Какво е 25-ти кадър, техниката за манипулация чрез него и работи ли наистина
Човешкото тяло е лимитирано в доста връзки и това не е укор към структурата му. Сетивните органи възприемат всичко в границите на личния си диапазон. Не сме в положение да чуем по-ниски или по-високи честоти, не можем да забележим какво се случва оттатък границите на ясно дефинираните благоприятни условия на зрението. В последния случай обаче има доста разногласия, които настояват, че 25-ият кадър, в границите на една секунда от видеозапис, има резултат оттатък съзнанието.
До преди към 10 години вярата в тази техника за операция беше много мощна
В разследване на това са обработени всевъзможни клипове и филми, за да се открият скрити послания. Разви се една много мощна доктрина на конспирацията, съгласно която скритото изображение остава вечно в мозъка и прониква в подсъзнанието.
Теорията е стартирана от американския предприемач и маркетолог Джеймс Викари.
В обособени киносалони, разпръснати из щата Ню Джърси, той организира необикновен опит, като вмъква рекламни интеграции сред фрагменти от известни филми. Единият кадър приканва да си купим пуканки, а другият да пием кока-кола. Както се очакваше, вследствие на опита бяха събрани статистики. Търсенето и на двата продукта се е нараснало доста след проявление на фрагментите. Тестът на 25-ия кадър е траял три следващи месеца.
Удивителна е цялостната неприкритост на проучването, извършено върху подсъзнанието на елементарните фенове.
И най-важното, никой от участниците в опита не подозира, че той е забъркан в това. Разбира се, това прекарване единствено по себе си е много безвредно и не води до нищо извънредно. Единствената щета е изпразването на портфейлите на феновете.
Някои хора тогава споделят, че обяснението е напълно нормално
Ако показвате доста положителни и модерни филми в продължение на три месеца поред, хората ще стартират да вървят на кино по-често. Ще стане табиет, който може да изясни растежа в покупките. Съмнителен е и елементарният мотив, че това би трябвало да са били едни и същи гости на киното, тъй като не всеки го посещава постоянно. Или наред с апелите за ястие на пуканки е имало фрагменти, които да накарат феновете да вървят на кино още веднъж и още веднъж? Защото, в случай че посетителите не се повтарят, по какъв начин откриваме, че те купуват повече поради скрития кадър.
Пет години по-късно Викари прави обществено самопризнание.
Резултатите от проучването са били фалшифицирани от него, с цел да притегли вниманието. Трябва да му отдадем респект като търговец. След доста десетилетия откритието му се повтаря и разисква и до през днешния ден. самият той записа името си в историята, въпреки и не в нейния максимален и важен пласт. В Русия даже беше публично признат закон, забраняващ невидимите фрагменти във филмовата продукция. Това кара човек да се замисли надълбоко за природата на това спорно събитие.
Какво е 25-ти кадър в действителност и за какво е определен тъкмо той?
Първите пълнометражни игрални филми в историята са показани с 18 фрагмента в секунда (FPS). В тази обстановка придвижването на картината е лишено от гладкост. Има черни петна в пространството, както и непрекъснато вибриране. Има си личен сексапил. Но оптималният баланс за човешката ретина е кадрова периодичност от 24 фрагмента в секунда.
Картината се движи много безпрепятствено и нищо не се губи от погледа.
Ако приемем опцията за съществуването на 25-ия кадър, тогава не е напълно ясно по какъв начин съумяваме да обработим този спомагателен облик инцидентно. И то по този начин, че да се фиксира непосредствено в региона на несъзнаваното. Ако прибавим и, че изцяло явните апели да си купим това или това са ефикасни, тава още по-странно.
Маркетологът Викари просто изпревари времето си, поставяйки рекламата в подтекста на псевдомистицизма и теориите на конспирацията.
И е съумял, щом полемиката за технологията стигна чак до държавни и разследващи организации.
25-ият фрейм се отнася до феномена на подсъзнателното усещане, който като цяло не би трябвало да се отписва изцяло. Защото до известна степен бързо мигащите картини се запечатват в паметта, само че до каква степен те могат да повлияят на нашите цели и претенции зависи от силата на волята и личните убеждения. Както и от обикновената трезва оценка на обстановката.
Ако всичко, което убягва от нашето внимание, инцидентно или планувано, се настани в подсъзнанието, тогава просто нямаше да имаме задоволително време да го проучваме, камо ли да се подчиним. Например, в случай че читателят забележи очертанията на други думи сред редовете, това ще го заинтересува, само че няма да промени същността на текста.
