Човек трябва да бъде внимателен, преди да реши да пресече

Човек би трябвало да бъде деликатен, преди да реши да пресече всесилен човек, зает в открита война с истината, който нарушава разпоредбите и нормите като нещо естествено, в гонене на личните си ползи на първо място. Това написа седмичният помощник на CNN, колумнист на The Washington Post и колумнист на World Politics Review Фрида Гитис.

Когато аероплан, благосъстоятелност на съветския пълководец Евгений Пригожин, падна внезапно в огнена злополука северозападно от Москва предходната седмица, наблюдаващи в Русия и по света незабавно си припомниха два неоспорими обстоятелството. Първо, че Пригожин намерено е провокирал съветския президент Владимир Путин, и второ, че безчет други, които са се противопоставили на Путин, са намерили преждевременна, насилствена гибел.

В устрема си да разберем какво се е случило, един различен факт беше явен: Кремъл не беше мястото, където да се търсят ясни, достоверни отговори. Думата на Кремъл, да кажем, не е добър източник за самостоятелна, надеждна истина.

Всъщност, когато представителят на Путин отхвърли изказванията, че страната е умъртвила Пригожин като „ безспорна неистина “, това изглеждаше проформа изказване, което сме чували и преди, когато критиците на Путин, един след различен, срещат злокобни краища.

Путин и неговият вътрешен кръг са били във война с истината от десетилетия, най-скоро и пословично във връзка с Украйна, за която те лъжливо твърдяха, че се ръководи от нацисти и, макар очевидните доказателства за противното, те настояват, че не е същинска страна.

Диктаторите, автократите и мощните хора имат дълга история на борба с истината в гонене на задачите си. Същото вършат и бъдещите автократи, човеци, които биха желали да се насладят на преимуществата на голяма, дълготрайна власт и са подготвени да нарушат всевъзможни правила, с цел да я придобият и запазят.

В един от най-забележителните моменти на разграничен екран в историята, злополуката с Пригожин се състезаваше за светлината на прожекторите на новините с вълна от арести, свързани с напъните на някогашния президент Доналд Тръмп да обърне резултата от изборите през 2020 година, които той загуби – личното му отказване на истината и действителността.

Светът е в разгара на световен властнически дрейф. По разнообразни способи и Путин, и Тръмп са основни играчи в това събитие. И всеки от тях се натъква на съдбоносен отпор против напъните си.

Усилията на Путин да преустрои света по собствен усет, неговата подхранвана от неистини задача да сложи Украйна под ръководството на Москва, се разрушиха против действителността, че Украйна в действителност е страна и не желае да се подчинява на капризите на Путин. И Тръмп, който към момента живее в страна, където има самостоятелна правосъдна система, се сблъсква с обстоятелството, че колкото и независимост да имате да крещите неистини в микрофона и да се пробвате да заблудите страната, няма право от Първата корекция да се пробвате да сплашвате  длъжностни лица по изборите или нарушение на изборните правила.

Миналата седмица Тръмп се съобщи в пандиза в Атланта, където е упрекнат в незаконна скица за кражба на изборите през 2020 година Тръмп отхвърли всички обвинявания в това и три други наказателни обвинявания.

В техния личен подтекст и в рамките на своята власт, съветският мощен човек и американският кандидат-автократ са воювали против истината и са удряни от нея. Но те надалеч не са победени.

Днес светът следи с едно око Путин и войната, която той стартира против Украйна под подправен предлог – като в същото време следи с паника по какъв начин многочислените престъпни каузи на Тръмп не съумяха да подкопаят репутацията му измежду републиканците.

Разбира се, политиците разтягат истината. Но това е от друг мащаб. Автократите и амбициозните автократи лъжат от епохи.

През 20-ти век западащият Съветски съюз беше прочут със система, в която, както означи писателят отстъпник Александър Солженицин, държавното управление лъжеше, хората знаеха, че държавното управление лъже, държавното управление знаеше, че хората знаят, само че всичко продължаваше. Отвъд своите граници Москва изтъка гоблен от машинация, впримчвайки безчет вярващи.

Нито Тръмп, нито Путин са начинаещи в изкуството да основават огромни победи, като водят война против истината. Те са майстори в газовото осветяване и то от дълго време им служи добре.

Тръмп построи обществената си персона посредством манипулиране на медийното отразяване на неговия бизнес усет. След това, до момента в който се приготвяше да стане президент, той наклевети законните медии като, пишещи „ подправени вести “, с цел да може по-късно да лъже безнаказано и доказателствата за неговите неистини да бъдат отхвърлени. Той беше прегърнат от толкоз лъжлива мрежа, че по-късно заплати 787 милиона $, с цел да уреди случай за разпространение на лъжите за изборите на Тръмп и неговите съдружници.

Неговата администрация стартира да лъже от първия си ден на власт. В първия си цялостен ден на поста, 21 януари, Тръмп измисли мечти за размера на тълпата при встъпването му в длъжност; неговият консултант оправда лъжите като „ различни обстоятелства “. През цялото време на неговото ръководство проверяващите обстоятелства във Washington Post записаха 30 573 „ лъжи “, кулминирайки с напъните му, които не престават и до през днешния ден, да твърди, че е спечелил изборите през 2020 година

Путин има не по-малък опит в изкривяването на действителността. Мнозина имат вяра, че той обезпечи първите си президентски избори в Русия, като упрекна чеченските терористи за детонациите в жилища в Москва през 1999 година, за които мнозина са уверени, че са осъществени от Кремъл (въпреки че в никакъв случай не е било изрично доказано). Кризата и неговата твърда реакция помогнаха да затвърдят облика му на мощен човек, който ще отбрани Русия.

През годините Путин трансформира Русия в световен снабдител на дезинформация – друга дума за умишлени, политически стимулирани неистини.

Путин отхвърли да се е намесвал в американските избори през 2016 година, интервенция, инцидентно ръководена от Агенцията за интернет проучвания на Пригожин. Тази интервенция, както заключи следствието на специфичния прокурор Робърт Мюлер, обвинявайки, наред с други, Пригожин, беше част от напъните на Кремъл да посее разкол в Съединените щати посредством „ това, което те нарекоха осведомителна война “. Пригожин, който имаше податливост да споделя истината, по-късно призна, че го е правил.

Той също по този начин опонира на претекста на Путин да стартира война против Украйна. Представете си яростта на Путин.

Смъртта на Пригожин идва тъкмо два месеца след неговия протест, предизвикателство за престижа на Путин.

Символичните дати имат значение в Русия на Путин. Журналистката Анна Политковская, гневен критик на Путин, беше убита да вземем за пример на рождения ден на Путин. Путин стартира пълномащабната война в Украйна към 8-ата годишнина от нахлуването му в Крим през 2014 година

Путин отхвърли да има нещо общо с убийството през 2015 година на Борис Немцов, известен политик, който разкритикува намесата му през 2014 година в Източна Украйна. Той отхвърли всякакво присъединяване в отравянето през 2020 година на своя критик Алексей Навални, който по-късно подмами сътрудник на съветското разузнаване да признае по телефона, като се преструваше на негов началник, и доста други, които починаха ненадейно, откакто оспориха възгледите на Путин.

На въпроса кой е умъртвил индивида, който към момента обожават, опечалените почитатели на Пригожин, даже със замъглени лица за изявление за CNN, могат да кажат единствено „ без коментар “.

Това е разбираемо. Човек би трябвало да бъде деликатен, преди да реши да пресече всесилен човек, зает в открита война с истината, който нарушава разпоредбите и нормите като нещо естествено, в гонене на личните си ползи на първо място.