Човечеството вече е било веднъж на косъм от пълно изчезване
Човечеството най-малко един път е „ прескaчaло трапа “ на цялостното изгубване преди към 800,000 – 900,000 години заради сериозен спад в размножаването, демонстрира ново изследване.
Нов генетичен разбор на повече от 3,000 настоящи хора допуска, че общата популация на нашите предшественици е спаднала до към 1,280 размножаващи се индивида за към 117,000 години, оповестява „ Експрес “. Според учените заличени са били в действителност 99% от човешкото население. Причината за този фрапантен спад евентуално е било рисково климатично събитие.
Някои учени даже имат вяра, че екзистенциалното събитие е довело и до появата на нов човешки тип.
Homo heidelbergensis, който съгласно тях е общ предшественик на актуалните хора и нашите братовчеди, неандерталците и денисовяните. Смята се, че Хомо сапиенс се е появил в Африка преди към 300,000 години.
„ Числата, които излизат от нашето изследване, подхождат на тези на типовете, които сега са изложени на риск от изгубване “, сподели професор Джорджо Манци, антрополог в университета „ Сапиенца “ в Рим и старши създател на проучването.
Професор Манци е измежду тези, които имат вяра, че рисковото събитие може да е довело до новия човешки тип. Той изяснява:
„ Било е шанс, че сме оживели, но… знаем от еволюционната биология, че появяването на нов тип може да се случи в дребни, изолирани популации. “
Сериозният спад, наподобява, е в сходство с големите промени в световния климат.
които са трансформирали заледяванията в дълготрайни събития и са довели до понижаване на температурите на морската повърхнина. Продължителен интервал на суша в Африка и Евразия може също да е съдействал за компликации пред останалите хора. Екипът, взел участие в проучването, сподели, че този интервал съответствува с нищожен интервал на открити вкаменелости.
„ Знаем, че сред преди към 900,000 и 600,000 години вкаменелостите в Африка са доста нищожни, в случай че не и съвсем да липсват, до момента в който преди и по-късно имаме по-голям брой вкаменелости “, сподели проф. Манци пред The Guardian.
„ Същото може да се каже и за Евразия: да вземем за пример в Европа имаме тип, прочут като Homo antecessor преди към 800,000 години и по-късно нищо за към 200,000 години. “
От честотата, с която гените се появяват с течение на времето, учените получават визия за това по какъв начин популациите на предците са нараствали и намалявали.Изчезналите човешки разклонения.
на денисовяните и неандерталците също имат 46 хромозома и по генома им може да се съди, че и двете разклонения, както и актуалните хора, имат признаци на рецесия в генното многообразие, породена от фрапантното понижаване на популацията отпреди разделянето на трите клона.
Вече знаем, че това се е случило преди 800,000 – 900,000 години. Общият предшественик още не е разпознат сигурно. Сериозен претендент за „ бащинство “ е Homo heidelbergensis. Африканският Homo antecessor обаче също може да е изиграл тази роля, за какво вкаменелости от него също са датирани от въпросния интервал от развиването на човечеството.
По това време още не са били изчезнали и други, още по-стари типове, като Homo erectus.
Това е въпрос, чието изясняване евентуално занапред следва, а съгласно учените по-точното датиране на находките е от изключително значимо значение, защото сегашните оценки за някои археологически обекти варират в границите на стотици хиляди години.
