Чувството, че си неудачник
Чувството, че си несретник, е точно възприятие – може в действителност да си подобен, а може и да не си. Независимо дали е единствено субективно чувство или факт, по-важно е пагубното му деяние. То срутва самочувствието, лишава от онази вътрешна естетика, която ни прави задоволени от живота си хора.
Вероятно по-парадоксално наподобява, когато това чувство е в несъгласие с качествата на личността. Причината е, че става въпрос за вътрешна самокритика на постигнатото, на метода ни на живот и на това, по какъв начин тъкмо се усещаме. То може да идва от опциите, които е имал човек в избран миг, само че ги е пропилял. Най-често поради неверен избор. Младежът, който приключва учебно заведение с отлична тапия, има на процедура пред себе си съвсем всички благоприятни условия - безчет разновидности за бъдеща професионална и персонална орис, контакти с забавни хора. Грешният избор може да го трансформира в неудачника, който не работи това, което го влече и за което се е готвил с хъс. Или да се окаже едва котирана специалност във финансов проект. Докато различен избор на житейския кръстопът би му обезпечил влиятелна работа, разцвет, самостоятелност.
В различен случай външно всичко ни е наред, само че още веднъж усещаме незадоволство от живота си. Тогава това възприятие е сигнал, че не сме щастливи. Че нещо зад забележимата фасада куца и имаме огромна прочувствена липса.
Как одобряваме събитията, може да зависи и от гледната точка – житейският неуспех за едни е обичайно позициониране съгласно други. Определя се от ценностната система, от задачите, фантазиите и капацитета на личността.
Може и в действителност човек да бъде несретник – всичко, с което се захване, неизбежно да се проваля. Причини всякакви – неприятният шанс, слаб темперамент или е просто несръчност. А от време на време композиция от трите. Лоша орис е да загубиш в ранна възраст доста непосредствен, само че в случай че това ти е алибито да се пропиеш изцяло, като и преди си залитал по алкохола, къде е виновността? В разследване на алкохолизма загубваш добра работа, здравето ти е унищожено, молиш за пари всеки прочут. Жертва на събитията ли е този човек или просто самичък си е унищожил живота?
Вероятно множеството хора са имали интервали, когато са се чувствали провалени. Нещата не се получават, всичко удря на камък или пък се намират в някакъв застой, който им се коства убийствено безконечен. Няма по какъв начин човек постоянно да е все успяващ и оптимистичен. Обикновено има и от двете.
Как да се отървем от смачкващото възприятие, че сме неудачници? Добре е първо да се вгледаме в себе си, да си създадем равносметка, за какво се усещаме по този метод. Понякога отговорите са на повърхността, различен път единствено наподобява, че е по този начин. Човек има неприятния табиет да се самозалъгва. Правилно поставените въпроси към самия себе си оказват помощ да се откри същинският отговор. След като минем този значим стадий, следва действеният. Необходима е смяна и тя би трябвало да се показва в каузи. Ако сме неуверени в себе си, добре е да си слагаме дребни постижими цели с повишаваща се трудност. Така ще придобием самочувствието, че можем. Ако сме мощен темперамент, само че просто сме изпаднали в дупка, не е изключено с един размах да създадем огромна смяна в живота си – да сменим работата, града, страната.
Има и втори вид. Понякога, по ред аргументи – задължения към околните, понапреднала възраст, човек не може да промени нищо в живота си. А възприятието, че е несретник, го яде от вътрешната страна и го унищожава. Тогава просто би трябвало да се одобри действителността, каквато е, да се види позитивното в обстановката и да се заобикалят безплодните терзания. Звучи либералистичен, само че това може да ни запази и направи щастливи с това, което имаме. В противоположен случай буксуваме на едно място, негативните ни мисли са ориентиран във вътрешността към нас и ние се самоунищожаваме.
Висш житейски пилотаж е способността да одобряваме това, което не можем да променим, да имаме храброст да променим това, което можем и мъдрост – да ги разпознаем. За да не преминем живота си с възприятието, че сме неудачници!
Вероятно по-парадоксално наподобява, когато това чувство е в несъгласие с качествата на личността. Причината е, че става въпрос за вътрешна самокритика на постигнатото, на метода ни на живот и на това, по какъв начин тъкмо се усещаме. То може да идва от опциите, които е имал човек в избран миг, само че ги е пропилял. Най-често поради неверен избор. Младежът, който приключва учебно заведение с отлична тапия, има на процедура пред себе си съвсем всички благоприятни условия - безчет разновидности за бъдеща професионална и персонална орис, контакти с забавни хора. Грешният избор може да го трансформира в неудачника, който не работи това, което го влече и за което се е готвил с хъс. Или да се окаже едва котирана специалност във финансов проект. Докато различен избор на житейския кръстопът би му обезпечил влиятелна работа, разцвет, самостоятелност.
В различен случай външно всичко ни е наред, само че още веднъж усещаме незадоволство от живота си. Тогава това възприятие е сигнал, че не сме щастливи. Че нещо зад забележимата фасада куца и имаме огромна прочувствена липса.
Как одобряваме събитията, може да зависи и от гледната точка – житейският неуспех за едни е обичайно позициониране съгласно други. Определя се от ценностната система, от задачите, фантазиите и капацитета на личността.
Може и в действителност човек да бъде несретник – всичко, с което се захване, неизбежно да се проваля. Причини всякакви – неприятният шанс, слаб темперамент или е просто несръчност. А от време на време композиция от трите. Лоша орис е да загубиш в ранна възраст доста непосредствен, само че в случай че това ти е алибито да се пропиеш изцяло, като и преди си залитал по алкохола, къде е виновността? В разследване на алкохолизма загубваш добра работа, здравето ти е унищожено, молиш за пари всеки прочут. Жертва на събитията ли е този човек или просто самичък си е унищожил живота?
Вероятно множеството хора са имали интервали, когато са се чувствали провалени. Нещата не се получават, всичко удря на камък или пък се намират в някакъв застой, който им се коства убийствено безконечен. Няма по какъв начин човек постоянно да е все успяващ и оптимистичен. Обикновено има и от двете.
Как да се отървем от смачкващото възприятие, че сме неудачници? Добре е първо да се вгледаме в себе си, да си създадем равносметка, за какво се усещаме по този метод. Понякога отговорите са на повърхността, различен път единствено наподобява, че е по този начин. Човек има неприятния табиет да се самозалъгва. Правилно поставените въпроси към самия себе си оказват помощ да се откри същинският отговор. След като минем този значим стадий, следва действеният. Необходима е смяна и тя би трябвало да се показва в каузи. Ако сме неуверени в себе си, добре е да си слагаме дребни постижими цели с повишаваща се трудност. Така ще придобием самочувствието, че можем. Ако сме мощен темперамент, само че просто сме изпаднали в дупка, не е изключено с един размах да създадем огромна смяна в живота си – да сменим работата, града, страната.
Има и втори вид. Понякога, по ред аргументи – задължения към околните, понапреднала възраст, човек не може да промени нищо в живота си. А възприятието, че е несретник, го яде от вътрешната страна и го унищожава. Тогава просто би трябвало да се одобри действителността, каквато е, да се види позитивното в обстановката и да се заобикалят безплодните терзания. Звучи либералистичен, само че това може да ни запази и направи щастливи с това, което имаме. В противоположен случай буксуваме на едно място, негативните ни мисли са ориентиран във вътрешността към нас и ние се самоунищожаваме.
Висш житейски пилотаж е способността да одобряваме това, което не можем да променим, да имаме храброст да променим това, което можем и мъдрост – да ги разпознаем. За да не преминем живота си с възприятието, че сме неудачници!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ