Кои са най-големите удари въху самочувствието на човечеството, нанесени от науката?
Човечеството постоянно е било уверено в своето великолепие и предимство над останалите типове, в това, че е основано по божие сходство, че сме единствените с рационален разсъдък, надарени с воля и неповторими качества. Научните постижения на най-хубавите представители на същото това човечество обаче, нанасят съществени провали върху това самочувствие. Кои са трите най-големи удара, които учените със своите открития нанасят върху визията на индивида за себе си и мястото му в света?
(Justus Sustermans - Portrait of Galileo Galilei, 1636)
Хелиоцентричната система – Галилео Галилей
„ И въпреки всичко тя се върти! ” – Галилео Галилей
Днес може да ни звучи смешно и неуместно, само че до 17 век хората са считали, че Земята е център на Вселената и всичко се върти към нея - Слънцето, Луната, звездите и останалите астрономични обекти. Видимото въртене на небесната сфера и тела основават илюзията, че Земята е център на Вселената и тези тела са ситуирани върху кристални сфери, въртящи се към неподвижната Земя. Християнската черква възприема тази система, тъй като тя дава отговор на църковното обучение за централната роля на Земята във Вселената, и я поддържа повече от 15 века.
През 1543 година Николай Коперник, след 40 годишни астрономически наблюдения и научни проучвания, разгласява хелиоцентричната система за градежа на Вселената, няколко седмици преди гибелта си. Но това се оказва незадоволително, с цел да промени чувството на индивида за мястото му в света. Идеята, че не сме центъра на Вселената, а се намираме на дребна планета, една от многото в Космоса, която се върти към Слънцето, се оказва толкоз обидна и сложна за разбиране, че през 1600 година Джордано Бруно е изгорял на клада, поради възгледите си, които дефинират Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди... Галилео Галилей внася усъвършенствания в телескопа, а с това и в астрономическите наблюдения, и стартира обществено да пази хелиоцентричната система. През 1616 година Инквизицията му заповядва в никакъв случай да не приказва или написа в поддръжка на Коперник, като го заплашва със затвор. Галилей знае, че ще си навлече съществени неприятности. Въпреки това непрестанно се стреми да ги устоява. Съдът принуждава Галилей да се откаже от своите изказвания, с цел да избави живота си. Осъждат го на пожизнен затвор. Учението на Коперник и Галилей нанася мощен удар върху господстващите и непоколебими тогава църковни канони и води до революционни промени в метода на мислене и в метода при проучване на околния свят, без които би била немислимо естественонаучното развиване. И по този начин е била разрушена илюзията, че Светът се върти към нас.
(Charles Darwin by John Collier)
Теорията за еволюцията – Чарлз Дарвин
„ Човекът с всичките му благородни качества, с цялото състрадание, което изпитва към най-нисшия, с доброжелателството освен към другите хора, само че и към най-скромните витални форми, с богоподобния си разсъдък, с който прониква в придвижването и състава на слънчевата система – с всичките си тези възвишени качества, Човекът още носи в телесната си рамка незаличимият отпечатък на нисшия си генезис “. – Чарлз Дарвин
Човекът произлиза от маймуната. Дори и през днешния ден звучи обидно. Карл Линей, Томас Хъксли и Чарлз Дарвин са учените, които удрят по самочувствието на човечеството, показвайки, че анатомически хората не се разграничават от горилите и шимпанзетата.
(Sigmund Freud by Helmut Paulin)
Психоанализата и теорията за несъзнаваното – Зигмунд Фройд
„ През целия си живот трябваше да споделям на хората истини, които бяха сложни за преглъщане. “ – Зигмунд Фройд
Фройд безмилостно нанася голям удар върху визията на индивида, че е едно рационално, мислещо и умишлено създание, настоящо според личната си воля и претекстове. Една от най-големите му заслуги към логиката на психиката е, че той преоткрива какъв брой съмнителни са съзнателните претекстове на волята и какъв брой изключително се надценява смисъла на съзнателното мислене за действието. Тази концепция лежи в основата на психоанализата.
За Фройд, несъзнаваното е склад за инстинктивни стремежи, потребности и дейности. Докато предишните мисли и мемоари могат да бъдат изтрити от непосредственото схващане, те ръководят мислите и възприятията на индивида от сферата на несъзнаваното. Той има вяра, че значимите психологични събития заемат място " под повърхността " в несъзнаваното, като скрити известия, за които нямаме и визия.
Инфо: www.webstage.bg
