Politico: Отдавна трябваше да се преразгледа политиката на ЕС за Иран
Човек би си помислил, че тройката дестабилизиращи сили - продължаващите нарушавания на правата на индивида и несправедливото задържане на ирански протестиращи, засилената военна поддръжка за Русия и бързо разрастващата се нуклеарна стратегия - ще са задоволителни, с цел да откажат Европа от поддържането на нейната политика във връзка с Иран.
Но това би било неточност.
Въпреки издаването на поредност от наказания, които на пръв взор преодоляват трансатлантическата бездна в глобите във връзка с Техеран, през последните пет месеца Съветът на Европейския съюз резервира остарялото нуклеарно съглашение - Съвместния изчерпателен проект за деяние (СВПД) - като централен детайл на своята политика. А задължението му към това съглашение е толкоз бездънен, че даже при завръщането си от Киев през февруари тази година висшият представител Жозеп Борел избра да подчертае смисъла на съглашението от 2015 година, възкликвайки, че критиците " не правят оценка задоволително " опасността, която един нуклеарен Иран може да съставлява.
Проблемът? Решението на Борел също не го прави оценка.
Към днешна дата Иран е постигнал първокласен прогрес в нуклеарната си стратегия, в това число тестване и внедряване на по-съвършени центрофуги, обогатяване на уран до 60% непорочност и произвеждане на уранов метал благодарение на високообогатен уран. И с цел да се влошат нещата, нуклеарният наблюдаващ на Организация на обединените нации заяви, че от края на януари Техеран разполага с задоволително количество делящ се материал " за няколко нуклеарни оръжия ".
Въпреки това, несмущаван от тази ескалация, предишното лято Борел стартира нова дипломатическа атака, съдържаща спомагателни подсладители. Въпреки това извънредно твърдолинейното държавно управление на Техеран беше в най-хубавия случай неотстъпчиво и продължава да не е склонно на сериозен компромис.
Оттогава насам съвсем всеки нанесен удар, половинчата мярка или думата вместо делото от страна на Европа може да се изясни най-добре с упоритата ѝ обвързаност към СВПД и неспособността ѝ да образува политика за Иран отвън него.
Например макар възходящата вълна от апели от страна на парламентаристи от Европейски Съюз да се разгласи основният инструмент на Техеран за гнет - Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война (КГИР) - за терористична организация, Съветът единствено обмисля дали да разшири глобите, с цел да включат определени клонове на КГИР и детайли от отбранително-промишлената база на Иран. И това се случва в миг, когато генералите от КГИР се подиграват на Европейски Съюз, наричайки ги " джуджета ", които би трябвало да " попитат американските си другари каква е била и е цената на борбата с Революционната армия ".
По-ярък образец за този проблем се крие в неспособността на Европейски Съюз да схване разрастващото се революционно придвижване в Иран по места като надеждна опция на уговорката с режима.
От декември 2017 година насам в Иран се следят най-малко три талази на широкомащабни общонационални митинги, с по-малки прояви на демонстрации сред тях. До момента най-голямата и най-устойчива итерация от тях избухна след убийството на 22-годишна жена през септември предходната година. И за разлика от всеобщите митинги през 2009 година и 1999 година, тези демонстрации са самостоятелни от никоя секта и целят цялостна смяна на системата.
Поводът за тези непрекъснати митинги е неспособността и нежеланието на режима да се реформира през последните четири десетилетия, както и неспособността му да даде приоритет на публичното богатство по въпросите на ръководството. Освен това те стават по-разнообразни в демографско и географско отношение, по-организирани и по-силни, в сравнение с в предишното - като в същото време се посрещат с все по-голямо принуждение от страна на страната.
В допълнение към третирането на дамите като жители от втора класа и потреблението на институционално принуждение за налагане на хомейнисткото пояснение на ислямското право, десетилетията на двуцифрена инфлация и муден напредък, съчетани с действителен Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, който е по-нисък, в сравнение с при първото идване на режима на власт, всекидневно трансформират от ден на ден жители в протестиращи. Особено удивително е присъединяване на градската и селската немота, за която Ислямската република в миналото залагаше, че ще избави системата.
Пренебрегването на тези сили, които се демонстрират от ден на ден в цикли на напредък и спад, провокирани от разнообразни разтърсвания - от неверни стъпки на режима в политиката за сигурност до стопански, обществени и даже екологични проблеми - значи, че никое съглашение с Ислямската република няма да докара до стабилността, която Европа търси, с цел да понижи заканите и да обезпечи дълготраен достъп до пазара.
Например през 2021 година търговията на Европейски Съюз с страните от Персийския залив е възлизала на 113 милиарда евро. Въпреки че разполага със обилни ресурси от петрол и газ обаче, районната експанзия на Техеран заплашва безвредния трансфер на енергийни запаси към Европа, тъй като режимът нееднократно е показвал подготвеност да нападна енергийна инфраструктура, както и да атакува и взема за заложници петролни танкери.
Освен това политиката на Техеран в региона на сигурността има главен принос за дестабилизирането на района. Подкрепата му за необятен кръг от терористични групировки провокира военни спорове и цивилен войни, които на собствен ред подтикнаха всеобщата миграция от Близкия изток към континента, създавайки социално-икономически провокации за европейските обществени страни - както и условия, подобаващи както за поддържане на популистки отпор, по този начин и за радикализиране на техните мюсюлмански и имигрантски общности.
Сега обаче радиусът на опасността от страна на Техеран нараства по невъобразим до момента метод. Разпространението на безпилотни летателни апарати от Ислямската република в Русия поддържа военната машина на президента Владимир Путин с по-евтини ударни системи с огромен обхват, които се употребяват против сериозна инфраструктура в Украйна. Готовността на Иран да поддържа Русия демонстрира освен безсрамното неспазване на възбраните на Организация на обединените нации, само че и увереността на управлението му, че може да се оправи с всеки европейски отговор.
В тази връзка прехвърлянето на балистични ракети от страната към Русия към момента остава сериозна опция, а и това няма да е първият път, когато Техеран оказва напън върху Европа, употребявайки ракетната си стратегия. Преди близо половин десетилетие военачалник от КГИР стигна до такава степен, че заплаши да разшири обсега на балистичните ракети оттатък наложената от самия него горна граница от 2000 км, в случай че Европа в миналото предприеме по-конфронтационен метод.
Ето за какво Европейски Съюз би трябвало да смъкна белезниците и очилата си.
А това значи да употребява инструмент, вграден в СВПД, наименуван " Snapback ", който ще докара до повреждане на договорката посредством развой на Организация на обединените нации, възстановяващ старите многостранни механизми за наблюдаване и забрани за Ислямската република. Използването на подобен инструмент преди приключването на периода на деяние на съглашението през 2025 година би било сигнал за Иран, че Европа към този момент не приема ескалацията и ще се заеме с търсенето на отговорност от Техеран.
При неналичието на такова пренастройване обаче спорадични дейности като наказания против извършители на правата на индивида или ирански субекти, доставящи на Русия безпилотни самолети, ще бъдат заглушени от евентуалния поток от облекчения на глобите, в случай че нуклеарното съглашение бъде възобновено.
Ако в миналото е имало миг, в който да се ревизира ангажираността на Европа да се опълчи на проблемите, които счита за закани, и да отстоява полезностите, които изповядва, то това е в този момент. /БГНЕС
Но това би било неточност.
Въпреки издаването на поредност от наказания, които на пръв взор преодоляват трансатлантическата бездна в глобите във връзка с Техеран, през последните пет месеца Съветът на Европейския съюз резервира остарялото нуклеарно съглашение - Съвместния изчерпателен проект за деяние (СВПД) - като централен детайл на своята политика. А задължението му към това съглашение е толкоз бездънен, че даже при завръщането си от Киев през февруари тази година висшият представител Жозеп Борел избра да подчертае смисъла на съглашението от 2015 година, възкликвайки, че критиците " не правят оценка задоволително " опасността, която един нуклеарен Иран може да съставлява.
Проблемът? Решението на Борел също не го прави оценка.
Към днешна дата Иран е постигнал първокласен прогрес в нуклеарната си стратегия, в това число тестване и внедряване на по-съвършени центрофуги, обогатяване на уран до 60% непорочност и произвеждане на уранов метал благодарение на високообогатен уран. И с цел да се влошат нещата, нуклеарният наблюдаващ на Организация на обединените нации заяви, че от края на януари Техеран разполага с задоволително количество делящ се материал " за няколко нуклеарни оръжия ".
Въпреки това, несмущаван от тази ескалация, предишното лято Борел стартира нова дипломатическа атака, съдържаща спомагателни подсладители. Въпреки това извънредно твърдолинейното държавно управление на Техеран беше в най-хубавия случай неотстъпчиво и продължава да не е склонно на сериозен компромис.
Оттогава насам съвсем всеки нанесен удар, половинчата мярка или думата вместо делото от страна на Европа може да се изясни най-добре с упоритата ѝ обвързаност към СВПД и неспособността ѝ да образува политика за Иран отвън него.
Например макар възходящата вълна от апели от страна на парламентаристи от Европейски Съюз да се разгласи основният инструмент на Техеран за гнет - Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война (КГИР) - за терористична организация, Съветът единствено обмисля дали да разшири глобите, с цел да включат определени клонове на КГИР и детайли от отбранително-промишлената база на Иран. И това се случва в миг, когато генералите от КГИР се подиграват на Европейски Съюз, наричайки ги " джуджета ", които би трябвало да " попитат американските си другари каква е била и е цената на борбата с Революционната армия ".
По-ярък образец за този проблем се крие в неспособността на Европейски Съюз да схване разрастващото се революционно придвижване в Иран по места като надеждна опция на уговорката с режима.
От декември 2017 година насам в Иран се следят най-малко три талази на широкомащабни общонационални митинги, с по-малки прояви на демонстрации сред тях. До момента най-голямата и най-устойчива итерация от тях избухна след убийството на 22-годишна жена през септември предходната година. И за разлика от всеобщите митинги през 2009 година и 1999 година, тези демонстрации са самостоятелни от никоя секта и целят цялостна смяна на системата.
Поводът за тези непрекъснати митинги е неспособността и нежеланието на режима да се реформира през последните четири десетилетия, както и неспособността му да даде приоритет на публичното богатство по въпросите на ръководството. Освен това те стават по-разнообразни в демографско и географско отношение, по-организирани и по-силни, в сравнение с в предишното - като в същото време се посрещат с все по-голямо принуждение от страна на страната.
В допълнение към третирането на дамите като жители от втора класа и потреблението на институционално принуждение за налагане на хомейнисткото пояснение на ислямското право, десетилетията на двуцифрена инфлация и муден напредък, съчетани с действителен Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, който е по-нисък, в сравнение с при първото идване на режима на власт, всекидневно трансформират от ден на ден жители в протестиращи. Особено удивително е присъединяване на градската и селската немота, за която Ислямската република в миналото залагаше, че ще избави системата.
Пренебрегването на тези сили, които се демонстрират от ден на ден в цикли на напредък и спад, провокирани от разнообразни разтърсвания - от неверни стъпки на режима в политиката за сигурност до стопански, обществени и даже екологични проблеми - значи, че никое съглашение с Ислямската република няма да докара до стабилността, която Европа търси, с цел да понижи заканите и да обезпечи дълготраен достъп до пазара.
Например през 2021 година търговията на Европейски Съюз с страните от Персийския залив е възлизала на 113 милиарда евро. Въпреки че разполага със обилни ресурси от петрол и газ обаче, районната експанзия на Техеран заплашва безвредния трансфер на енергийни запаси към Европа, тъй като режимът нееднократно е показвал подготвеност да нападна енергийна инфраструктура, както и да атакува и взема за заложници петролни танкери.
Освен това политиката на Техеран в региона на сигурността има главен принос за дестабилизирането на района. Подкрепата му за необятен кръг от терористични групировки провокира военни спорове и цивилен войни, които на собствен ред подтикнаха всеобщата миграция от Близкия изток към континента, създавайки социално-икономически провокации за европейските обществени страни - както и условия, подобаващи както за поддържане на популистки отпор, по този начин и за радикализиране на техните мюсюлмански и имигрантски общности.
Сега обаче радиусът на опасността от страна на Техеран нараства по невъобразим до момента метод. Разпространението на безпилотни летателни апарати от Ислямската република в Русия поддържа военната машина на президента Владимир Путин с по-евтини ударни системи с огромен обхват, които се употребяват против сериозна инфраструктура в Украйна. Готовността на Иран да поддържа Русия демонстрира освен безсрамното неспазване на възбраните на Организация на обединените нации, само че и увереността на управлението му, че може да се оправи с всеки европейски отговор.
В тази връзка прехвърлянето на балистични ракети от страната към Русия към момента остава сериозна опция, а и това няма да е първият път, когато Техеран оказва напън върху Европа, употребявайки ракетната си стратегия. Преди близо половин десетилетие военачалник от КГИР стигна до такава степен, че заплаши да разшири обсега на балистичните ракети оттатък наложената от самия него горна граница от 2000 км, в случай че Европа в миналото предприеме по-конфронтационен метод.
Ето за какво Европейски Съюз би трябвало да смъкна белезниците и очилата си.
А това значи да употребява инструмент, вграден в СВПД, наименуван " Snapback ", който ще докара до повреждане на договорката посредством развой на Организация на обединените нации, възстановяващ старите многостранни механизми за наблюдаване и забрани за Ислямската република. Използването на подобен инструмент преди приключването на периода на деяние на съглашението през 2025 година би било сигнал за Иран, че Европа към този момент не приема ескалацията и ще се заеме с търсенето на отговорност от Техеран.
При неналичието на такова пренастройване обаче спорадични дейности като наказания против извършители на правата на индивида или ирански субекти, доставящи на Русия безпилотни самолети, ще бъдат заглушени от евентуалния поток от облекчения на глобите, в случай че нуклеарното съглашение бъде възобновено.
Ако в миналото е имало миг, в който да се ревизира ангажираността на Европа да се опълчи на проблемите, които счита за закани, и да отстоява полезностите, които изповядва, то това е в този момент. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ