Изкуството на добрата лъжа и всичко, което може да ви издаде
Човешкото тяло е извънредно нежно и даже обикновено. В последните две години забелязахме какъв брой податливо може да бъде на един незнаен вирус и по какъв начин може да промени напълно нашето битие. Оказва се, че това не е единственият проблем. Поне това ни потвърждава профайлърът Джим Клементе. Като ученик на ФБР, той е прекарал целия си живот в гонене на тези хора, за които Холивуд прави филми. Единствената разлика сред екранизациите и Джим е, че той има свободата и опцията да се срещне с тях и прекарва огромна част от живота си в преследването им.
Неговата работа е да залавя по-рано серийни убийци, изнасилвачи, да проверява историята на изчезнали деца и още доста други. Преди години точно той е в отдела по залавянето на двамата полудели снайперисти, които се опитваха да вкарат един цялостен град в суматоха. Клементе е измежду хората, които разпитват терористи, в това число и обвинените за 11 септември. Опитът му с хора и разчитането на сигналите, които оставят, отвън контрола на тяхното схващане, въздействат директно на осъществяването на една неистина. Понякога се опитваме да излъжем, само че доста постоянно тялото ни се предава напрегнат и постоянно се издава и преди даже да пуснем една дума. Точно в това изкуство е профилиран въпросният сътрудник и опитът му разрешава да открие някои съществени привички, когато човек лъже.
Според Джим, главният проблем в това изкуство е, че когато обвинен се изправи пред него и се опита да скрие истината, неговият основен мозък стартира да работи извънредно първично. Всичко стартира с концепцията и адреналина в тялото, който изисква от лъжещия да се бори или да избяга от разпита. Това напрежение стартира да трансформира тялото и при по-голям опит, проверяващият може да улови копринената неистина сред думите. Джим стига до заключението, че всеки човек е друг при опита си да излъже. Например ще открием, че във филмите се следи за избран белег или смяна в настроението, само че постоянно има и други дребни елементи, сигнализиращи за дълбока опозиция на съзнанието и това мистично и забравено възприятие – съвест. Някои от главните подсказки са желанието да избегнеш нечий взор, непрекъснатото допиране на косата, докосването на устните, закриването на устата. Защо ги вършим?
Имаме нараснали равнища и повече сила в тялото, изключително откакто същото се приготвя за борба. Всеки човек е друг, затова е нужен и друг метод за деяние. Обикновено знаците не са единствено описаните, само че за проявяването им има няколко стадия при провеждането на разпита. Първият е установяването на естественото и умерено положение на даден обвинен. Задават се някои елементарни и естествени въпроси, които не трябва да разсънват съмненията. Тяхната концепция е да накарат тялото да се отпусне и да се опознае линията на мира. Смятайте го за заблуждение, само че откакто стане ясно какво е естественото държание, стартират да се появяват и някои доста особени въпроси. Колкото по-сложни са те, толкоз по-трудно става запомнянето на една неистина. Още един доста сериозен проблем е, че равнищата на натоварване се покачват, а с тях и държанието на индивида.
Проблемът с лъжите е, че те би трябвало да се родят под напън, няма време за мислене, тъй като даже то ще се регистрира като опит за машинация. При изричането на истината съществува един проблем – знаете отговора, той незабавно се появява в съзнанието, само че не е верният. При по-сериозна мисловна активност, равнище на стрес и тяло, което не стопира да се издава, даже и най-големите дилетанти, водещи разпита, бързо виждат смяната на държанието. Въпросът тук е: има ли метод да излъжете сполучливо? Според Джим, съществуват хора, които дисциплинират тялото си, с цел да не се издава толкоз елементарно.
Успяват да обезвреждат нервните крака, сухотата в устата и даже потенето, само че това не значи, че са в сигурност. ФБР и другите организации, които желаят да схванат истината, са способни да въртят разпитващите, да приканват по-интелигентни и по-опитни фрагменти за другите случаи, по отношение на тяхната тежест. Най-често срещаното терзание идва от обстоятелството, че мнозина се опасяват да не бъдат хванати. Страхът обаче няма нищо общо с когнитивното напрежение в мозъка. Да се измисли една нова версия на истината идва с активирането на мозъка да работи на високи обороти. Именно тук стартира да работи добре познатия полиграф, който не регистрира дали човек споделя истината или не, а какъв брой тъкмо тялото стартира да се изкривява в опити да роди истината.
А това, както знаем, е доста сложен развой, освен това по няколко аргументи. Изграждането на една неистина изисква запазването на мира, належащо е да се запомнят всички елементи и в случай че няма такива, да се прибавят. Последната стъпка е осъществяването. Казването на една неистина би трябвало да се случи по един от най-убедителните способи. Самият развой изисква доста сила и намалява качеството на второстепенните детайли, посочени в горните редове. При осъществяването на лъжата, човешкото тяло реагира отрицателно. Какво значи това? Колкото по-изнервен е един човек, толкоз по-малко мига – учените показват, че при решаването на по-сложни задания, започваме да мигаме по-често и бързо, с цел да почистваме погледа си. Обратното се случва при натоварването, тогава мигаме по-рядко и постепенно.
При мъжете в такива моменти се следят по-малко жестове с ръце, до момента в който и двата пола употребяват едно и също – дълги паузи при даването на пояснения. Тези и още доста други практики са познати на всички сътрудници, които водят разпита. Те са привикнали да наблюдават за най-малките прояви на по-различно държание. Някои специалисти като Ричърд Уайзмън следят и намалено придвижване на крайниците. Да речем, че сте прочели горните редове и стартирате да практикувате всичко посочено. Уайзмън има опит да схваща по кое време се опитваме да направляваме или въобще да изключим жестовете.
Тук на помощ идват други детайли. Лъжецът постоянно се пробва да употребява повтарящи се изречения, лишава му повече време да отговори, езикът му става доста по-личен и ориентиран непосредствено към него. Ще чувате все по-често думи като „ Аз “, „ Моето “, „ Той “, „ Тя “ и други, вместо да има използването на имена. Смяната на тематиката, бягството от отговора или задаването на различен въпрос, стартират да демонстрират опитите на измама и печелене на време за раждането на по-точен отговор.
Винаги може да следите за смяната на тона и опитите да се избяга от тематиката. Впрочем някои политици употребяват тъкмо тази система. Ако обърнете внимание на Клинтън и абсурда с Моника, той постоянно използваше разнообразни изречения и се убеждаваше самичък, че не е имал сексуален контакт, само че не споделяше нищо за общоприетото обвиняване – оралните милувки. Няма по какъв начин да не обърнете внимание и на блъскането по масата, насечената тирада и още доста други линии, които демонстрират, че нещо не е наред.
Пред аудитория е доста по-лесно да се изрече неистина, само че когато сте в затворено пространство и сте изправени против експерти, задачата става извънредно сложна. На първо място ще открием, че множеството специалисти въобще не се интересуват от държанието – те се стремят да покачат натоварването и го вършат с слагането на още по-сложни и съзнателно тежки въпроси. Колкото повече мисли един човек, толкоз по-трудно е да даде положителни резултати и една по-силна неистина. Някои от обичаните маневри на един служител на реда са свързани с метода, по който ще се споделя историята. Една обичана техника е да се опише историята наопаки, започвайки с края и достигането на началото.
За да стане задачата още по-сложна, разпитваният би трябвало да включи всички най-важни елементи и да не икономисва нищо. Това е способ, който освен може да накара хората да преминат равнището на натоварване, само че и да стартират да губят надзор. Дори и най-опитният измамник ще стартира да се издава, даже и да следва историята, стартира да губи надзор над тялото си. Следващата неприятна стъпка е задаването на отворени въпроси без специфичност на времето. Такива най-често са „ Разкажете ми повече за…? “, „ Какво тъкмо? “. Практиката демонстрира, че се стартира с генералните въпроси, а по-късно и с доста по-конкретни. От огромно значение е, че никой няма да наруши тишината, до момента в който въпросният човек се пробва да открие нови отговори, една дума може да му подскаже, а никой не желае това.
Кои са по-защитени от тези способи? Лъжите постоянно се раждат в по-интелигентните глави, само че най-опасни са тези, които могат да изфабрикуват една история от въздуха и още по-страшното – да я запомнят. Интелигентните хора стават рискови събеседници. Според професор Дан Арейли, интелектът има доста общо при основаването на неистини. Той е следил своите студенти и открива, че тези, които имат по-оригинален метод към материята, са склонни да бъдат и доста по-иновативни при основаването на опити за машинация и преписване. Следователно, когато против вас стои образован и рационален човек, той сигурно е и евентуален измамник – не споделяме, че наложително ще ви излъже, само че споделяме, че може да го направи и няма да се затрудни.
Според учените, умните и интелигентни деца ще стартират тази процедура в най-ранна възраст. Сложната работа на мозъка демонстрира, че първата детска неистина е индикация за добре разрастващ се мозък. Канадците към този момент са провеждали този опит, употребявайки към 1200 деца на възраст от 2 до 17 години. След като интелигентните хора са способни да основават някои впечатляващи истории, тогава на кого би трябвало да се доверите? Това е главният проблем в днешно време и най-честият и къс отговор е: никой.
Точно затова се открива, че в света има единствено няколко индивида, на които сме склонни да повярваме през цялото време. Учените от Харвард от дълго време показват, че човек има място в живота си за трима същински другари и не повече от тях, затова е малко мъчно да видим нещо по-различно след този миг.
