За паметта и връзката ѝ с емоциите
Човешката памет – къде в мозъка се образува и по какъв начин учените са разбрали това? Как страстите въздействат върху нея?
В Световния ден на мозъка младият академик и комуникатор на науката Богомил Пешев споделя повече в " Нашият ден ".
" Болногледач в психиатрия “ – може би звучи като завръзка в сюжета на касов американски филм, само че става въпрос за Александровска болница в София и за младия биолог Богомил Пешев. Той желае да продължи да се развива в региона на невробиологията, с цел да открие по какъв начин тъкмо се появяват в мозъка ни тежките и към този момент нелечими психиатрични положения и по какъв начин бихме могли да им повлияем.
За момента Богомил е въоръжен не с микроскоп или някаква съвременна инсталация за проучване на мозъка, а най-много с доста възторг, с желанието да облекчи пациентите от отделението в тяхното всекидневие и със знанието, че зад човешкото страдалчество стоят комплицирани процеси в черепната ни кутия.
Процесите в мозъка в действителност би трябвало да са доста комплицирани, щом една просвета не стига, с цел да ги разгадае – с това се занимават невронауките, сплотяващи невролози, психиатри, биолози, психолози, химици, компютърни инженери – няма различен орган в човешкото тяло, който да изисква вниманието на толкоз разнообразни експерти и за който, макар напредъка на науката, да знаем толкоз малко.
Все отново, знанието ни в последните години набъбна доста посредством най-много на напредъка в изследователските способи. А Богомил има специфичен интерес към паметта и връзката ѝ с страстите.
Къде тъкмо в мозъка се образува паметта и по какъв начин науката е стигнала да този извод – по този начин стартира диалогът с Богомил Пешев.
Чуйте повече в звуковия файл.
В Световния ден на мозъка младият академик и комуникатор на науката Богомил Пешев споделя повече в " Нашият ден ".
" Болногледач в психиатрия “ – може би звучи като завръзка в сюжета на касов американски филм, само че става въпрос за Александровска болница в София и за младия биолог Богомил Пешев. Той желае да продължи да се развива в региона на невробиологията, с цел да открие по какъв начин тъкмо се появяват в мозъка ни тежките и към този момент нелечими психиатрични положения и по какъв начин бихме могли да им повлияем.
За момента Богомил е въоръжен не с микроскоп или някаква съвременна инсталация за проучване на мозъка, а най-много с доста възторг, с желанието да облекчи пациентите от отделението в тяхното всекидневие и със знанието, че зад човешкото страдалчество стоят комплицирани процеси в черепната ни кутия.
Процесите в мозъка в действителност би трябвало да са доста комплицирани, щом една просвета не стига, с цел да ги разгадае – с това се занимават невронауките, сплотяващи невролози, психиатри, биолози, психолози, химици, компютърни инженери – няма различен орган в човешкото тяло, който да изисква вниманието на толкоз разнообразни експерти и за който, макар напредъка на науката, да знаем толкоз малко.
Все отново, знанието ни в последните години набъбна доста посредством най-много на напредъка в изследователските способи. А Богомил има специфичен интерес към паметта и връзката ѝ с страстите.
Къде тъкмо в мозъка се образува паметта и по какъв начин науката е стигнала да този извод – по този начин стартира диалогът с Богомил Пешев.
Чуйте повече в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




