Човешката душа е чудо, извор, който блика от калта на

" Човешката душа е знамение, извор, който блика от калта на плътта, не знае къде отива, нито какво желае, още по-малко за какво има неразбираемата и противоестествена фикс идея да се въздига. Да се въздига и да страда ", написа Никос Казандзакис.

Знаменитият гръцки публицист основава своите най-известни произведения едвам в последните 15 години на живота си. Преди тях и незабавно след първото издание на " Аскетика " той подхваща и редица пътувания - в Русия, в Германия, във Франция и в Япония и Китай.

Непревежданата досега " Градината с камъните " (издава " Сиела " в превод от френски на Валентина Бояджиева) е жанрово несигурно духовно упражнение, въодушевено от пътешествията на писателя в Страната на изгряващото слънце и Китай, както и ключ към цялото творчество на " най-важния гръцки създател и мъдрец на XX век ".

Именно там той се сблъсква с нещастието на раждането на империализма в годините, предхождащи Втората международна война. Това е " единствената от всички книги на Казандзакис, в която основният воин е самият създател повествовател. Защото макар напъните на писателя да измести гравитационния център към своите герои, той си остава главният персонаж ".

" Градината с камъните " е и първият опит на Казандзакис с романа преди написването на магнум опуса му " Алексис Зорбас ". Книгата съчетава в себе си и детайли на пътепис, исторически роман и духовно упражнение. Това е ослепителен портрет на духа на времето - освен в Източна Азия, само че и в целия свят в навечерието на най-голямото клане в историята.

Но в центъра на този роман не стои войната, а нещо, надълбоко закодирано в човешката душа, което постоянно кара хората да се бунтуват, да се развиват, да оцеляват и да побеждават мрака. Нещо оттатък думите, което единствено популярен занаятчия на перото може да облече с думи.