Проф. Миланова: Едва 30% от хората с депресия у нас получават адекватна помощ
Човек може да има най-малко две години признаци на меланхолия без да получи помощ. Само една дребна част от нуждаещите се – едвам 30% попадат на точния експерт на точното място, където да получи лекуването, от което се нуждае. Това сподели в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ проф. Вихра Миланова, шеф на Клиниката по психиатрия на УМБАЛ " Александровска ". Нейният сътрудник проф. Петър Маринов, правосъден психиатър и ръководител на Асоциацията на специалистите по психологично здраве уточни, че у нас има народен стандарт по психиатрия, който обаче " надали се съблюдава от психиатрите и общопрактикуващите лекари ".
Проф. Миланова бе безапелационна, че депресията е многоаспектно заболяване, което съставлява сериозен медицински, обществен и стопански проблем.
„ Тя визира освен самия пациент, само че и най-близкото му обграждане, и обществото като цяло. Депресията е едно от най-инвалидизиращите и през идващите 10 години ще бъде преди всичко като причина за инвалидизация “, безапелационна бе проф. Миланова.
Тя показа терзание от обстоятелството, че 70% от хората с меланхолия не получават лекуване.
„ Общопрактикуващите лекари не я разпознават постоянно. При нас в Клиниката попадат хора с тежки психологични разстройства или тежка меланхолия, ориентирани най-често от психиатър или от персоналния доктор, или доведени от близки. Седмично през амбулаторния кабинет минават 60-80 индивида, като почти 40% от тях са с меланхолия “, показа проф. Миланова.
По думите й през последните години има по-голяма търсене на психиатрично помощ,, само че ползата към в допълнение образование и обогатяване на знанията в тази област на медицината от страна на персоналните лекари не е огромен. Според проф. Миланова мотивацията е слаба и по тази причина триумфите не са задоволителни.
Тя означи, че има интерес и у млади лекари да специализират психиатрия.
" Ние сме отворени към образование на общопрактикуващите лекари, с цел да може да наблюдаваме болния и след изписване от профилирана клиника. Така е в множеството страни. Но у нас за жалост, това става в доста, доста редки случаи...Няма също и пациентска организация, която да повлияе върху публичните процеси по тематиката “, сподели още проф. Миланова. Друг значителен проблем съгласно нея е концентрацията на експерти само в огромните профилирани центрове, до момента в който в в цели области психиатрите са единствено по един – двама.
Голям е и отливът на искащите да работят в болничната помощ, тъй като работата е тежка, а заплащането – ниско, сподели проф. Миланова.
„ Обликът на пациентите последните години се промени - те са доста запуснати, нерядко със съпътстваща приложимост на психоактивни субстанции. Почти ежеседмично търсим подпомагане от Министерство на вътрешните работи. Идват извънредно нападателни, разрушителни пациенти и това би трябвало да се регистрира ", акцентира тя.
Депресията и проблемите, които тя поражда, бяха коментирани и от проф. Петър Маринов, правосъден психиатър и ръководител на Асоциацията на специалистите по психологично здраве.
„ Участвахме в огромно интернационално проучване, съгласно което депресията е 5, 7% в България. При настоящето броене това са 386 000 души. Психиатрите у нас към 300 и не може един човек да лекува 1000 души с меланхолия ", изясни той.
" Световната психиатрична асоциация излезе с един огромен обучителен модул - " Депресия при ракови болести, при инфаркт на миокарда, при автоимунни болести ". Защото депресията стои " прикачена " при доста болести и това е огромният проблем “, сподели експертът.
По думите му, към този момент има " бели лястовици " общопрактикуващи лекари, като доктор Найден Манолов, който пази дисертация по тематиката диабет, диабетна невропатия и меланхолия.
" Пациентите, които лекуваме са сложни. Тежко психологично заболели, които би трябвало да се под непрестанен надзор, след изписване от лечебното заведение, към този момент никой не ги наблюдава десетилетия какво вършат, вместо да стоят два месеца, както е належащо, ги изписват на първия месец...И никой не носи отговорност какво биха създали те ", сподели още проф. Маринов.
Той изрази терзание от сложната връзка с институциите.
„ Институциите не ни поддържат, надълбоко незаинтересовани са, връзката е сложна “, призна проф. Маринов.
Подкаста може да чуете
Проф. Миланова бе безапелационна, че депресията е многоаспектно заболяване, което съставлява сериозен медицински, обществен и стопански проблем.
„ Тя визира освен самия пациент, само че и най-близкото му обграждане, и обществото като цяло. Депресията е едно от най-инвалидизиращите и през идващите 10 години ще бъде преди всичко като причина за инвалидизация “, безапелационна бе проф. Миланова.
Тя показа терзание от обстоятелството, че 70% от хората с меланхолия не получават лекуване.
„ Общопрактикуващите лекари не я разпознават постоянно. При нас в Клиниката попадат хора с тежки психологични разстройства или тежка меланхолия, ориентирани най-често от психиатър или от персоналния доктор, или доведени от близки. Седмично през амбулаторния кабинет минават 60-80 индивида, като почти 40% от тях са с меланхолия “, показа проф. Миланова.
По думите й през последните години има по-голяма търсене на психиатрично помощ,, само че ползата към в допълнение образование и обогатяване на знанията в тази област на медицината от страна на персоналните лекари не е огромен. Според проф. Миланова мотивацията е слаба и по тази причина триумфите не са задоволителни.
Тя означи, че има интерес и у млади лекари да специализират психиатрия.
" Ние сме отворени към образование на общопрактикуващите лекари, с цел да може да наблюдаваме болния и след изписване от профилирана клиника. Така е в множеството страни. Но у нас за жалост, това става в доста, доста редки случаи...Няма също и пациентска организация, която да повлияе върху публичните процеси по тематиката “, сподели още проф. Миланова. Друг значителен проблем съгласно нея е концентрацията на експерти само в огромните профилирани центрове, до момента в който в в цели области психиатрите са единствено по един – двама.
Голям е и отливът на искащите да работят в болничната помощ, тъй като работата е тежка, а заплащането – ниско, сподели проф. Миланова.
„ Обликът на пациентите последните години се промени - те са доста запуснати, нерядко със съпътстваща приложимост на психоактивни субстанции. Почти ежеседмично търсим подпомагане от Министерство на вътрешните работи. Идват извънредно нападателни, разрушителни пациенти и това би трябвало да се регистрира ", акцентира тя.
Депресията и проблемите, които тя поражда, бяха коментирани и от проф. Петър Маринов, правосъден психиатър и ръководител на Асоциацията на специалистите по психологично здраве.
„ Участвахме в огромно интернационално проучване, съгласно което депресията е 5, 7% в България. При настоящето броене това са 386 000 души. Психиатрите у нас към 300 и не може един човек да лекува 1000 души с меланхолия ", изясни той.
" Световната психиатрична асоциация излезе с един огромен обучителен модул - " Депресия при ракови болести, при инфаркт на миокарда, при автоимунни болести ". Защото депресията стои " прикачена " при доста болести и това е огромният проблем “, сподели експертът.
По думите му, към този момент има " бели лястовици " общопрактикуващи лекари, като доктор Найден Манолов, който пази дисертация по тематиката диабет, диабетна невропатия и меланхолия.
" Пациентите, които лекуваме са сложни. Тежко психологично заболели, които би трябвало да се под непрестанен надзор, след изписване от лечебното заведение, към този момент никой не ги наблюдава десетилетия какво вършат, вместо да стоят два месеца, както е належащо, ги изписват на първия месец...И никой не носи отговорност какво биха създали те ", сподели още проф. Маринов.
Той изрази терзание от сложната връзка с институциите.
„ Институциите не ни поддържат, надълбоко незаинтересовани са, връзката е сложна “, призна проф. Маринов.
Подкаста може да чуете
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ