МОН след външното оценяване: Четвъртокласниците по-добри по български отколкото по математика
Четвъртокласниците имат по-добри знания по български език и литература (БЕЛ, в сравнение с по математика. Това демонстрират резултатите от тазгодишното национално външно оценяване по двата предмета. Над 53 000 деца се явиха на изпитите, които се организираха надлежно на 26 и на 27 май т.г., оповестяват от МОН. Резултатите може да видите
По БЕЛ учениците са постигнали приблизително 70,46 точки от 100. По математика междинният резултат е по-скромен - 57,33 точки от 100. По скалата за преобразяване на точките в оценки това значи „ доста добър “ по български език и литература и „ добър “ по математика.
Общият резултат е относително висок. Той удостоверява наблюденията от интернационалните проучвания PIRLS и TIMMS, че българските четвъртокласници се оправят над междинното ниво в съпоставяне със своите връстници в други страни.
С оптимален брой точки са оценени 1427 изпитни работи, а 6772 деца имат отлични оценки (над 5,50) и по двата предмета. Всеки втори четвъртокласник има отлична оценка най-малко по единия предмет. Трима възпитаници са с оптимален брой точки – 100, по едно и също време и на двата изпита.
Добро усещане прави също наклонността повече възпитаници да имат цялостен брой точки на отворените въпроси в сравнение с затворените. Това демонстрира прогрес при най-важните умения - да мислят, да вземат решение задания, да четат и основават текст, прецизират от МОН.
В съпоставяне с 2021 година при тазгодишните междинни стойности по двата предмета се следи лек спад. Освен че самите деца са разнообразни, въздействие върху резултатите оказва и по-дългият интервал на онлайн образование поради пандемията от COVID-19 – за този випуск това бяха три следващи години, въпреки че бяха положени оптимални старания през тази образователна година децата от началните класове да учат колкото е допустимо по-дълго присъствено.
Върху резултата се отразяват и някои промени в самите проби за националното външно оценяване - с всяка последваща година те изискват от ден на ден мислене, предвидливост, справяне с на практика обстановки, умеене за транспорт на наученото в нов подтекст. Това допуска повече старания и неизменност при усвояването на материала, означават от просветителното министерство.
Предстоят разбори на районно и на учебно ниво, както и набелязване на съответни стъпки за превъзмогване на пропуските, открити на изпитите след IV клас. Това с особена мощ се отнася за учебните заведения, в които има възпитаници с 0 точки и на двата изпита (24 деца общо за страната), както и възпитаници с 0 точки на един от двата изпита - общо 213 деца. Тревожно е също, че 3477 (около 6% от всички) четвъртокласници не са постигнали минимума от 30 точки за „ междинен (3) “ и на двата изпита.
Резултатите от изпитите потвърждават за следващ път, че по математика учениците се оправят най-трудно с геометрията, пространственото мислене и практическо използване на наученото в действителни обстановки. По български език се вижда обедняване на речника на децата. Все повече са думите, чието значение огромна част от учениците не знаят. Цели 88% от тях да вземем за пример не могат да обяснят смисъла на думата „ пожарникар “, значително възпитаници не разпознават смисъла на думи като „ надменен “, „ високомерен “, „ срамежлив “ „ свенлив “, „ горд “. В езиково отношение най-голямо предизвикателство остава правописът на степенувани епитети имена и на съгласни пред беззвучни в средата на думата.
Няма съществени разбърквания сред подредбата на районите по резултати по отношение на миналата година. С най-голям брой точки още веднъж са Смолян и София-град. В другия край е Сливен.
От тази година Министерството на образованието и науката вкарва единна канара за преобразяване на броя точки в оценки по шестобалната система. Тя ще важи както за националното външно оценяване в IV клас, по този начин и за държавните зрелостни изпити. „ Среден (3) “ се получава при реализирани 30% от оптималния брой точки. Съпоставимостта на резултатите сред обособените випуски се прави през броя точки.
По БЕЛ учениците са постигнали приблизително 70,46 точки от 100. По математика междинният резултат е по-скромен - 57,33 точки от 100. По скалата за преобразяване на точките в оценки това значи „ доста добър “ по български език и литература и „ добър “ по математика.
Общият резултат е относително висок. Той удостоверява наблюденията от интернационалните проучвания PIRLS и TIMMS, че българските четвъртокласници се оправят над междинното ниво в съпоставяне със своите връстници в други страни.
С оптимален брой точки са оценени 1427 изпитни работи, а 6772 деца имат отлични оценки (над 5,50) и по двата предмета. Всеки втори четвъртокласник има отлична оценка най-малко по единия предмет. Трима възпитаници са с оптимален брой точки – 100, по едно и също време и на двата изпита.
Добро усещане прави също наклонността повече възпитаници да имат цялостен брой точки на отворените въпроси в сравнение с затворените. Това демонстрира прогрес при най-важните умения - да мислят, да вземат решение задания, да четат и основават текст, прецизират от МОН.
В съпоставяне с 2021 година при тазгодишните междинни стойности по двата предмета се следи лек спад. Освен че самите деца са разнообразни, въздействие върху резултатите оказва и по-дългият интервал на онлайн образование поради пандемията от COVID-19 – за този випуск това бяха три следващи години, въпреки че бяха положени оптимални старания през тази образователна година децата от началните класове да учат колкото е допустимо по-дълго присъствено.
Върху резултата се отразяват и някои промени в самите проби за националното външно оценяване - с всяка последваща година те изискват от ден на ден мислене, предвидливост, справяне с на практика обстановки, умеене за транспорт на наученото в нов подтекст. Това допуска повече старания и неизменност при усвояването на материала, означават от просветителното министерство.
Предстоят разбори на районно и на учебно ниво, както и набелязване на съответни стъпки за превъзмогване на пропуските, открити на изпитите след IV клас. Това с особена мощ се отнася за учебните заведения, в които има възпитаници с 0 точки и на двата изпита (24 деца общо за страната), както и възпитаници с 0 точки на един от двата изпита - общо 213 деца. Тревожно е също, че 3477 (около 6% от всички) четвъртокласници не са постигнали минимума от 30 точки за „ междинен (3) “ и на двата изпита.
Резултатите от изпитите потвърждават за следващ път, че по математика учениците се оправят най-трудно с геометрията, пространственото мислене и практическо използване на наученото в действителни обстановки. По български език се вижда обедняване на речника на децата. Все повече са думите, чието значение огромна част от учениците не знаят. Цели 88% от тях да вземем за пример не могат да обяснят смисъла на думата „ пожарникар “, значително възпитаници не разпознават смисъла на думи като „ надменен “, „ високомерен “, „ срамежлив “ „ свенлив “, „ горд “. В езиково отношение най-голямо предизвикателство остава правописът на степенувани епитети имена и на съгласни пред беззвучни в средата на думата.
Няма съществени разбърквания сред подредбата на районите по резултати по отношение на миналата година. С най-голям брой точки още веднъж са Смолян и София-град. В другия край е Сливен.
От тази година Министерството на образованието и науката вкарва единна канара за преобразяване на броя точки в оценки по шестобалната система. Тя ще важи както за националното външно оценяване в IV клас, по този начин и за държавните зрелостни изпити. „ Среден (3) “ се получава при реализирани 30% от оптималния брой точки. Съпоставимостта на резултатите сред обособените випуски се прави през броя точки.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ