблеми на страната не би трябвало да се вземат решение със закони. Не би трябвало да има закон, с цел да си намерим газ за зимата. Трябва да има закони, които да основат среда в България, с цел да няма в никакъв случай повече проблем с газа за зимата.
Разкажете по какъв начин изглеждаха съдружните взаимоотношения, погледнати от пленарната зала.
Много е необичайно, когато видиш едни хора, които осъзнават какво вършат и все пак го вършат. Когато видиш човек, който няма опцията да вземе решението, което счита за вярно, а би трябвало да се помири.
За ‘‘Има подобен народ “ ли говорите?
Точно за тях, да. И за други. В последните дни Народно събрание приемаше доста законопроекти за общото богатство, закони, които не бъркат в нечии ползи – като Закона за висшето обучение, промени в Закона за здравето, закони по Плана за възобновяване и резистентност. И от ГЕРБ, примерно, ти споделят: " Няма да го приемем този закон, тъй като прекомерно доста позитиви ще си запишете на сметката ". Директно си го споделят, въпреки всичко ние си приказваме вътре, от 60 индивида, колкото бяха, все има някого, с който да имаш приказка. Или приказваш с някого от ‘‘Има подобен народ “, той схваща, че ще падне държавното управление, само че ти отвръща, че не може да гласоподава срещу това, което изисква водачът.
Тъжно е да гледаш хора, които осъзнават какво вършат и все пак са длъжни да го създадат, евентуално тъй като не са задоволително свободни хора.
Ицо Хазарта включи три пъти Десислава Атанасова от ГЕРБ в последното си парче, тя беше най-уважена от всички. Какво е усещането Ви от нея като ръководител на парламентарна група на опицията?
Ако би трябвало да кажа нещо положително, съгласно мен е хубаво, значимо е, да има повече дами в политиката. Те са по-диалогични, потвърдено е, че са по-добри комуникатори. При мъжете постоянно има его, което, когато е обвързано с власт, се надува и ясно се разпознава като претекст за държание. При дамите е друго, тук се сещам за приказката по какъв начин жена в IТ-сферата е в действителност е мъж и половина, тъй като се е преборила с всички мъже към нея, с цел да стигне до мястото си. Така че е хубаво, че водачът на парламентарната група на ГЕРБ е жена. Оттам нататък, колкото и прелестно усещане да ми е правил човек в персонални диалози, не мога да избягам от публичното мнение и от доказателствата, че си е купувала жилища на безценица, да вземем за пример или други неща. Сигурно и с Пеевски човек може да приказва прелестно и той да е най-сладкият човек досега, в който не се сетиш кой е той и каква е ролята му в политиката на България. Това е за Деси Атанасова, за всички от ГЕРБ. Всички, с които съм си приказвал, са приятни - с изключение на двама-трима. Обаче като знаеш, че са от ГЕРБ и одобряват това, което се случва там - за мен това е обликът на сметкаджийството, на корупционните схеми и в публичните поръчки, и освен. Окей, по този начин е било, само че за какво би трябвало да продължава да бъде по този начин?
Кои са вашите гласоподаватели? Познавате ли ги, разговаряте ли, по какъв начин тече акцията?
Кампанията този път е доста по-силна. Ние сме доста по-добре структурирани и към този момент не сме четата, която бяхме. Но и врагът е много по-силен, по-подмолен и по-решителен в дейностите си. Вече ни разпознават като същинска опасност.
За хората, които срещам - има няколко вида хора, които са най-склонни да спрат и да се заприказват с мен по време на акцията. Сред тях са по-възрастни дами и господа, които ме припознават като част от поколението, което нормално напуща България, поколението на техните деца и внуци. Те се радват, че има и младежи, които са останали в България.
Има дами, на които децата им са в първи, втори или трети клас. Те се разпознават с мен като човек към тяхната възраст, който е решил да се бори вместо тях.
Третата група са младежи, които се радват на импулсивните прояви в Народно събрание. Радват се по-скоро на тази моя доверчивост или несдържаност, която е привклекателна за тях, тъй като по някакъв метод имат сходно държание. Ако би трябвало да ги обобщя това са хора, които са свободни и на които им е омръзнало от Борисовщината. Те желаят да живеят в една друга, по-добра България и схващат, че това няма по какъв начин да стане без техния глас.
Икономистът, който още веднъж се кандидатира за депутат, сега е на Христовата възраст, а тематичните му вратовръзки се оказаха цяла сбирка - отпреди да влезе в политиката. Той е банката фрагменти на " Продължаваме промяната ", попълнена с хора, приключили харвардските курсове в Софийския университет, основани от Кирил Петков и Асен Василев преди и те самите да се захванат с политика.
Митев споделя, че е мислел да емигрира в Лондон - тъкмо преди да го поканят за кандидат-депутат през октомври 2021 година Признава, че е живеел с чувството, че от него като жител нищо не зависи и че в случай че печели задоволително пари - може да си живее добре - без значение какво се случва в България. Сега към този момент е на друго мнение.
Какво отговаряте на гласоподавателите, които споделят? Като под Христо нямам поради съответен народен представител, имам поради " 8 месеца и нищо "?
Казвам, че имат право да ни упрекват, тъй като направихме доста неточности и несъмнено имахме настройката да свършим доста повече. Оказа се, че в политиката можеш да направиш това, което е допустимо съгласно изискванията, а то не постоянно е това на което си се надявал и си желал. Неотдавна говорихме с един ортодонт по тематиката. Неотдавна говорихме с един ортодонт по тематиката. Примерът беше, че не можеш да очакваш от ортодонт да ти излекува крайници. Така и народните представители могат да вземат решение избрани проблеми и това се разминава с упованията на доста хора, които идват с апели, свързани с локалната власт - да им се оправи улицата, за инфраструктурни планове на локално равнище, неналичието на детски градини, неработещо улично осветяване. Все неща, с които хората се сблъскват в всекидневието си и се вземат решение от локалната власт. Гражданите някак си свързват всичко с Народното събрание (НС) и държавното управление, само че страната има доста " лица " и доста принадлежности и те всички се управляват от жителите.
Всъщност решенията на проблемите зависят и от жителите, които би трябвало да ръководят посредством народните представители и да изискват от изпълнителната власт. Това е доста забавно като схващане за мен, тъй като аз в действителност желаех да напусна България тъй като си мислех, че съм безгласна писмен знак в общото, че моят глас не е значим, а истината е, че не е по този начин. Всеки глас е еднакъв, еднообразно мощен и има значение.
Как се появите в тази група на Кирил Петков и Асен Василев?
Познавам ги от харвардските курсове, които проведоха в Софийския университет. Когато бях студент, можеше да се кандидатства за три неща – за Erasmus, за образование по програмата National Model United Nation, за която се пътува до Съединени американски щати, и харвардските курсове. Аз аплайвах за трите и на трите отидох. Най-силните курсове в Софийския университет се оказаха тъкмо двата курса на Петков и Василев. Единият се споделяше “To raise a nation ” или „ Как да си отгледаме нация “, а другият беше „ Макроикономика на конкуренцията “.
В курсовете изучавахме по какъв начин най-хубавите страни в света по растеж и благосъстояние са съумели – по какъв начин преди години Сингапур е била една пустиня, а през днешния ден е една от най-успешните стопански системи в света, какви закони е приела, по какъв начин е подходила към бизнеса и хората си с цел да просперират.
Преди няколко дни Асен Василев сподели нещо, което ми направи усещане - че България като държавно развиване по отношение на останалия свят се намира някъде сред 1959 и 1960-та година.
Мен ми нахресва и един различен негов откъс: „ България не е бедна, а безобразно крадена. “, само че другояче се съгласявам ненапълно и с този, да с помощта на персоналното замогване на доста ръководещи страната ни е изостанала по отношение на останалия свят, само че това е поправимо
Да бъда депутат от " Продължаваме промяната " обаче не значи постоянно да се съгласявам с всички неща, които са споделили Асен Василев или Кирил Петков. Аз се съгласявам с техния морал, техните полезности. Когато приключих харвардските курсове, желаех в случай че може това, за което говорехме там, един ден да го създадем за България.
А по какъв начин станах част от " Продължаваме Промяната " - Кирил Петков ми се обади, тъкмо когато бях решил да емигрирам за Лондон, защото моят бизнес в огромната си част се развива в Англия и ми беше омръзнало да пребивавам в България. Първоначално отвърнах, че не желая да ставам депутат, че политиката е мръсна работа, че не искам хората по улицата да ме гледат с неприязънта, с която аз виждам народните представители. Въпреки че още не бях виждал депутат или политик онлайн. Но в последна сметка той ме убеди, предложения ме да вземам участие в акцията предния път със поръчката, че постоянно мога да се откажа. Но като влезеш и започнеш да си приказваш с хората, когато поемеш ангажимент към тях, към този момент не можеш да се откажеш, задължен си да опиташ да направиш най-хубавото с доверието им.
Сега повтаряте? Не целият остарял тим от Народното събрание обаче остана - виждам лица, които ги няма в листите, а бяха в Народното събрание, част от тях са дами, които в този момент не откривам.
Нужни са доста повече дами в политиката. Жените са по-диалогични и по-комуникативни от мъжете, което е основно в политиката.
Има едно такова поверие за народните представители, че това е доста смотана работа, тъй като седиш в Народното събрание и натискаш едни бутони. Чувал съм доста хора да споделят, че това е най-безсмислената работа и истината е, че има образци за това. Има хора, които безусловно спят в залата. По време на разискване на бюджета, когато се е проточвало 16-17 часа, съм виждал народни представители да гледат и турски сериал.
Но това не е страшното. Ролята на народния представител е деградирала до равнището, в което изпълнителната власт в лицето на премиера ръководи страната еднолично като някакъв вид васал или цар. Това е демокрацията сега. Бойко Борисов по този начин е управлявал, еднолично – той споделя:,,Ти, ето ти тук... “
Успяхте ли да измененията това?
Да. За първи път доста значими решения минаха през Народното събрание. Имаше диспути, имаше оферти на изпълнителната власт, които не бяха утвърдени от народните представители и в самата си същина по този начин би трябвало да работи страната. Всъщност работата е извънредно изискваща. Народният представител на процедура е безусловно самостоятелен - един човек, бъде ли определен, не може да бъде отхвърлен, с изключение на посредством персоналното си волеизявление. И това го прави самостоятелен. Проблемът е, че има и хора, които ги вършат подвластни преди да станат народни представители - тъй като другояче няма мощ, която да ти каже по какъв начин да гласуваш. Дори министър председателят работи за народните представители. Те го избират, те го викат да им се регистрира - по този начин работи парламентарната народна власт. Аз като депутат мога да задам въпрос към всеки един министър и той би трябвало да ми отговори. Докато националният представител не дава отговор пред никого, само пред жителите.
От друга страна би трябвало болшинство. Отборна игра е.
Точно по този начин. Трябва да се осъзнава самостоятелната и груповата власт на Народното събрание като най-важния орган - ние сме парламентарна република. Народните представители би трябвало да са тези, които взимат решения, само че са общо 240 на брой и тук е огромната специфичност.
Добре, казвате, че сте създали някои неща в Народното събрание, само че въпреки това от ГЕРБ ви " цакаха по правилник " - принуждаваха ви да гласувате заглавия на законопроекти по няколко пъти, да ги прегласувате, някакви безмислени неща течаха в залата. Това беше процедурна игра, в която те несъмнено имаха превъзходство - Народното събрание, с изключение на тази конституционна власт, има и една процедурна, невидима власт, която единствено хората, които са били дълго време вътре, умеят да упражняват. В един миг вашата парламентарна група се озовава в капан - тъй като сте нови и без опит.
Вярно е. Но когато си в ролята на съпротива, това не е безсмислено, в случай че концепцията ти като съпротива е, че би трябвало да спъваш всичко, че единствената ти победа е неуспехът на ръководещите. После се питаме за какво законотворчеството върви постепенно, макар че в действителност за шест месеца в 47-ото Народно събрание приехме към 70 закона, едно от най-резултатните Народно събрание за късия си живот
Много се говореше за езика и тона в последното Народно заседание. Как се усещаше от вътрешната страна? Вие самият участвахте в едно спречкване с водача на ‘‘Възраждане “?
Много противен звук. Самите диспути в Народното събрание са на доста ниско равнище. Аргументацията е на доста ниско равнище. Аз около работата ми в Народно събрание започнах да се възпитавам за изкуството на дебата и виждам какъв брой доста работа ни следва. Освен в Народното събрание, дебатът е на доста ниско равнище и в обществото, те са като скачени съдове – Народно събрание и улицата. Няма по какъв начин едното място да е друго от другото.
Ако знаехте, че мандатът на 47-ото Народно събрание ще е толкоз къс, когато Кирил Петков Ви се е обадил, отново ли щяхте да участвате?
Да, дори щях да се боря още по-свирепо. Това е доста огромна борба. За мен човек може да се откаже или разколебае, когато не вижда огромния смисъл на това, което прави. Моята цел не е да стана депутат отново.
Моята цел е да мога да употребявам опита, който получих, с цел да покажа на хората, че е свястно да бъдат дейни жители. Депутатите се сменят, държавните управления се сменят, само че жителят, в случай че осъзнава, че има механизма да ръководи посредством националните си представители, ще знае, че би трябвало да е деен.
Имаше задоволително дейни жители на улицата, когато беше гласувано отстраняването на Никола Минчев като ръководител на Народно събрание - това май беше първият исторически образец, в който някакви хора излизат, с цел да защитят властта, само че това с нищо не промени резултата. От момента на гласуванетообаче хората са малко или доста повече " пас ", политиците сте на ход.
Имаше хора на площада, само че тези хора не са болшинство в България. Истината е, че демократично мислещите и свободни хора не са болшинство. В момента няма такова и за мен да върнем Никола Минчев като ръководител на Народно събрание е една краткосрочна цел, която не може да бъде реализирана с механизма на директна народна власт. Това, което можем да създадем, е да се идентифицираме кои сме тези хора, които мислим сходно, и да се опитаме да притеглим повече хора към нас.
Казвате ли, че вие не играете за победа сега, в случай че изчислението, че няма болшинство от демократично мислещи хора, е вярно?
В никакъв случай, играем за победа напълно. Опитвам да кажа, че ние даже да не победим, няма да се откажем и считам, че лъжливото чувство, че всичко би трябвало да се промени изведнъж, е нереалистично. Аз постоянно го съпоставям с отслабването – в случай че човек в случай че желае да отслабне, не може да го направи за седмица. Има доста фундаментални неща, които би трябвало да промени в държанието и метода си на живот. Дори " Продължаваме промяната " да има 160 депутати, истината е, че за измененията, които бихме създали, част от обществото няма да е готово.
Роден сте през 1989 година За хората, които в този момент са на тази възраст, 30-годишните, по какъв начин бихте дефинирали " смяната ", какво вашето потомство желае да се промени? Разказахте, че въпреки всичко имате бизнес и свободата да живеете другаде. Кое не е наред?
Не е наред, че не поемаме отговорност за нещата, които се случват около нас. Очакваме, че някой би трябвало да реши тези проблеми вместо нас. Всеки един човек би трябвало да е виновен и да схваща ролята си в обществото. Моята неточност е, че преди бях с концепцията, че ще си спечелвам пари и ще си пребивавам добре - без значение какво се случва в България. Например: общото равнище на лечебните заведения в България е доста ниско, само че аз ще си разреша да ме оперират в по-хубава болница, тъй като спечелвам. В последна сметка осъзнах, че няма по какъв начин да се изолираш от протичащото се. Христо Петров сподели в скорошно изявление, че живеем в една кочина и всеки си мисли, че като си оправи една дребна част от кочинката и си я загради, там ще живее умерено. Само че не е по този начин. Колкото и да е хубава твоята част от кочината ти си в нея и единственият метод да не живееш в кочина е да инвестираш напъните си дружно с останалите да оправите кочината.
Вие от какво сте удовлетворен за тези 8 месеца и нещо ръководство?
Първо съм доста удовлетворен, че видяхме, че може да се оправят нещата.
Как го видяхте, откакто ви смъкнаха от власт?
Направихме доста хубави неща преди да ни смъкват. Всъщност една от аргументите за безучастие на хората в политиката е, че считат, че е прекомерно мъчно и в никакъв случай няма да можем да се преборим с мафията. Но " Капитан Андреево " си го върнахме.
И съдът върна част от решенията в изходна позиция, а се оказа, че, по този начин ли се побеждава?
Саботираха ни и ни пречиха, а и ние бъркахме, само че не е невероятно, това е значимото. Има светлина в тунела. Има смисъл да се борим. Можем да победим мафията, те са се самозабравили и считат, че са си наредили нещата по този начин, че да са недосегаеми, че никой няма да ги преследва и хората ще не помнят. Мислят, че постоянно ще е по този начин. Няма да е.
Не споделям, че непременно би трябвало да се търси някакъв реваншизъм. Просто това време би трябвало да свърши. Въпросът е лека-полека положителните да станат повече. Да има осъзнатост, да се запълват публичните длъжности и публичният живот с хора, които не са там, с цел да си насочат пари към персоналните сметки или да се облагодетелстват.
Загубихте ми другари или бизнес поради заниманието с политика?
Не, само че разбрах, че доста хора не са ми били същински другари, което е прелестно. Сега останаха единствено тези, с които си заслужава да съм непосредствен.
А привлякохте ли хора?
Дори доста. Макар че има такива, които идват при мен и споделят, че не са впечатлени от " Продължаваме промяната ", само че са признателни, че аз съм там. Отвръщам да не се съди прекомерно строго партията и че всеки един самостоятелно е направил най-хубавото, което може в дадената обстановка. Някак човек постоянно мисли, че на другия му е по-лесно.
Има и друго - краткосрочните проблеми на страната не би трябвало да се вземат решение със закони. Не би трябвало да има закон, с цел да си намерим газ за зимата. Трябва да има закони, които да основат среда в България, с цел да няма в никакъв случай повече проблем с газа за зимата.
Разкажете по какъв начин изглеждаха съдружните взаимоотношения, погледнати от пленарната зала.
Много е необичайно, когато видиш едни хора, които осъзнават какво вършат и все пак го вършат. Когато видиш човек, който няма опцията да вземе решението, което счита за вярно, а би трябвало да се помири.
За ‘‘Има подобен народ “ ли говорите?
Точно за тях, да. И за други. В последните дни Народно събрание приемаше доста законопроекти за общото богатство, закони, които не бъркат в нечии ползи – като Закона за висшето обучение, промени в Закона за здравето, закони по Плана за възобновяване и резистентност. И от ГЕРБ, примерно, ти споделят: " Няма да го приемем този закон, тъй като прекомерно доста позитиви ще си запишете на сметката ". Директно си го споделят, въпреки всичко ние си приказваме вътре, от 60 индивида, колкото бяха, все има някого, с който да имаш приказка. Или приказваш с някого от ‘‘Има подобен народ “, той схваща, че ще падне държавното управление, само че ти отвръща, че не може да гласоподава срещу това, което изисква водачът.
Тъжно е да гледаш хора, които осъзнават какво вършат и все пак са длъжни да го създадат, евентуално тъй като не са задоволително свободни хора.
Ицо Хазарта включи три пъти Десислава Атанасова от ГЕРБ в последното си парче, тя беше най-уважена от всички. Какво е усещането Ви от нея като ръководител на парламентарна група на опицията?
Ако би трябвало да кажа нещо положително, съгласно мен е хубаво, значимо е, да има повече дами в политиката. Те са по-диалогични, потвърдено е, че са по-добри комуникатори. При мъжете постоянно има его, което, когато е обвързано с власт, се надува и ясно се разпознава като претекст за държание. При дамите е друго, тук се сещам за приказката по какъв начин жена в IТ-сферата е в действителност е мъж и половина, тъй като се е преборила с всички мъже към нея, с цел да стигне до мястото си. Така че е хубаво, че водачът на парламентарната група на ГЕРБ е жена. Оттам нататък, колкото и прелестно усещане да ми е правил човек в персонални диалози, не мога да избягам от публичното мнение и от доказателствата, че си е купувала жилища на безценица, да вземем за пример или други неща. Сигурно и с Пеевски човек може да приказва прелестно и той да е най-сладкият човек досега, в който не се сетиш кой е той и каква е ролята му в политиката на България. Това е за Деси Атанасова, за всички от ГЕРБ. Всички, с които съм си приказвал, са приятни - с изключение на двама-трима. Обаче като знаеш, че са от ГЕРБ и одобряват това, което се случва там - за мен това е обликът на сметкаджийството, на корупционните схеми и в публичните поръчки, и освен. Окей, по този начин е било, само че за какво би трябвало да продължава да бъде по този начин?
Кои са вашите гласоподаватели? Познавате ли ги, разговаряте ли, по какъв начин тече акцията?
Кампанията този път е доста по-силна. Ние сме доста по-добре структурирани и към този момент не сме четата, която бяхме. Но и врагът е много по-силен, по-подмолен и по-решителен в дейностите си. Вече ни разпознават като същинска опасност.
За хората, които срещам - има няколко вида хора, които са най-склонни да спрат и да се заприказват с мен по време на акцията. Сред тях са по-възрастни дами и господа, които ме припознават като част от поколението, което нормално напуща България, поколението на техните деца и внуци. Те се радват, че има и младежи, които са останали в България.
Има дами, на които децата им са в първи, втори или трети клас. Те се разпознават с мен като човек към тяхната възраст, който е решил да се бори вместо тях.
Третата група са младежи, които се радват на импулсивните прояви в Народно събрание. Радват се по-скоро на тази моя доверчивост или несдържаност, която е привклекателна за тях, тъй като по някакъв метод имат сходно държание. Ако би трябвало да ги обобщя това са хора, които са свободни и на които им е омръзнало от Борисовщината. Те желаят да живеят в една друга, по-добра България и схващат, че това няма по какъв начин да стане без техния глас.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ