Нужни са повече грижи за мозъчното здраве
Чл.-кор. проф. Николай Габровски е началник на Клиниката по неврохирургия на Университетската болница „ Пирогов “. Той е ръководител на Българското сдружение по неврохирургия и е основен координатор на експертния съвет по неврохирургия към Министерството на опазването на здравето. Ключова за него тематика са нововъзникващите технологии и нововъведения в неврохирургията.
Снимка Теодора Нишков
Проф. Габровски, кое наложи да се сътвори фондация „ Съвет за мозъчно здраве “?
Мозъчните болести са огромно здравно, научно и обществено предизвикателство, а в обществото има прекомерно малко знание и схващане за тях. Цел на фондацията e да подкрепя осведомеността на обществото за мозъчното здраве и болесттите, свързани с мозъка, да поддържа научни, проучвателен и обществени начинания по тези тематики.
Какво сочи статистиката за мозъчното здраве у нас и в Европа, какъв брой огромна е остротата на проблемите?
Статистиката сочи, че един от трима европейци страда от заболяване или гранично положение, обвързвано с мозъка. Това ясно демонстрира мащаба на казуса. България не прави изключение от тази притеснителна статистика, като има и специфики. Една от дилемите, които фондацията „ Съвет за мозъчно здраве “ си сложи предходната година, е да се направи Национален проект за мозъчните болести. Амбицията ни е взаимно с научните сдружения по неврология, психиатрия и неврохирургия да очертаем най-значимите проблеми и да набележим стъпки за тяхното решение.
Инсулт, болест на Алцхаймер, деменция имат все по-сериозно нахлуване. Каква територия са завладели?
Основен проблем при болесттите, свързани с мозъка, е тяхното разнообразие и трудност. В обществото има едва схващане за тях, а от време на време даже и стигма. Деменцията е камшик на нашето съвремие, който слага големи научни и обществени проблеми.
Има ли съответна терапия и поддръжка при гранични положения като хронично бодърствуване, хронично главоболие, меланхолия?
Медицината се развива бързо и безусловно всекидневно имаме вести за пробиви, нови препарати, техники, произведения. Включително и в изброените области. И отговорът ми е, че има съответна терапия и поддръжка. Но има и голямо количество нерешени проблеми, болести и положения, пред които към този момент сме безпомощни, само че науката и медицината напредват решително и през днешния ден вършим доста повече и за повече хора, в сравнение с преди 5 или 10 години.
Как да се противостои и има ли задача „ Превенцията е допустима “?
Превенцията и профилактиката са крайъгълен камък на актуалната медицина и опазването на здравето. Ранната диагностика е основна за положителните резултати. България има стратегии и средства за предварителна защита и профилактика, само че главното е самостоятелната настройка и просвета, грижата за личното здраве.
Разполагаме ли с нужните експерти?
За благополучие - да. Технологично медицината в България към този момент е на положително равнище, само че потреблението на апаратурата изисква положителни експерти. Обезпокоителната наклонност отпреди 15-ина години медици да напущат страната към този момент е сведена до естествен най-малко и даже се следи наклонност някои експерти да се завръщат от чужбина.
Има и травматизъм, породен от произшествия. Как тротинетките да вземем за пример се оказват зложелател на удобството за бързо напредване?
Травматизмът, черепно- и гръбначномозъчната контузия съставляват огромен медицински и обществен проблем. И въпреки да са се подобрили опциите ни да лекуваме, най-важно при контузията остава предварителната защита. Коланите, въздушните възглавници и каските са избавили доста животи. Тротинетките обаче са образец за противоположното – липса на правила и на надзор, вдишване на непотребни опасности, изключително в тъмната част на деня. В резултат от това значително хора получиха тежки пострадвания, а някои изгубиха живота си.
Аркади Шарков е здравен икономист от Експертния клуб за стопанска система и политика, създател е на редица разбори за опазването на здравето, свързани с оптимизацията на обществения запас и достъпа до качествена здравна грижа. Преподавател е в СУ „ Св. Климент Охридски “ и ВУЗФ. Член е на Обществения съвет към „ Индекс на лечебните заведения “, а също е член и съосновател на Обществения съвещателен съвет към БЛС.
Снимка Златан
Г-н Шарков, може ли да се изчислят загубите за стопанската система от все по-голямото задълбочаване на казуса с мозъчните болести?
Миналата година в „ Лансет “ бяха оповестени резултатите от дългогодишно изследване за цената на мозъчните болести, което демонстрира, че 4,3 милиарда души, или 43% от международното население, страдат от мозъчни болести от друг вид. Това се равнява на 450 млн. години живот с увреждане, а икономическото изражение е 3% загуба от международния Брутният вътрешен продукт, или 3,2 трилиона $. Очаква се сумата да нарасне до 4,5 трилиона през 2030 година
Каква роля ще възложите на медиите в този развой по запазване на мозъчното здраве?
Взаимодействието с четвъртата власт е наложителна, в случай че желаеме бъде свестен мащабът на този проблем и нашите послания да доближат до по-широката публика. Благодарим на сп. „ Икономика “ за поканата да споделим нашите хрумвания за мозъчното здраве.
Какви начинания да чакаме от фондация „ Съвет за мозъчно здраве “?
Имаме прогрес в създаването на Националния проект за мозъчните болести и се чака да обсъдим с научните сдружения и заинтригуваните страни идващите стъпки. Имаме поддръжка от страната в лицето на Министерство на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и други институции. Предстоят събития, свързани с травматизма от новонавлизащите транспортни средства, само че и проблемите при подрастващите, свързани с използването на новите обществени мрежи като TikTok.
Кой е най-острият проблем, който първи да се сложи на масата за решение?
Трудно може да се излъчи единствено една тематика. България е водач в отрицателната ранглиста по смъртност и тежка инвалидизация от мозъчни инсулти. Много се работи по тематиката и има забележителен прогрес в организирането на центрове за лекуване на мозъчен инсулт. Предстои доста работа, която изисква поддръжка на медиите и необятно информиране на обществото.
Текстът е част от бр. 126 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
здравеопаване мозък аркади шарков Николай Габровски медицина Николай Габровски аркади шарков
Снимка Теодора Нишков Проф. Габровски, кое наложи да се сътвори фондация „ Съвет за мозъчно здраве “?
Мозъчните болести са огромно здравно, научно и обществено предизвикателство, а в обществото има прекомерно малко знание и схващане за тях. Цел на фондацията e да подкрепя осведомеността на обществото за мозъчното здраве и болесттите, свързани с мозъка, да поддържа научни, проучвателен и обществени начинания по тези тематики.
Какво сочи статистиката за мозъчното здраве у нас и в Европа, какъв брой огромна е остротата на проблемите?
Статистиката сочи, че един от трима европейци страда от заболяване или гранично положение, обвързвано с мозъка. Това ясно демонстрира мащаба на казуса. България не прави изключение от тази притеснителна статистика, като има и специфики. Една от дилемите, които фондацията „ Съвет за мозъчно здраве “ си сложи предходната година, е да се направи Национален проект за мозъчните болести. Амбицията ни е взаимно с научните сдружения по неврология, психиатрия и неврохирургия да очертаем най-значимите проблеми и да набележим стъпки за тяхното решение.
Инсулт, болест на Алцхаймер, деменция имат все по-сериозно нахлуване. Каква територия са завладели?
Основен проблем при болесттите, свързани с мозъка, е тяхното разнообразие и трудност. В обществото има едва схващане за тях, а от време на време даже и стигма. Деменцията е камшик на нашето съвремие, който слага големи научни и обществени проблеми.
Има ли съответна терапия и поддръжка при гранични положения като хронично бодърствуване, хронично главоболие, меланхолия?
Медицината се развива бързо и безусловно всекидневно имаме вести за пробиви, нови препарати, техники, произведения. Включително и в изброените области. И отговорът ми е, че има съответна терапия и поддръжка. Но има и голямо количество нерешени проблеми, болести и положения, пред които към този момент сме безпомощни, само че науката и медицината напредват решително и през днешния ден вършим доста повече и за повече хора, в сравнение с преди 5 или 10 години.
Как да се противостои и има ли задача „ Превенцията е допустима “?
Превенцията и профилактиката са крайъгълен камък на актуалната медицина и опазването на здравето. Ранната диагностика е основна за положителните резултати. България има стратегии и средства за предварителна защита и профилактика, само че главното е самостоятелната настройка и просвета, грижата за личното здраве.
Разполагаме ли с нужните експерти?
За благополучие - да. Технологично медицината в България към този момент е на положително равнище, само че потреблението на апаратурата изисква положителни експерти. Обезпокоителната наклонност отпреди 15-ина години медици да напущат страната към този момент е сведена до естествен най-малко и даже се следи наклонност някои експерти да се завръщат от чужбина.
Има и травматизъм, породен от произшествия. Как тротинетките да вземем за пример се оказват зложелател на удобството за бързо напредване?
Травматизмът, черепно- и гръбначномозъчната контузия съставляват огромен медицински и обществен проблем. И въпреки да са се подобрили опциите ни да лекуваме, най-важно при контузията остава предварителната защита. Коланите, въздушните възглавници и каските са избавили доста животи. Тротинетките обаче са образец за противоположното – липса на правила и на надзор, вдишване на непотребни опасности, изключително в тъмната част на деня. В резултат от това значително хора получиха тежки пострадвания, а някои изгубиха живота си.
Аркади Шарков е здравен икономист от Експертния клуб за стопанска система и политика, създател е на редица разбори за опазването на здравето, свързани с оптимизацията на обществения запас и достъпа до качествена здравна грижа. Преподавател е в СУ „ Св. Климент Охридски “ и ВУЗФ. Член е на Обществения съвет към „ Индекс на лечебните заведения “, а също е член и съосновател на Обществения съвещателен съвет към БЛС.
Снимка Златан Г-н Шарков, може ли да се изчислят загубите за стопанската система от все по-голямото задълбочаване на казуса с мозъчните болести?
Миналата година в „ Лансет “ бяха оповестени резултатите от дългогодишно изследване за цената на мозъчните болести, което демонстрира, че 4,3 милиарда души, или 43% от международното население, страдат от мозъчни болести от друг вид. Това се равнява на 450 млн. години живот с увреждане, а икономическото изражение е 3% загуба от международния Брутният вътрешен продукт, или 3,2 трилиона $. Очаква се сумата да нарасне до 4,5 трилиона през 2030 година
Каква роля ще възложите на медиите в този развой по запазване на мозъчното здраве?
Взаимодействието с четвъртата власт е наложителна, в случай че желаеме бъде свестен мащабът на този проблем и нашите послания да доближат до по-широката публика. Благодарим на сп. „ Икономика “ за поканата да споделим нашите хрумвания за мозъчното здраве.
Какви начинания да чакаме от фондация „ Съвет за мозъчно здраве “?
Имаме прогрес в създаването на Националния проект за мозъчните болести и се чака да обсъдим с научните сдружения и заинтригуваните страни идващите стъпки. Имаме поддръжка от страната в лицето на Министерство на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и други институции. Предстоят събития, свързани с травматизма от новонавлизащите транспортни средства, само че и проблемите при подрастващите, свързани с използването на новите обществени мрежи като TikTok.
Кой е най-острият проблем, който първи да се сложи на масата за решение?
Трудно може да се излъчи единствено една тематика. България е водач в отрицателната ранглиста по смъртност и тежка инвалидизация от мозъчни инсулти. Много се работи по тематиката и има забележителен прогрес в организирането на центрове за лекуване на мозъчен инсулт. Предстои доста работа, която изисква поддръжка на медиите и необятно информиране на обществото.
Текстът е част от бр. 126 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
здравеопаване мозък аркади шарков Николай Габровски медицина Николай Габровски аркади шарков
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ