Проф. Аргирова: За добър ефект паралелно с имунизациите срещу HPV е нужен и скрининг
Човешкият папилома вирус е извършител на редица ракови болести, измежду които рак на маточната шийка, на вулвата, на вагината, на ануса, на пениса и др.; той е извършител също по този начин и на гениталните брадавици. Това уточни началникът на отдел „ Надзор на заразните заболявания “ в Министерство на здравеопазването доктор Кремена Пармакова по време на кръглата маса „ Заедно против рака в България “, която се организира през вчерашния ден в Народното събрание.
Тя означи, че оръжието против това е имунизацията и напомни, че в България се употребява „ най-хубавото оръжие “ – деветвалентна ваксина против HPV.
Д-р Пармакова показа статистика, съгласно която имунизациите против човешки папилома вирус понижават заболеваемостта от тези ракови болести с над 80%, като съгласно някои проучвания в страни, където има висок имунизационен обсег, към този момент е построен групов имунитет и са защитени даже и неимунизирани.
Европейския раков проект залага достигането на 90% имунизационен обсег против HPV до 2030 година, като рекомендацията е да се усили значително и обсегът при момчетата, означи още доктор Пармакова и акцентира, че страната ни също би трябвало да се стреми към подобен резултат.
Националната стратегия на страната ни започва през 2012 година и беше първата, при която страната посредством обществени средства обезпечи опция на всеки, който желае, без да заплаща, да се имунизира, напомни специалистката. Тя означи още, че след положителния старт през последните години у нас се регистрира фрапантен спад и през 2023 година обсегът е едвам 1,1%. Като главен проблем доктор Пармакова уточни
загубата на доверието на обществото към имунизациите като цяло
Липсата на доверие във имунизациите бе коментирана и от общопрактикуващия доктор доктор Гергана Николова, член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и на самодейността „ Коалиция HPV “. Тя описа за един от най-драстичните случаи на персонален конфликт с този проблем: макар гибелта на млада жена в терминален етап на онкозаболяване, майка на две девойки, околните на децата изрично отказали да ги имунизират против HPV. „ Не можех да схвана за какво едно семейство, което беше претърпяло нещо толкоз тежко и ужасно, избра да не имунизира двете девойки и да ги остави незащитени във връзка с HPV-вируса, и за какво в нашите пациенти страхът от имунизацията е по-голям, в сравнение с страха от рака. Мисля, че когато си отговорим на този въпрос и се обединим към решаването му, ще имаме и позитивните резултати в процесите във връзка с имунизацията “, разяснява доктор Николова.
Тя бе безапелационна, че са нужни непрекъснати осведомителни акции за превъзмогване на казуса. „ В момента се приказва за приемането на еврото, въпреки че сме още надалеч. Но чували ли сте всеки ден за HPV вируса? “, попита риторично лекарката. Тя означи, че през 2022 година 504 дами са умряли единствено от рак на маточната шийка – едно от онкозаболяванията, породени от HPV. „ За да имунизираме, сме похарчили към половин милион, само че разноските единствено за лекуване на рак на маточната шийка са 17 млн. лева “, посочи тя и добави:
„ Крайно време е да се замислим и да спрем да действаме на парче “
Важността на връзката бе подчертана също по този начин от началника на Клиниката по педиатрия на УБ „ Лозенец “ доцент Йорданка Узунова, която от своя страна бе безапелационна, че от особена значимост е връзката сред лекарите.
В една осведомителна акция с изключение на всички изброени – страна, лекари и пациентски организации, би трябвало да се включи и Министерството на образованието, съобщи на собствен ред председателката на Националното съдружие за профилактика на рака на шийката на матката Лили Асенова. „ Защото с практиката и всекидневната работа с родителите, с младите девойки, виждаме като организация какъв брой е ниска половата просвета на нашите деца “, изясни тя.
С нея се съгласиха вирусоложката проф. Радка Аргирова и епидемиоложката доктор Христиана Бацелова. Проф. Аргирова съобщи, че студентите по медицина не са наясно с имунизациите и преподаването по вирусология би трябвало да стане доста по-сериозно, в сравнение с е в този момент.
„ Обучавам студенти, в това число англоговорящи. Разликата сред тях и българските е, че
англоговорящите не ги е боязън от имунизациите,
те имат базови знания по тематиката ваксинология – нещо, което българските студенти нямат и за жалост, откогато стартира Коронавирус пандемията, неналичието на техните познания е все по-плашеща. Имаме невероятна нужда да се работи с обучение, образование на студентите. Трябва да има някакво образование даже и на учениците в учебно заведение “, акцентира доктор Бацелова.
Освен първичната профилактика – имунизацията, е нужна и вторична – всеобщ скрининг, безапелационна бе проф. Аргирова, която уточни, че даже след заразяване с HPV вирус болестта се развива с години и при положение на ранното му разкриване възможностите за изцеление са доста по-големи.
„ Недейте да мислите, че България има скринингова стратегия – няма “, съобщи тя и изясни, че проучванията не би трябвало да се вършат с взимане на цитонамазка, а с ПСР тест – технология, която е изцяло налична у нас.
С това обаче скринингът не може да се изчерпва, уточни тя. „ Трябва да има логаритъм – получавам еди-какъв си резултат, оттук насетне би трябвало да се направи по-нататъшно делене на скрининговото проучване на такова, което да се отнася за високорисковите и нискорисковите случаи, освен това тези дами ще идват през разнообразни интервали от време “, разяснява проф. Аргирова.
Тя означи, че оръжието против това е имунизацията и напомни, че в България се употребява „ най-хубавото оръжие “ – деветвалентна ваксина против HPV.
Д-р Пармакова показа статистика, съгласно която имунизациите против човешки папилома вирус понижават заболеваемостта от тези ракови болести с над 80%, като съгласно някои проучвания в страни, където има висок имунизационен обсег, към този момент е построен групов имунитет и са защитени даже и неимунизирани.
Европейския раков проект залага достигането на 90% имунизационен обсег против HPV до 2030 година, като рекомендацията е да се усили значително и обсегът при момчетата, означи още доктор Пармакова и акцентира, че страната ни също би трябвало да се стреми към подобен резултат.
Националната стратегия на страната ни започва през 2012 година и беше първата, при която страната посредством обществени средства обезпечи опция на всеки, който желае, без да заплаща, да се имунизира, напомни специалистката. Тя означи още, че след положителния старт през последните години у нас се регистрира фрапантен спад и през 2023 година обсегът е едвам 1,1%. Като главен проблем доктор Пармакова уточни
загубата на доверието на обществото към имунизациите като цяло
Липсата на доверие във имунизациите бе коментирана и от общопрактикуващия доктор доктор Гергана Николова, член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и на самодейността „ Коалиция HPV “. Тя описа за един от най-драстичните случаи на персонален конфликт с този проблем: макар гибелта на млада жена в терминален етап на онкозаболяване, майка на две девойки, околните на децата изрично отказали да ги имунизират против HPV. „ Не можех да схвана за какво едно семейство, което беше претърпяло нещо толкоз тежко и ужасно, избра да не имунизира двете девойки и да ги остави незащитени във връзка с HPV-вируса, и за какво в нашите пациенти страхът от имунизацията е по-голям, в сравнение с страха от рака. Мисля, че когато си отговорим на този въпрос и се обединим към решаването му, ще имаме и позитивните резултати в процесите във връзка с имунизацията “, разяснява доктор Николова.
Тя бе безапелационна, че са нужни непрекъснати осведомителни акции за превъзмогване на казуса. „ В момента се приказва за приемането на еврото, въпреки че сме още надалеч. Но чували ли сте всеки ден за HPV вируса? “, попита риторично лекарката. Тя означи, че през 2022 година 504 дами са умряли единствено от рак на маточната шийка – едно от онкозаболяванията, породени от HPV. „ За да имунизираме, сме похарчили към половин милион, само че разноските единствено за лекуване на рак на маточната шийка са 17 млн. лева “, посочи тя и добави:
„ Крайно време е да се замислим и да спрем да действаме на парче “
Важността на връзката бе подчертана също по този начин от началника на Клиниката по педиатрия на УБ „ Лозенец “ доцент Йорданка Узунова, която от своя страна бе безапелационна, че от особена значимост е връзката сред лекарите.
В една осведомителна акция с изключение на всички изброени – страна, лекари и пациентски организации, би трябвало да се включи и Министерството на образованието, съобщи на собствен ред председателката на Националното съдружие за профилактика на рака на шийката на матката Лили Асенова. „ Защото с практиката и всекидневната работа с родителите, с младите девойки, виждаме като организация какъв брой е ниска половата просвета на нашите деца “, изясни тя.
С нея се съгласиха вирусоложката проф. Радка Аргирова и епидемиоложката доктор Христиана Бацелова. Проф. Аргирова съобщи, че студентите по медицина не са наясно с имунизациите и преподаването по вирусология би трябвало да стане доста по-сериозно, в сравнение с е в този момент.
„ Обучавам студенти, в това число англоговорящи. Разликата сред тях и българските е, че
англоговорящите не ги е боязън от имунизациите,
те имат базови знания по тематиката ваксинология – нещо, което българските студенти нямат и за жалост, откогато стартира Коронавирус пандемията, неналичието на техните познания е все по-плашеща. Имаме невероятна нужда да се работи с обучение, образование на студентите. Трябва да има някакво образование даже и на учениците в учебно заведение “, акцентира доктор Бацелова.
Освен първичната профилактика – имунизацията, е нужна и вторична – всеобщ скрининг, безапелационна бе проф. Аргирова, която уточни, че даже след заразяване с HPV вирус болестта се развива с години и при положение на ранното му разкриване възможностите за изцеление са доста по-големи.
„ Недейте да мислите, че България има скринингова стратегия – няма “, съобщи тя и изясни, че проучванията не би трябвало да се вършат с взимане на цитонамазка, а с ПСР тест – технология, която е изцяло налична у нас.
С това обаче скринингът не може да се изчерпва, уточни тя. „ Трябва да има логаритъм – получавам еди-какъв си резултат, оттук насетне би трябвало да се направи по-нататъшно делене на скрининговото проучване на такова, което да се отнася за високорисковите и нискорисковите случаи, освен това тези дами ще идват през разнообразни интервали от време “, разяснява проф. Аргирова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ