За оптимистичния нихилизъм
Човешкото битие е ужасно и объркващо. Преди няколкостотин години станахме съзнателни и се озовахме на необичайно място.
То беше цялостно и с други същества. Някои от тях можехме да изядем, други пък можеха да изядат нас.
Имаше течни неща, които можехме да изпием, и неща, които можехме да използваме за изработката на още неща.
Небето денем имаше дребна жълта топка, която топлеше кожата ни. Нощното пък беше цялостно с красиви светлинки.
Това място явно беше направено за нас. Нещо ни наглеждаше. Ние си бяхме вкъщи. Това правеше всичко надалеч по-малко плашещо и объркващо.
Но колкото повече остарявахме, толкоз повече неща научавахме и за света, и за нас самите. Научихме, че мигащите светлини не сияят по този начин красиво поради нас. Те просто сияят. Научихме, че не сме център на това, което през днешния ден назоваваме Вселената и че то е доста, доста по-старо, в сравнение с изобщо сме предполагали.
Научихме, че сме направени от доста на брой дребни мъртви нещица, които сформират по-големи неща, които по някаква причина не са мъртви. И че ние сме просто следващият краткотраен стадий в историята, която води началото си отпреди милиарди години.
Научихме, че живеем на една влажна прашинка, обикаляща към една междинна по величина звезда в спокоен район на единия ръкав на междинна по величина вселена, която е част от друга група галактики, които в никакъв случай няма да напуснем.
Вижте още забавни разсъждения по този въпрос в това необикновено видео на известния YouTube канал Kurzgesagt – In a Nutshell.
Налични са надписи на български.
