Чувал съм легенда, че Филип Македонски вероятно бил първият турист

Чувал съм легенда, че Филип Македонски евентуално бил първият екскурзиант - качил се на днешния връх " Ботев " просто ей по този начин - като огромен цар на огромен връх. Да се видят един различен. Не знам дали е правилно. Истината е, че хората допреди два-три века не са познавали понятието туризъм, тоест 

да вървиш всеобщо по всички страни

просто с цел да отмаряш и разглеждаш. 

Ходели са по всички страни, когато им се е случвало да го вършат, с някаква утилитарна цел - да намерят нещо хубаво за приложимост, да търгуват, да водят война. Инак такова вървене е било повече рисково, в сравнение с примамливо. Туризмът, както го разбираме през днешния ден, е плод на модерните времена. Тези времена с помощта на свръхпроизводството са дали опция огромни групи хора да имат свободно време, да разполагат със относително бърз метод за напредване и с относителна удовлетвореност на най-важните потребности най-малко за няколко месеца напред. Така могат да си разрешат да пътуват за кеф.

За така наречен " български туризъм " в последно време се изговори много - по какъв начин сезонът щял да се провали поради " бетонната джунгла " или по какъв начин в противен случай - нямало да се провали. И не било хубаво да се приказва в този момент за кусурите му. Как страната в лицето на министерството се грижела и по какъв начин без нея хотелиерите и концесионерите щели да се избият, а тя туряла ред, и т. н.

Във всичко това има и правилно, и чиста митология, само че митологично не в духа на Филип Македонски. Изказаните отзиви са постоянно противоположни и зависят от коя страна на бариерата е изказващият се. Защото българите се разделихме на ползващи и предлагащи туристически услуги, а манталитетно си носим и хубавото, и неприятното. Истината е, че в туризма у нас като във всяка активност, пред която едвам се открехват портите на алъш-вериша, царува атмосфера на надхитряне. То носи някои наши характерологични особености, пък по-лошите от тях, както знаем, са разказани злъчно от Алеко Константинов още преди век и нещо. Ако Бай Ганьо беше усетил опциите на туризма и имаше такива тогава, той нямаше да обикаля градищата на Европа, с цел да гледа едно и също - " хора, къщи, салтанати ". А щеше да дигне хотелчета по морето и да чака мющерии. Тоест щеше от екскурзиант непредпазливо да стане туристически необут по предопределение. 

Но щеше ли да е добър хотелиер? Едва ли. Вероятно би вдигнал бетонна казарма с дребни стаички и да пести свиреп от ток, вода и храна, като купува най-евтините артикули и се пробва да ги пробута на допустимо най-завишени цени. Впрочем да не бързаме да го укоряваме. Принципът - 

купувай на ниска цена, продавай скъпо

е годен при всяка свободна търговия. Нюансите са в мярката, оттатък която започваш повече да губиш, в сравнение с да печелиш и повече да отблъскваш, в сравнение с да привличаш. Та Бай Ганьо, нелишен от известна обществена пластика, несъмнено би схванал накъде духа вятърът и в случай че не той, то децата му биха се ошлайфали в туристическото дело. Биха добили поверителност и известна вежливост, биха почнали да приказват по-тихо и не за това по какъв начин са се напили нощес, изключително в случай че наоколо има клиенти. Биха схванали, че делото, което ги храни, не е за един месец или един сезон. Иначе биха банкрутирали или наченали да вопият към страната: " Държаво, давай туристи, загиваме! "

А какво би правил същият персонаж, в случай че беше през днешния ден и беше единствено екскурзиант? Не би бил приятна, само че би бил позната на всички картинка. Вероятно щеше да краде кърпи и други дрънкулки от стаите, това ясно. Щеше да се тъпче на ол инклузива до четвъртито положение, това също ясно. Щеше примерно да си вози джета до морето с джипката, и това ясно. Щеше да пее " Шушана " или " Ой Сливнице " на терасата, до момента в който го търпят - ясно и то. Ала и той, като му затъне джипът, глобят го няколко пъти или усети всеобщо отрицание, щеше да еволюира.  

Впрочем българският екскурзиант и хотелиер не са нещо неповторимо. Те следват моделите, които съществуват в света. Техните правила са едни и същи, с малко отлики. Турският модел да вземем за пример е обвързван със съществено държавно субсидиране на туризма, а гръцкият - не толкова. Гръцкият не наподобява да страда от това. Значи аргументите за триумфа са и в друго.

Другото е в културата на туризма. Не в културния туризъм; има разнообразни типове " туризъм " - " ловджийски ", " алкохолен ", " селски " и така нататък, което по-скоро оказва помощ на публицисти и докторанти да си пишат нещата, в сравнение с самия туризъм. Става дума за просвета на туризма. Това се учи с повече независимост и отработване на комплициран комплекс взаимоотношения. 

Когато богат обслужва небогати или когато богат е обслужван от небогати и най-важното става демонстрацията на тези неща, то като пришка на сурат във взаимоотношенията 

взема връх простотията

Обслужването се трансформира в реплика, фалш, зле прикрита злост сред едните и другите. Тъкмо то е повода за разслоението сред обособените хотели, заведения за хранене, комплекси и курорти през днешния ден, а не налозите и неналичието на държавна грижа. 

Казано с други думи, и най-лъскавото мутрафонство, и най-находчивият ганьовизъм могат да привлекат, само че не и да задържат туристи. Може да го стори само методичната, многогодишна и елементарна човешка вежливост, съчетана с приемливост и старание.

Впрочем на тези неща учи единствено опитът. Ни страна, ни апели оказват помощ.