Човекът, станал известен с това, че оцелява сам и при

...
Човекът, станал известен с това, че оцелява сам и при
Коментари Харесай

Човекът, известен с това, че оцелява и при най-тежките условия, опита тръпката на Родопите

Човекът, станал прочут с това, че оцелява самичък и при най-тежките условия, в които съжителства с отровни змии, неприятно време и е изложен на безжалостното хапане на всевъзможни инсекти, се плаши от големите офис здания в мегаполисите. "Направо тръпки ме побиват ". А от празненствата се пази като от чума. Така разказва възприятието си Ед Стафърд. С рисковите си прекарвания, свързани с оцеляване при тежки условия, някогашният боен е един от най-популярните гении на канала "Дискавъри " (Discovery). Британецът е и първият човек в света, който извървява цялото продължение на река Амазонка за 860 дни и с това влиза в "Рекордите на Гинес ".
Движещ се по "естествена " навигация
От 29 октомври "Дискавъри " ще излъчва нова поредност с негово присъединяване. В нея феновете ще го видят зарязан в някои от най-екстремните региони на планетата. Човешкото тяло стартира да стопира функционалностите си след към 10 дни в интензивно положение без храна, което е и крайният период за Ед да открие избавителния екип и да се завърне вкъщи.

Използвайки единствено естествена навигация, Ед би трябвало да разчита на инстинктите и уменията си за оцеляване, с цел да прекоси някои от най-трудните терени на Земята. Ще се сблъска с безкрайни алтернативи, пътувайки без карта, компас, нож, екипировка за лагеруване, храна или вода. Местоположението му се засича от избавителен екип, само че той пътува самичък и среща голям брой психически и физически провокации. 

По време на поредицата Ед попада и в Родопите. Отново разполага с 10 дни, с цел да открие цивилизация, само че провокациите, с които се сблъсква в българските планини го затрудняват в тази сложна задача, настояват уредниците. Постоянно изменящото се време, непрестанната опасност от кафяви мечки и неналичието на храна са единствено част от компликациите, пред които се изправя Ед. Липсата на каквито и да е запаси и принадлежности го принуждават да обитава в мечешка пещера.

Как Родопите станаха място за оцеляване за Ед

Решението не беше мъчно. Противно на това, което множеството ви сънародници си мислят, България е много известна по света. Вашата страна беше на едно от първите места в листата с страни, които искахме да посетим, споделя пред "Дневник " Стафърд. Екипът е желал да снима най-малко един епизод в Европа като се е търсела задоволително огромна планина, с цел да може да се направи десетдневен преход през нея. "А в Европа няма доста такива ", споделя авантюристът.

"Това беше една от аргументите да се насочим към България. Също по този начин моят екип е снимал тук преди и са останали доста удовлетворени от изискванията. Казаха ми, че България ще ми свърши чудесна работа и концепцията доста ми хареса ", добавя той.

Според него "като изключим мечките ", българските гори са доста сходни на британските и това също наклонило везните в интерес на това решение. Стафърд разказва Родопите като много стръмна планина.

"По маршрута ми непрекъснато имаше изкачвания и слизания, което е много изтощително. Трябваше да си напомня много от главните умения за оцеляване, като да вземем за пример палене на огън, изграждане на подслон и така нататък Заплахата от диви мечки и спането в пещери също направиха прекарването много запаметяващо се ", спомня си той.

Беше ужасно, тъй като даже не се наложи да излизаме от Европа, с цел да намерим такова място. Един от продуцентите на Discovery ми сподели, че това е обичаният му епизод от поредицата, споделя авантюристът.

Не змиите, а офисите плашат

Когато участваш в диалог с човек като Стафърд имаш чувството, че всяка трета дума е змия, всяка четвърта ужилване от насекомо, а в останалите непроменяемо става дума за други закани. Но от какво се опасява някогашният боен?

"Като всеки човек и аз си имам страхове, несъмнено, само че те не са от мечки, ягуари или змии, а по-скоро от разнообразни обществени обстановки. Мразя празненства, да вземем за пример. Бягам от тях като от чума. Много се тормозя и когато съм в Лондон, изключително за бизнес срещи. Когато погледна тези големи здания и си помисля за купищата хора, които работят в тях, напряко ме побиват тръпки ", споделя оцеляващият в природата. Изградените от индивида неща го плашат повече от дивите.

Питам го дали освен това състояние ще продължава да оцелява в дивото и в преклонна възраст. "Когато остаряваш, ставаш по-смел и по-мъдър. Така че се надявам на 70 да съм спокоен и балансиран човек. Мисля, че реализирам прогрес в тази посока. В 20-те ми години ми беше много мъчно, а в 30-те към момента усещах, че не пребивавам пълноценно. Сега съм при започване на 40-те, животът е прекрасен и трогателен, само че към момента има много провокации ", твърди Ед.

Към провокациите му наскоро се прибавя и това да бъде родител, с което той счита, че подхожда също по този начин самоуверено и се оправя също по този начин добре. "В момента се любувам на живота си повече от всеки път. Изживявам най-щастливото време от живота си. Надявам се да продължи най-малко до момента в който не стана на 70 ", добавя той.

Мисия боен

Противно на упованието, че образованието му за военна работа и работата му като подобен са го научили на оцеляване при сложни условия, Ед опровергава това. Докато бил в армията не му се наложило да употребява демонстрираните по-късно умения. "Единствената задача, в която участвах като боен, беше в Северна Ирландия и беше по-скоро разследваща интервенция. Имахме данни за местонахождението на терористична формация и трябваше да ги следим и да съберем информация за тях. Имахме няколко наблюдателни кули и трябваше да ги поддържаме, само че въобще не беше нещо, което изисква умения за оцеляване ", споделя той. Тогава нито е в пустошта, нито е бил зарязан на вражеска територия.

"Всъщност, когато напуснах армията, първата работа, която започнах, беше тъкмо такава - следих сходни банди и групировки в Централна Америка и помагах на полицията да ги залови. Преди това в никакъв случай не бях стъпвал в джунгла. Имах натрупал опит с Европа, Африка и някои елементи на Азия, само че джунглата беше нещо напълно ново за мен ", споделя Ед в конферентна връзка с публицисти от медии от разнообразни точки на света, измежду които и "Дневник ".

Ако би трябвало да съм почтен, военното образование ми оказва помощ все по-малко с всяка минала година. Вярно, оказа помощ ми доста при обхождането на Амазонка. Успокоявах се при мисълта, че в армията бях претърпял доста по-тежки неща. Но от ден на ден от уменията, които употребявам, са усвоени във времената след Амазонка, добавя той.

Не като военене се е научил да пали огън и да построява заслон. Обикновено в първите два дни на ново място се пробва да се приспособява и да поддържа връзка с локалните, от които да научи потребни неща - за потребните и отровни растения, с какво най-лесно може да възпламени огън и други.

От местата, снимани в новата поредност, най-голямото му предизвикателство се оказва оцеляването в Алтайските планини в Монголия. Тогава се почувствал стъписан. "Дори да бях тръгнал с цялостна екипировка този преход отново щеше да е много сложен. Дори тогава ще са ти нужни седмици, може би даже месеци деликатно обмисляне, с цел да го осъществиш както би трябвало. А аз не разполагах с никакви хранителни запаси или принадлежности и преди да отида бях много нервозен. Може би малко се надцених в този случай ", прави оценка той.

Наслаждава се най-вече на епизода в джунглата на Панама, въпреки да отива с чувството, че познава този тип условия. Само че в Амазонка има мачете, хамак, мрежа срещу комари, ботуши. А този път е без всичко това. Почти не може да спи поради насекомите, няма съвсем никаква храна. "Така че въпреки да се считам за специалист по джунглите, това несъмнено беше най-тежкият епизод в поредицата ", заключава той. В новата поредност с изключение на изредените места Ед се изправя пред свирепи провокации и в пустинята Атакама в Боливия в Лаос, и Мадагаскар.
Източник: plovdiv24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР