Воня
Читателю любезний, ти се чудиш и маеш отгде идва тази нетърпима смрад в последно време в публичното пространство в нашето Отечество. Досега ти мислеше, че страдаме единствено от липса на държавност, от задълбочаващ се систематичен и институционален разпад, от неустановеност и безпорядък. Твоята доверчивост и чистосърдечие е обяснима - и ний като теб имаме вяра в положителното, справедливостта и международната естетика. Но тия дни вярата ни бе поразклатена от поредност духовни безчинства, нравствени плебейщини и други гнусни офанзиви против националната еднаквост, чест и достолепие.
Сам намерения, преблагородний читателю, на какво наподобява това - в рамките, няма и на месец, нов опит за оскърбление светлия облик на поета Никола Вапцаров, осъществен в изключително мерзко изявление с една литературна инфузория, която преди тридесетина години написа противен поръчков заплатен памфлет против великия стихотворец. Още незаглъхнала дунанмата към тази скандальозност и ето появи се нова сапунка и балаганна дивотия. Става дума за осквернителния опит на една клета женица да " преведе " великата творба на Иван Вазов " Под игото ".
Слава богу, някои по-будни учителки и неколцина писатели, които още не са изгубили възприятието си за чест, реагираха на тази пошлятина. Но благородните наши национални избраници, възвишените наши министри и безкористните наши магистрати, опиянени от своето великолепие и незаменимост, мълчат и мълчанието им е оглушително. Някои раболепни медии си разрешиха дори да защитят " клетницата ", направила гнусното действие, като обясниха, че това в действителност било належащо на по-младите генерации, защото те не разбирали " архаичния " език на патриарха на българската литература. Клетницата за 10 години надали не с риск на живота си била " превела " над 6000 думи на Иван Вазов. Джордж Оруел несъмнено би завидял на този парадокс, а пък Франц Кафка би се отказал от всички свои произведения, в случай че можеше да прочете опуса на " преводачката ".
Обаче, достопочтений читателю, ти добре помниш, че упоменатите гьонсуратлъци от последните седмици са единствено поредна частица от добре премислена тактика, която отродителите и майкопродавците, отцеругателите и нравствените чапкъни, следват праволинейно към този момент повече от четвърт век. През две-три години те сервират на озлочестеното българско общество поредна порция духовна отрова, с цел да пробват доколко се е раздрусала имунната система на нацията. Ти помниш добре по какъв начин друга поръчкова перодръжка се опита да изясни, че клането в Батак било мит и страшните подиуми, обрисувани от Вазов, с кръвопролитията, насилията и всевъзможните гнусотии били плод на вдъхновението на националния стихотворец.
Не си не запомнил и скверните оферти да се издигне монумент на Вейсел паша в подножието на Шипка, направени от различен потурнак, който дори се бе издигнал до зам.-министър. Ами по какъв начин да забравиш непрекъснатите подмятания на някои псевдокултурантрополози, че нашият народ страда от пристъпи на " комплексарски шовинизъм ". За тридесет години десетки са опитите да се поругаят национални икони и светини - Васил Левски напълно неслучайно умъртвил ратайчето, дори го намушкал няколко пъти, Христо Ботев бил касоразбивач и терорист, тъй като отвлякъл нелегално кораба " Радецки ". Гео Милев подбуждал народа към безредици с поемата си " Септември " и с огнената си журналистика, изключително със публикацията си " Полицейска рецензия ". Никола Вапцаров пък бил напряко подривен детайл, който желал да събори законно откритата власт. Примерите са хиляди и са всеки ден пред очите ни. Явно прислужниците на Княза на мрака желаят да накарат българското общество освен да повярва, че няма граница сред положително и зло, низко и възвишено, благородно и подло, само че и да заживее в положението на благодушна лотофагия... Колко уютничко и спокойничко!
Ние наивно и простодушно, ненагледний читателю, си мислехме, че има някакъв лимит на свинщините и безчинствата, на които се подлага злополучното днешно българско общество. Уви, няма лимит. Щедро финансираните от външни грантови структури (и децата към този момент в България знаят кои са, а държавното управление не знае) и по-особени организации със особено предопределение, наши нови ибрикчии, политически травестити, олани, поклонници на велзевулската и богохулна истанбулска спогодба и други мушмороци, не спят и неуморно подриват стълбовете на българската еднаквост, дух, достолепие, чест и национални обичаи. Ако беше жив бай Захарий Стоянов, щеше да възкликне: " Възгечтисайте се, бре господа! " Сакън, пардон, отново се объркахме с тия чуждици. Хайде холан, дано всичко да върви спокойно и безшумно. Белким заситим ненаситния тулум на властогонците.
Народът глухо да ръмжи и ужасно да дрънчат окови. Интелигенцията да се вслушва замечтано в приспивните песни на брюкселските мазмантии, които й пеят балдевски песни за политкоректност, европейски полезности и мултикултурални, неолиберални и постмодернистки ерзацсладкиши и блудкажи. А юродивите врагове на Отечеството и зложелатели на народа да си чапкънстват и мастийстват необезпокоявани, да си изстудяват потните ръчички всеки ден с следващата милостиня, отпускана им, въпреки и с гадност, от техните подмолни господари. С гадност, несъмнено, тъй като даже и най-коравосърдечните господари не обичат престараването на лакеите. А обичаната музика на лакеите и на нравствените подлоги е шумоленето на банкнотите и звонкът на монетите.
Бедний ми, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее?
Сам намерения, преблагородний читателю, на какво наподобява това - в рамките, няма и на месец, нов опит за оскърбление светлия облик на поета Никола Вапцаров, осъществен в изключително мерзко изявление с една литературна инфузория, която преди тридесетина години написа противен поръчков заплатен памфлет против великия стихотворец. Още незаглъхнала дунанмата към тази скандальозност и ето появи се нова сапунка и балаганна дивотия. Става дума за осквернителния опит на една клета женица да " преведе " великата творба на Иван Вазов " Под игото ".
Слава богу, някои по-будни учителки и неколцина писатели, които още не са изгубили възприятието си за чест, реагираха на тази пошлятина. Но благородните наши национални избраници, възвишените наши министри и безкористните наши магистрати, опиянени от своето великолепие и незаменимост, мълчат и мълчанието им е оглушително. Някои раболепни медии си разрешиха дори да защитят " клетницата ", направила гнусното действие, като обясниха, че това в действителност било належащо на по-младите генерации, защото те не разбирали " архаичния " език на патриарха на българската литература. Клетницата за 10 години надали не с риск на живота си била " превела " над 6000 думи на Иван Вазов. Джордж Оруел несъмнено би завидял на този парадокс, а пък Франц Кафка би се отказал от всички свои произведения, в случай че можеше да прочете опуса на " преводачката ".
Обаче, достопочтений читателю, ти добре помниш, че упоменатите гьонсуратлъци от последните седмици са единствено поредна частица от добре премислена тактика, която отродителите и майкопродавците, отцеругателите и нравствените чапкъни, следват праволинейно към този момент повече от четвърт век. През две-три години те сервират на озлочестеното българско общество поредна порция духовна отрова, с цел да пробват доколко се е раздрусала имунната система на нацията. Ти помниш добре по какъв начин друга поръчкова перодръжка се опита да изясни, че клането в Батак било мит и страшните подиуми, обрисувани от Вазов, с кръвопролитията, насилията и всевъзможните гнусотии били плод на вдъхновението на националния стихотворец.
Не си не запомнил и скверните оферти да се издигне монумент на Вейсел паша в подножието на Шипка, направени от различен потурнак, който дори се бе издигнал до зам.-министър. Ами по какъв начин да забравиш непрекъснатите подмятания на някои псевдокултурантрополози, че нашият народ страда от пристъпи на " комплексарски шовинизъм ". За тридесет години десетки са опитите да се поругаят национални икони и светини - Васил Левски напълно неслучайно умъртвил ратайчето, дори го намушкал няколко пъти, Христо Ботев бил касоразбивач и терорист, тъй като отвлякъл нелегално кораба " Радецки ". Гео Милев подбуждал народа към безредици с поемата си " Септември " и с огнената си журналистика, изключително със публикацията си " Полицейска рецензия ". Никола Вапцаров пък бил напряко подривен детайл, който желал да събори законно откритата власт. Примерите са хиляди и са всеки ден пред очите ни. Явно прислужниците на Княза на мрака желаят да накарат българското общество освен да повярва, че няма граница сред положително и зло, низко и възвишено, благородно и подло, само че и да заживее в положението на благодушна лотофагия... Колко уютничко и спокойничко!
Ние наивно и простодушно, ненагледний читателю, си мислехме, че има някакъв лимит на свинщините и безчинствата, на които се подлага злополучното днешно българско общество. Уви, няма лимит. Щедро финансираните от външни грантови структури (и децата към този момент в България знаят кои са, а държавното управление не знае) и по-особени организации със особено предопределение, наши нови ибрикчии, политически травестити, олани, поклонници на велзевулската и богохулна истанбулска спогодба и други мушмороци, не спят и неуморно подриват стълбовете на българската еднаквост, дух, достолепие, чест и национални обичаи. Ако беше жив бай Захарий Стоянов, щеше да възкликне: " Възгечтисайте се, бре господа! " Сакън, пардон, отново се объркахме с тия чуждици. Хайде холан, дано всичко да върви спокойно и безшумно. Белким заситим ненаситния тулум на властогонците.
Народът глухо да ръмжи и ужасно да дрънчат окови. Интелигенцията да се вслушва замечтано в приспивните песни на брюкселските мазмантии, които й пеят балдевски песни за политкоректност, европейски полезности и мултикултурални, неолиберални и постмодернистки ерзацсладкиши и блудкажи. А юродивите врагове на Отечеството и зложелатели на народа да си чапкънстват и мастийстват необезпокоявани, да си изстудяват потните ръчички всеки ден с следващата милостиня, отпускана им, въпреки и с гадност, от техните подмолни господари. С гадност, несъмнено, тъй като даже и най-коравосърдечните господари не обичат престараването на лакеите. А обичаната музика на лакеите и на нравствените подлоги е шумоленето на банкнотите и звонкът на монетите.
Бедний ми, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ