Всичко друго, но не и заетост в плана за заетостта
Чрез годишния народен проект за деяние по заетостта страната организира дейната си политика на пазара на труда. Основната концепция би трябвало да е повишение на пригодността за претовареност (обикновено посредством обучения) и обезпечаване на претовареност (обикновено посредством субсидирана заетост). На процедура обаче редица други цели изместват фокуса от безработните:
Осигуряване на работна ръка. Над 4/5 от средствата се дават за субсидирана претовареност (обикновено в общините) за сметка на средствата за образование. В останалите европейски страни дейната политика е тъкмо противоположната – главната част от парите са за образования, консултиране, насочване. Субсидираната претовареност е неефикасен прийом за трайна претовареност и тя просто изчезва, незабавно щом програмата приключи без да е повишила пригодността на безработния на пазара на труда. Това не е в полза на безработните!Пари за тристранните сътрудници. Всяка година по милион и половина лв. са непокътнати за образования, провеждани от всеки член на Тристранката (синдикати и работодателски организации) – няма значение кой до каква степен дейно образование предлага, дали е измислил нещо ново, дали повече от безработните, на които би трябвало да оказва помощ, остават на работа и т. н. Това не е в полза на безработните!Подкрепа на дребни предприятия и приоритизиране на браншове. Някои от най-ефективните ограничения в Плана са за поощряване на работодателите да наемат безработни. Само че страната и там е решила да преследва напълно други цели. При избора на работодатели се дава превес по отношение на размера на предприятието (колкото по-малки, толкоз повече точки) и по отношение на икономическата му активност (с приоритет са такива в селското стопанство). Нито един от тези два критерия няма отношение към политиките за претовареност. Това не е в полза на безработните!
В интерес на безработните е да се употребяват най-хубавите способи, които целят само и единствено повишение на продуктивността им и пригодността им да заемат работните места, които предлага пазарът. В идеалния вид работещите в бюрата по труда би трябвало да са консултанти по претовареност на всеки обособен незает и дейностите им да са подбудени от неговите ползи, а не от обещани пари, неефективни образования, подкрепяни браншове и предприятия, безсмислена краткотрайна претовареност.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
претовареност проект за заетост
Осигуряване на работна ръка. Над 4/5 от средствата се дават за субсидирана претовареност (обикновено в общините) за сметка на средствата за образование. В останалите европейски страни дейната политика е тъкмо противоположната – главната част от парите са за образования, консултиране, насочване. Субсидираната претовареност е неефикасен прийом за трайна претовареност и тя просто изчезва, незабавно щом програмата приключи без да е повишила пригодността на безработния на пазара на труда. Това не е в полза на безработните!Пари за тристранните сътрудници. Всяка година по милион и половина лв. са непокътнати за образования, провеждани от всеки член на Тристранката (синдикати и работодателски организации) – няма значение кой до каква степен дейно образование предлага, дали е измислил нещо ново, дали повече от безработните, на които би трябвало да оказва помощ, остават на работа и т. н. Това не е в полза на безработните!Подкрепа на дребни предприятия и приоритизиране на браншове. Някои от най-ефективните ограничения в Плана са за поощряване на работодателите да наемат безработни. Само че страната и там е решила да преследва напълно други цели. При избора на работодатели се дава превес по отношение на размера на предприятието (колкото по-малки, толкоз повече точки) и по отношение на икономическата му активност (с приоритет са такива в селското стопанство). Нито един от тези два критерия няма отношение към политиките за претовареност. Това не е в полза на безработните!
В интерес на безработните е да се употребяват най-хубавите способи, които целят само и единствено повишение на продуктивността им и пригодността им да заемат работните места, които предлага пазарът. В идеалния вид работещите в бюрата по труда би трябвало да са консултанти по претовареност на всеки обособен незает и дейностите им да са подбудени от неговите ползи, а не от обещани пари, неефективни образования, подкрепяни браншове и предприятия, безсмислена краткотрайна претовареност.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
претовареност проект за заетост
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ