Искра Ангелова: Все още има хора, които си позволяват да мислят сами
Чухме, че се задава възкръсване на предаването " Нощни птици " от твоя хол. Какво да чакаме?
За страдание няма по какъв начин да е „ Нощни птици “, само че ще направя конферентно изявление с музикантите – очаквайте! Този нов план, , който се случва ужасно бързо, е поредност от изявленията – като дневник на карантината, хроника на рецесията. Защото, знаеш, човешкият мозък има това избавително свойство – да не помни доста бързо неприятните неща. Миналата година прекарах 2 седмици в интензивното и въобще не ги помня към този момент. Ние забравихме комунизма съвсем незабавно, та през днешния ден дори някакви хора изпитват носталгия по него… Та какво остава за тази сегашна извънредно сюрреалистична обстановка, в която живеем единствено от месец? Затова ми се стори значимо да интервюирам забавните персони, чиито мисли би ми се желало да чуя точно през днешния ден, и да ги пусна в youtube. Веднага един другар (Емил Димитров) ми предложи да инсталира с мен, различен – Иван Тодоров – да направи заставката, а моят мъж Венелин и щерка ми Алиса са неразделно с мен в това и доста ми оказват помощ.
Новото предаване се споделя Лексиконът на Искра и в него съм интервюирала към този момент артиста и режисьор Ивайло Христов, аниматора ни Владимир Тодоров, който живее и работи в Лос Анджелис, психиатъра Любо Канов, актрисата и народен представител Нона Йотова, италианеца, който пръв застана да свири с тромпета си на прозореца в Трапани, Сицилия – Алберто Ангуца, Орлин Павлов, Ники Илиев, Маги Джанаварова… Предстоят ми изявленията с бенда на „ Нощни птици “ – Вяра, Владо, Мишо, Петко и Румен; с Огнян Минчев, с Калин Терзийски, с Камелия Тодорова, с носителя на " Пулицър " и на 9 номинации за " Оскар " Джон Шанли от Ню Йорк, с моята другарка доктор Ани Жамбонас от Сиатъл… Това доста ми оказва помощ да осмисля ставащото и също мисля, че в актуалния медиен подтекст е съвсем наложително ние – по-умните и предприемчиви експерти – вместо да плачем, че нямаме работа, да запретнем ръкави да предоставим изчезналото наличие. Не че това може да ни храни децата, но… На мен като фен доста ми липсват такива изявленията, такива събеседници.
Ако всяко тестване може да се трансформира в урок, какво научи ти от нещата, които претърпя напоследък – прекъсването на предаването ти, влизането ти в болница, в този момент – от изолацията, в която живеем?
Аз заобикалям да звуча като просветител – хората не обичат да ги поучават. Но мога да споделя, че колкото по-страшно и гранично е тестването, толкоз по-лек се връща от него човек. „ Лек “… имам поради, че след Онова пътешестване се върнах без упоритости или надежди; с безусловно ясна визия какво тъкмо се случва в близост ми; с погубен идеализъм, който ми пречеше да виждам ясно… Преброиха се същинските ми другари (осъзнах, че имам ужасно доста същински другари!) и предателите. Всичко се случи незабавно.
Разбрах, че няма потребност от жертви, че няма потребност да падна и да умра в името на отбраната на българското изкуство , на която бях посветила последните 14 години от живота си… Че няма потребност да работя при ужасни условия и без пари – единствено поради концепцията – в отровна среда, обитаема от доноси, и да се усещам недооценена и непрекъснато отговорна за нещо … И че в действителност никой няма потребност от нас, с изключение на околните ни. Особено пък – в случай че умрем. Всеки момент на тази земя е скъп. И това не значи да правиш взаимни отстъпки и да се продадеш за 30 сребърника на Дявола, както направиха доста наши някогашни другари – не. Означава, че нищо не зависи от нас в действителност.
Че единственото, което зависи от нас, е да сме почтени, морални, честни, работливи, положителни и съзнателни хора. Всичко останало е в действителност в Божиите ръце – аз мога да ти го кажа, като човек, на който му е даден втори късмет.
Ще опиша по спомен една алегория, която помня от книгите на Карлос Кастанеда за Дон Хуан. Един ден те двамата се разхождали в планината – Карлос Кастанеда е възпитаник на индианеца шаман и постоянно се съмнява в неговите уроци, знаеш. Та той спрял, с цел да завърже обувката си и на метър пред тях се сгромолясала голяма канара. Той се уплашил ужасно доста и попитал Дон Хуан какъв урок е това. Дон Хуан се усмихнал и му споделил:
„ Днес ти спря да завържеш обувката си и това избави живота ти. Ако беше траял, тази канара щеше да падне върху ти и да те убие. В различен миг от живота ти ще спреш да завържеш обувката си и скалата ще падне тъкмо върху ти и с теб ще е свършено. Какво можеш да направиш ли? Ами нищо. Освен да завържеш обувките си напълно. “
Има още...
За страдание няма по какъв начин да е „ Нощни птици “, само че ще направя конферентно изявление с музикантите – очаквайте! Този нов план, , който се случва ужасно бързо, е поредност от изявленията – като дневник на карантината, хроника на рецесията. Защото, знаеш, човешкият мозък има това избавително свойство – да не помни доста бързо неприятните неща. Миналата година прекарах 2 седмици в интензивното и въобще не ги помня към този момент. Ние забравихме комунизма съвсем незабавно, та през днешния ден дори някакви хора изпитват носталгия по него… Та какво остава за тази сегашна извънредно сюрреалистична обстановка, в която живеем единствено от месец? Затова ми се стори значимо да интервюирам забавните персони, чиито мисли би ми се желало да чуя точно през днешния ден, и да ги пусна в youtube. Веднага един другар (Емил Димитров) ми предложи да инсталира с мен, различен – Иван Тодоров – да направи заставката, а моят мъж Венелин и щерка ми Алиса са неразделно с мен в това и доста ми оказват помощ.
Новото предаване се споделя Лексиконът на Искра и в него съм интервюирала към този момент артиста и режисьор Ивайло Христов, аниматора ни Владимир Тодоров, който живее и работи в Лос Анджелис, психиатъра Любо Канов, актрисата и народен представител Нона Йотова, италианеца, който пръв застана да свири с тромпета си на прозореца в Трапани, Сицилия – Алберто Ангуца, Орлин Павлов, Ники Илиев, Маги Джанаварова… Предстоят ми изявленията с бенда на „ Нощни птици “ – Вяра, Владо, Мишо, Петко и Румен; с Огнян Минчев, с Калин Терзийски, с Камелия Тодорова, с носителя на " Пулицър " и на 9 номинации за " Оскар " Джон Шанли от Ню Йорк, с моята другарка доктор Ани Жамбонас от Сиатъл… Това доста ми оказва помощ да осмисля ставащото и също мисля, че в актуалния медиен подтекст е съвсем наложително ние – по-умните и предприемчиви експерти – вместо да плачем, че нямаме работа, да запретнем ръкави да предоставим изчезналото наличие. Не че това може да ни храни децата, но… На мен като фен доста ми липсват такива изявленията, такива събеседници.
Ако всяко тестване може да се трансформира в урок, какво научи ти от нещата, които претърпя напоследък – прекъсването на предаването ти, влизането ти в болница, в този момент – от изолацията, в която живеем?
Аз заобикалям да звуча като просветител – хората не обичат да ги поучават. Но мога да споделя, че колкото по-страшно и гранично е тестването, толкоз по-лек се връща от него човек. „ Лек “… имам поради, че след Онова пътешестване се върнах без упоритости или надежди; с безусловно ясна визия какво тъкмо се случва в близост ми; с погубен идеализъм, който ми пречеше да виждам ясно… Преброиха се същинските ми другари (осъзнах, че имам ужасно доста същински другари!) и предателите. Всичко се случи незабавно.
Разбрах, че няма потребност от жертви, че няма потребност да падна и да умра в името на отбраната на българското изкуство , на която бях посветила последните 14 години от живота си… Че няма потребност да работя при ужасни условия и без пари – единствено поради концепцията – в отровна среда, обитаема от доноси, и да се усещам недооценена и непрекъснато отговорна за нещо … И че в действителност никой няма потребност от нас, с изключение на околните ни. Особено пък – в случай че умрем. Всеки момент на тази земя е скъп. И това не значи да правиш взаимни отстъпки и да се продадеш за 30 сребърника на Дявола, както направиха доста наши някогашни другари – не. Означава, че нищо не зависи от нас в действителност.
Че единственото, което зависи от нас, е да сме почтени, морални, честни, работливи, положителни и съзнателни хора. Всичко останало е в действителност в Божиите ръце – аз мога да ти го кажа, като човек, на който му е даден втори късмет.
Ще опиша по спомен една алегория, която помня от книгите на Карлос Кастанеда за Дон Хуан. Един ден те двамата се разхождали в планината – Карлос Кастанеда е възпитаник на индианеца шаман и постоянно се съмнява в неговите уроци, знаеш. Та той спрял, с цел да завърже обувката си и на метър пред тях се сгромолясала голяма канара. Той се уплашил ужасно доста и попитал Дон Хуан какъв урок е това. Дон Хуан се усмихнал и му споделил:
„ Днес ти спря да завържеш обувката си и това избави живота ти. Ако беше траял, тази канара щеше да падне върху ти и да те убие. В различен миг от живота ти ще спреш да завържеш обувката си и скалата ще падне тъкмо върху ти и с теб ще е свършено. Какво можеш да направиш ли? Ами нищо. Освен да завържеш обувките си напълно. “
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ