Членството на България в еврозоната е стратегическа национална цел и

Членството на България в еврозоната е стратегическа национална цел и това не е девиз. Приемането на единната валута ще способства за нашата по-нататъшна европейска интеграция, дружно с приемането ни в Шенген. Еврозоната значи сигурност, икономическо развиване, стандарт на живот. Присъединяването към еврозоната е развой, учреден най-вече на доверие. И най-красивите политики не стават за нищо, в случай че не са подкрепени от жителите. Допълнително ерозират и когато тематиката се употребява за лично политическо оцеляване и престояване във властта. Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на интернационалната конференция „ Бъдещето на еврото и бъдещето на България в еврозоната ”. Конференцията сложи началото на съвещанието на Генералната асамблея на Европейската лига за икономическо съдействие. Във форума, който се организира под патронажа на вицепрезидента, вземат участие президентите на националните комитети на страните, част от организацията, както и представители на институции и на финансовия бранш.

В изявлението си вицепрезидентът уточни, че България има техническата и логистичната подготвеност за присъединение към еврозоната и поздрави за дейната активност Българската национална банка. По думите на Йотова към момента е огромен гладът измежду българското общество за повече информация, експертни разбори и прогнози за приемането на еврото. „ Българският жител би трябвало да бъде уверен, че страната ни по най-хубавия метод ще се впише в еврозоната и няма да допусне по време на този развой виталният стандарт да бъде намален. С достоверна и необятно налична информация институциите би трябвало да преборят страховете на българските жители от приемането на еврото “, уточни вицепрезидентът, като даде образец с най-честите страхове – намаление на приходите, растеж на инфлацията, вихреща се далавера.

Илияна Йотова подчертава върху заплахата от двойни стандарти при приемането на България в еврозоната. „ Няма да допуснем двойни стандарти както при приемането ни в Шенген – при изпълнени механически критерии по политически аргументи да не бъдем позволени измежду страните с единна валута. Опасявам се, че поради възхода на крайнодесните партии някои държавни управления ще се опасяват да дадат зелена светлина за приемането ни. Това ще докара до ново огромно отчаяние освен измежду българските жители, а измежду всички европейци “, акцентира вицепрезидентът.

„ Във време на отлагани, само че нужни промени в еврозоната, България би трябвало да бъде измежду ядрото от страни в Европейския съюз, да има своето пълноправно място измежду страните с единни валута и интензивно да взе участие със свои хрумвания и оферти за развиването на общата парична политика, за бъдещи европейски стратегии и механизми за финансиране, за цели и реакции при рецесии. От години се приказва, че са нужни промени, които да стабилизират еврото и да засилят ролята му на международно равнище “, уточни Йотова и означи, че е време за преоценка на Маастрихтските критерии, които да са по-гъвкави по отношение на променените геополитически действителности. „ Дали Пактът за непоклатимост и напредък, който планува задължението за 3% недостиг, извършва своята роля? Още повече че не проработи режимът на наказания при несъблюдение. Дали тази финансова дисциплинираност е изискване за напредък по време на рецесия, или в спокойна финансова обстановка? Помним рецесията от 2008 година, която сподели основни дефекти, които доведоха до икономическа застоялост, беднотия и обществено изключване, политически последици “, съобщи вицепрезидентът.

Европейската лига за икономическо съдействие е основана през 1946 година със статут на формален съвещателен член на Съвета на Европа, както и на Икономическата комисия на Организация на обединените нации за Европа. Със своите експертни разбори и отчети лигата има дейна роля при образуването на европейските политики.