Пловдивчанка: Да осиновиш куче от приют е едно от най-добрите решения, които можеш да вземеш!
„ Чувала съм следния израз " Човек обича кучето си съвсем колкото личните си деца ". Истина е! ”. Това показа пред TrafficNews Анна Тодорова, която преди няколко седмици е осиновила кученце от общинския приют за безстопанствени кучета „ Приятел вечно “ в Пловдив.
Прочетете още
Доста хора изпитват съмнение когато стане въпрос за осиновяване на куче от подслон. Приютите са цялостни с любящи домашни любимци, които просто чакат да срещнат своя човек. Когато осиновите куче, можете да сте сигурни, че не подпомагате промишлеността за произвеждане на кученца, чиято цел е изкарването на пари.
Често животните, които биват отглеждани в развъдници, не получават обич и грижи, като нормално биват употребявани единствено и само за разплод. По тази причина осиновяването на куче е едно от най-благородните неща, които можете да извършите.
Отваряйки дома си за куче, вие не просто вземате домакински любим, а спасявате и живота му. Това е направила и Анна Тодорова от Пловдив, която напълно неотдавна се е сдобила с четириног другар от пловдивския зооветеринарен комплекс.
По този мотив се свързахме с нея, с цел да опише повече за целия развой към осиновяването на кученце от общинския подслон " Приятел вечно ", както и какво я е предиздвикало да вземе това благородно решение.
-Как взехте решението да осиновите кученце?
-От месеци с щерка ми обмисляхме какво би било да имаме кученце вкъщи. Имахме известни опасения, тъй като сме стопанки на 10-годишна котка и се притеснявахме по какъв начин тя би приела нов домакински любим, дали би понесла сходна конкуренция, по този начин да се каже. Решението пристигна непринудено, в събота, на 12 февруари. Просто взехме решение да си осиновим кученце от приюта и то незабавно. Не разполагаме с автомобил, само че помолихме другарка с кола да ни придружи. Тя незабавно и с наслада се съгласи и тръгнахме.
-Защо избрахте да осиновите куче от пловдивския подслон „ Приятели вечно ”?
-Следим в медиите акциите, които прави Пловдивският подслон - тези в Капана, както и представянето на някои от кученцата преди футболни мачове предходната година. Впечатлението ми е, че екипът на приюта прави всичко допустимо да притегли вниманието на обществото към тези животни, които имат потребност от стопани, да бъдат обгрижвани, обичани, да им се радват. Намеренията ми постоянно са били, че, в случай че решим да вземем куче, то наложително ще е от приюта. За мен няма значение, че кученцата там са кръстоски, не са чисти породи. Пък и не искам да подкрепям тази " промишленост " за отглеждане на породисти кучета за облага. Ето за какво без съмнение отидохме в общинския подслон и си избрахме едно бебе на два месеца, момченце, което кръстихме Кайо. Беше обич от пръв взор.
-Какви са усещанията ви от чиновниците в приюта?
-Служители в приюта са отдадени на работата си. Познават всяко куче, дали са му име, знаят всичко за него - възраст, темперамент, какво обича и какво не. Приеха ни извънредно общително. Показаха ни всичките си питомци. Направи ми усещане, че клетките са чисти. Бих желала посредством вашата медия да им благодаря за отношението и търпението. Специални благодарности и на лекар Бекирски, който деликатно изясни по какъв начин да се грижим за Кайо, каква храна да му вземем първоначално, по кое време да му сложим идващите ваксини, по какъв начин да го учим на хигиенични привички.
-Смятате ли, че ситуацията и изискванията, в които се отглеждат четириногите са положителни?
-Както към този момент споделих, чиновниците се грижат клетките да са чисти. Животните не наподобяват измъчени, имат пространство, макар че са затворени. Всички кучета са дейни, енергични. В самия подслон има доста зеленина. Има оградено пространство, където може да се изведе някое от кучетата от хора, пристигнали просто да му се порадват.
Предполагам, че бюджетът на приюта е стеснен и това е максимумът, който може да се реализира. Ако бяхме страна в Западна Европа, може би нещата щяха да се разнообразни. Екипът в Пловдив обаче прави всичко по силите си, сигурна съм.
-Лесна ли е процедурата за осиновяване на куче от приюта?
-Процедурата е извънредно лесна и опростена, никакви непотребни формалности. Отиваш, записват те на портала. Веднага идват чиновници и те питат каква е задачата на визитата. Показват кученцата, изясняват. Когато си избереш, те насочват към ветеринарния доктор, който прави паспорт на животното, поставя му чип, подписват се декларация и това е всичко. Тръгваш си с новия член на фамилията.
-Какво бихте посъветвали хората, които се чудят дали да осиновяват куче от подслон?
-Бих ги посъветвала да не се двоумят. Уверявам ги, че ще намерят своята душичка там и тя ще им се отблагодари многократно. Все отново зависи от съответния човек. Много хора робуват на суетата да имат породисти кучета, както желаят маркови облекла, скъпи коли. Тези хора няма смисъл да бъдат убеждавани. Но всички останали, които виждат хубостта и добротата на всички места към себе си, ще отворят сърцето си за кученце от приюта. Горещо им предлагам да го създадат. Ще получат животното обезпаразитено, имунизирано, с паспорт и даже кастрирано, в случай че е достигнало подобаващата възраст.
-Как се усеща новият член на фамилията в новата среда? Лесно ли се приспособи?
-Първият ден обикновено беше уплашен. Прекара цялата нощ под едно легло. Бяхме му оставили панички с храна и вода наоколо. Макар и уплашен обаче, не пропускаше да си хапва. На втория ден се появи. Направих му легълце и през целия ден изкара в него, може би се усещаше предпазен там. На третия ден към този момент взе да се разхожда у дома, да души, да разучава. Вече мина месец и половина съвсем, откогато е при нас. Порасна много, доста е палав и сладостен, прави и бели. Сложихме и последната ваксина, към този момент го извеждаме и на открито. Всички сме влюбени в него. А той скача от благополучие, когато някой от нас се прибира. Искат се грижи, несъмнено, отговорността е огромна. Чувала съм следния израз " Човек обича кучето си съвсем колкото личните си деца ". Истина е!
Прочетете още
Доста хора изпитват съмнение когато стане въпрос за осиновяване на куче от подслон. Приютите са цялостни с любящи домашни любимци, които просто чакат да срещнат своя човек. Когато осиновите куче, можете да сте сигурни, че не подпомагате промишлеността за произвеждане на кученца, чиято цел е изкарването на пари.
Често животните, които биват отглеждани в развъдници, не получават обич и грижи, като нормално биват употребявани единствено и само за разплод. По тази причина осиновяването на куче е едно от най-благородните неща, които можете да извършите.
Отваряйки дома си за куче, вие не просто вземате домакински любим, а спасявате и живота му. Това е направила и Анна Тодорова от Пловдив, която напълно неотдавна се е сдобила с четириног другар от пловдивския зооветеринарен комплекс.
По този мотив се свързахме с нея, с цел да опише повече за целия развой към осиновяването на кученце от общинския подслон " Приятел вечно ", както и какво я е предиздвикало да вземе това благородно решение.
-Как взехте решението да осиновите кученце?
-От месеци с щерка ми обмисляхме какво би било да имаме кученце вкъщи. Имахме известни опасения, тъй като сме стопанки на 10-годишна котка и се притеснявахме по какъв начин тя би приела нов домакински любим, дали би понесла сходна конкуренция, по този начин да се каже. Решението пристигна непринудено, в събота, на 12 февруари. Просто взехме решение да си осиновим кученце от приюта и то незабавно. Не разполагаме с автомобил, само че помолихме другарка с кола да ни придружи. Тя незабавно и с наслада се съгласи и тръгнахме.
-Защо избрахте да осиновите куче от пловдивския подслон „ Приятели вечно ”?
-Следим в медиите акциите, които прави Пловдивският подслон - тези в Капана, както и представянето на някои от кученцата преди футболни мачове предходната година. Впечатлението ми е, че екипът на приюта прави всичко допустимо да притегли вниманието на обществото към тези животни, които имат потребност от стопани, да бъдат обгрижвани, обичани, да им се радват. Намеренията ми постоянно са били, че, в случай че решим да вземем куче, то наложително ще е от приюта. За мен няма значение, че кученцата там са кръстоски, не са чисти породи. Пък и не искам да подкрепям тази " промишленост " за отглеждане на породисти кучета за облага. Ето за какво без съмнение отидохме в общинския подслон и си избрахме едно бебе на два месеца, момченце, което кръстихме Кайо. Беше обич от пръв взор.
-Какви са усещанията ви от чиновниците в приюта?
-Служители в приюта са отдадени на работата си. Познават всяко куче, дали са му име, знаят всичко за него - възраст, темперамент, какво обича и какво не. Приеха ни извънредно общително. Показаха ни всичките си питомци. Направи ми усещане, че клетките са чисти. Бих желала посредством вашата медия да им благодаря за отношението и търпението. Специални благодарности и на лекар Бекирски, който деликатно изясни по какъв начин да се грижим за Кайо, каква храна да му вземем първоначално, по кое време да му сложим идващите ваксини, по какъв начин да го учим на хигиенични привички.
-Смятате ли, че ситуацията и изискванията, в които се отглеждат четириногите са положителни?
-Както към този момент споделих, чиновниците се грижат клетките да са чисти. Животните не наподобяват измъчени, имат пространство, макар че са затворени. Всички кучета са дейни, енергични. В самия подслон има доста зеленина. Има оградено пространство, където може да се изведе някое от кучетата от хора, пристигнали просто да му се порадват.
Предполагам, че бюджетът на приюта е стеснен и това е максимумът, който може да се реализира. Ако бяхме страна в Западна Европа, може би нещата щяха да се разнообразни. Екипът в Пловдив обаче прави всичко по силите си, сигурна съм.
-Лесна ли е процедурата за осиновяване на куче от приюта?
-Процедурата е извънредно лесна и опростена, никакви непотребни формалности. Отиваш, записват те на портала. Веднага идват чиновници и те питат каква е задачата на визитата. Показват кученцата, изясняват. Когато си избереш, те насочват към ветеринарния доктор, който прави паспорт на животното, поставя му чип, подписват се декларация и това е всичко. Тръгваш си с новия член на фамилията.
-Какво бихте посъветвали хората, които се чудят дали да осиновяват куче от подслон?
-Бих ги посъветвала да не се двоумят. Уверявам ги, че ще намерят своята душичка там и тя ще им се отблагодари многократно. Все отново зависи от съответния човек. Много хора робуват на суетата да имат породисти кучета, както желаят маркови облекла, скъпи коли. Тези хора няма смисъл да бъдат убеждавани. Но всички останали, които виждат хубостта и добротата на всички места към себе си, ще отворят сърцето си за кученце от приюта. Горещо им предлагам да го създадат. Ще получат животното обезпаразитено, имунизирано, с паспорт и даже кастрирано, в случай че е достигнало подобаващата възраст.
-Как се усеща новият член на фамилията в новата среда? Лесно ли се приспособи?
-Първият ден обикновено беше уплашен. Прекара цялата нощ под едно легло. Бяхме му оставили панички с храна и вода наоколо. Макар и уплашен обаче, не пропускаше да си хапва. На втория ден се появи. Направих му легълце и през целия ден изкара в него, може би се усещаше предпазен там. На третия ден към този момент взе да се разхожда у дома, да души, да разучава. Вече мина месец и половина съвсем, откогато е при нас. Порасна много, доста е палав и сладостен, прави и бели. Сложихме и последната ваксина, към този момент го извеждаме и на открито. Всички сме влюбени в него. А той скача от благополучие, когато някой от нас се прибира. Искат се грижи, несъмнено, отговорността е огромна. Чувала съм следния израз " Човек обича кучето си съвсем колкото личните си деца ". Истина е!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ