Понесени по Вълните на Вирджиния Улф
Читателите се понасят към света на Вирджиния Улф и нейните опити с романа „ Вълните ”. Новото му издание, отдадено на 140-годишнината от рождението на кралицата на английската литература през ХХ век, излиза на 23 ноември с логото на „ Лист ”. Преводът е на Иглика Василева, а корицата – на Мариета Ценова.
Книгата ще бъде измежду акцентите на идния Панаир на книгата в НДК от 6 до 11 декември.
Романът е издигнат върху монолозите и разговорите на шестимата си разказвачи и наблюдава живота им от детството до зрелостта. Улф се занимава с самостоятелното схващане и методите, по които голям брой съзнания могат да се преплитат.
От появяването си на бял свят през 1931 година „ Вълните ” е измежду най-обсъжданите творби на английската писателка. Критиците го считат за най-експерименталната ѝ творба, а през 2015 година читателите го подреждат на 16 място в анкетата на Би Би Си на най-великите английски романи, писани в миналото.
Според преводачката Иглика Василева „ Вълните ” е най-красивата словесна симфония на Вирджиния Улф.
За по-пълноценното разбиране на романа, тя прибавя обяснителни бележки. „ Книгата се състои от 10 интерлюдии (като се брои и последния ред на книгата) и девет елементи. Частите са разкази в първо лице само число като монолози на обособените герои, показани под формата на директна тирада.
Важно е да се означи, че в по-голямата си част тези монолози са в настоящо време, само че не в настоящо дълготрайно, което е най-често употребяваното глаголно време в ежедневния британски, а в просто настоящо време, т.е. времето употребявано най-често в поезията и по тази причина наричано още “глаголното време на лирическия воин ” или единствено “сегашно лирическо ”. Подобно на лирическите герои тук основните настоящи лица или гласове предават своите непосредствени усещания, мисли и дейности с език, който е елементарен, само че не разговорен; величествен, само че не претрупан; пряк, само че не и лишен от живописност. ”, детайлизира Иглика Василева.
Интерлюдиите пък показват описания на един-единствен ден – от изгрева до залеза и спускането на нощта. „ Те са нещо като пейзажна рамка на монолозите, само че стоят настрана от тях, дистанцирано и бездушно. По този метод “Вълните ” се сродяват с други типичен романи на модернизма, в които действието също обгръща един-единствен ден, като “Одисей ” на Джеймс Джойс и “Мисис Далауей ” на самата Улф. В монолозите, които идват след всяка интерлюдия в курсив, животът на героите е показан по този начин, че метафорично да съответствува с хода на деня.
Изгревът ги показва като дребни деца в учебно заведение, ранната заран – като юноши и девойки, които отпътуват да се учат в интернат и по този начин нататък. Във всяка една от частите всеки воин приказва най-малко по един път, единствено в шестата липсват Рода и Бърнард, до момента в който деветата съставлява нещо като равносметка на живота им от позиция на зрялата възраст, изработен единствено от един воин – Бърнард. И несъмнено, това “вместване ” на човешкия живот в един-единствен ден загатва за неговата последователност, маловажност, повторяемост и повсеместност, както напевно ни приказват за това и вълните ”, изяснява преводачката на романа.
Книгата ще бъде измежду акцентите на идния Панаир на книгата в НДК от 6 до 11 декември.
Романът е издигнат върху монолозите и разговорите на шестимата си разказвачи и наблюдава живота им от детството до зрелостта. Улф се занимава с самостоятелното схващане и методите, по които голям брой съзнания могат да се преплитат.
От появяването си на бял свят през 1931 година „ Вълните ” е измежду най-обсъжданите творби на английската писателка. Критиците го считат за най-експерименталната ѝ творба, а през 2015 година читателите го подреждат на 16 място в анкетата на Би Би Си на най-великите английски романи, писани в миналото.
Според преводачката Иглика Василева „ Вълните ” е най-красивата словесна симфония на Вирджиния Улф.
За по-пълноценното разбиране на романа, тя прибавя обяснителни бележки. „ Книгата се състои от 10 интерлюдии (като се брои и последния ред на книгата) и девет елементи. Частите са разкази в първо лице само число като монолози на обособените герои, показани под формата на директна тирада.
Важно е да се означи, че в по-голямата си част тези монолози са в настоящо време, само че не в настоящо дълготрайно, което е най-често употребяваното глаголно време в ежедневния британски, а в просто настоящо време, т.е. времето употребявано най-често в поезията и по тази причина наричано още “глаголното време на лирическия воин ” или единствено “сегашно лирическо ”. Подобно на лирическите герои тук основните настоящи лица или гласове предават своите непосредствени усещания, мисли и дейности с език, който е елементарен, само че не разговорен; величествен, само че не претрупан; пряк, само че не и лишен от живописност. ”, детайлизира Иглика Василева.
Интерлюдиите пък показват описания на един-единствен ден – от изгрева до залеза и спускането на нощта. „ Те са нещо като пейзажна рамка на монолозите, само че стоят настрана от тях, дистанцирано и бездушно. По този метод “Вълните ” се сродяват с други типичен романи на модернизма, в които действието също обгръща един-единствен ден, като “Одисей ” на Джеймс Джойс и “Мисис Далауей ” на самата Улф. В монолозите, които идват след всяка интерлюдия в курсив, животът на героите е показан по този начин, че метафорично да съответствува с хода на деня.
Изгревът ги показва като дребни деца в учебно заведение, ранната заран – като юноши и девойки, които отпътуват да се учат в интернат и по този начин нататък. Във всяка една от частите всеки воин приказва най-малко по един път, единствено в шестата липсват Рода и Бърнард, до момента в който деветата съставлява нещо като равносметка на живота им от позиция на зрялата възраст, изработен единствено от един воин – Бърнард. И несъмнено, това “вместване ” на човешкия живот в един-единствен ден загатва за неговата последователност, маловажност, повторяемост и повсеместност, както напевно ни приказват за това и вълните ”, изяснява преводачката на романа.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ