Човечеството винаги може да покаже своята най-грозна страна и да

Човечеството постоянно може да покаже своята най-грозна страна и да трансформира всичко в способ за облага. Такъв емблематичен образец може да е историята на Саймън Мец и по-късно Шчлитце Суртез. За мнозина фантазията да създадат кариера в киното е съществена, само че Саймън е напълно друга история. Неговите фантазии са доста по-семпли и несъмнено не е очаквал, че ще получи това внимание. Истината е, че множеството сценаристи се стопират на него поради типа му. Любимото им занятие в зората на киното е да го трансфорат в урод, който да демонстрират и с който да печелят вниманието на феновете.

Наричат го маймунското момиче или последния от ацтеките, само че най-често името му е „ кърфицата “, като най-вероятно прякорът идва поради формата на главата му. Той даже участва във кино лентата „ Изроди “ от 1932 година, където употребяват неговото лично име Шчлитце. Заради името си и фактът, че наподобява по този начин, целият му живот е разходка от сцена в сцена, където би трябвало да изиграва това, което е. Никой не го пита за усеща, никой не подозира, че той може да обича и цялата му кариера продължава да споделя един изключително печален живот. Малцина даже знаят същинското му име. Знае се, че е роден някъде към 1901 година в Ню Йорк, това се схваща от неговия смъртен документ.

Проблемът с името е, че още като дребен, Саймън сменя толкоз доста приемни домове, че към този момент не знае и по какъв начин се споделя. Заболява от микроцифелия – изкривяване на мозъка, черепа и тялото, като крайниците остават дребни и недоразвити. Не е ясно каква е повода за това положение, дали се е развила още с раждането или се е отключила в следствие. Човек в това положение е неработоспособен през цялото време. Саймън разполага със съзнанието на 3-4-годишно дете, което може да приказва в къси фрази с обикновени думи. Деформацията по главата му демонстрира и цялото положение, само че все пак ще открием, че шоу бизнеса незабавно намира приложение на тези отклонения.

В началото на XX век той прекарва живота си на цирковата сцена. Сменя няколко подиуми и прекарва към едно десетилетие, представяйки се за жена, въпреки и да е мъж. Ето за какво доста постоянно ще го открием в рокля. В един миг привиква с роклите и отхвърля да се облече по различен метод. Има и друга причина, неговият педагог можел доста по-лесно да сменя памперсите и не му се налагало да го преоблича. Животът продължава по този начин до 1932 година, когато се появява и във кино лентата, където са събрани и други хора с сходни проблеми. Въпреки големите и нападателни рецензии, филмът печели вниманието на аудиторията и генерира невероятни финансови триумфи. Някои американски градове го не разрешават, само че се следи едно дълго пътешестване, с цел да се види зрелището, което човек познава.

В един миг една жена е подготвена даже да заведе дело против MGM, откакто филмът я разстроил дотам, че изгубила детето си. Малко откакто прожекцията завършва, пътуващо шоу ще закупи правата и с целия кастинг ще стартира да пътува из страната. Въпреки отрицателното показване, Саймън постоянно е звездата на вечерта и играе своята роля някак благо и прелестно, показвайки своето положително сърце. Странно или не, той не прави нищо друго от това, което е и бързо става любим на публиката и неговите сътрудници. Изведнъж даже доближава някакъв звезден статут, само че мнозина подозират, че най-вероятно даже не знае какво се случва от другата страна и какво тъкмо би трябвало да направи.

Популярността му доближава нови величини и през 1936 година мъж и треньор на шимпанзета на име Джордж Суртез ще го осинови и ще стане негов законен аставник. Джордж несъмнено поставя грижи и Сам се радва на вниманието, прочее артистът е третиран като роден наследник и като че ли всичко се подрежда на мястото си, до момента в който настойникът не умира през 1965 година За страдание дъщерята на Джордж не желала да има нищо общо със Сам и го изпраща в лудница в Лос Анджелис. Там следват тъжни три години, в които мъжът в действителност не може да разбере къде е сбъркал и за какво е зарязан. В неговото схващане гибелта не можела да бъде разбрана по този начин, както останалите я виждат. Единственото, което имал в миналото в живота си е циркът и шоуто, където в миналото се е движил. Болницата оставала извънредно стерилна, вражеска и студена за него.

Един ден, до момента в който сценаристът Бил Ункс се разхожда в тази лудница, търсейки нови фрагменти, вижда този гений. Бил незабавно се записва като негов аставник и бърза да го освободи от дребния затвор. Сам се връща тъкмо там, където в миналото е бил и най-малко е в среда, която му остава позната. Малко хора знаят, само че последните няколко участия на Сам са в Международния цирк Добрич – тъкмо по този начин, той е български и е прочут със своите турнета в Европа и Съединени американски щати. След тях Сам публично се пенсионира в Лос Анджелис, само че въпреки всичко резервира своята популярност.

Хората са го виждали да храни гълъби и патици в парка МакАртър и по този начин до 1971 година, когато един от най-известните и в същото време най-тъжните хора ще почине. Актьорът живее до 71-годишна възраст и едвам тогава излиза наяве по кое време е бил роден и каква тъкмо е неговата орис. До последните си дни се е опитвал да разсмива хора, не вижда и една стотинка от събраните пари, а и някои от неговите настойници не престават да продават фотосите му като сувенири.

До края на живота си, Сам няма да има нито дом, нито човек, който да не го вижда като златна мина за печелене на пари. След като няма пари в себе си, когато умира, гробарите даже не слагат надгробна плоча. Едва през 2007 година един негов обожател събира пари, с цел да му сложи монумент. Това е последното, което по-разумните хора могат да създадат за него, въпреки и той да е радвал стотици в живота си.

Снимки: Wikipedia