Алекс Лазаров за маратонките на ATP Cup, новата му любов и какъв е Григор извън корта
Четвъртата ракета на България Алекс Лазаров започва сезона си по най-хубавия метод, записвайки дебютно присъединяване в ATP конкуренция (с изключение на Sofia Open). За жал, българинът отпадна още в първи кръг от квалификационното каре на шампионата в Анталия, откакто записа проваляне след позволен поврат от австриеца Лукас Мидлер, в който нашето момче имаше своите шансове след 6:1 3:6 3:6. 23-годишният гений гостува на Сашо Кадиев и Деси Стоянова в студиото на “Преди обед”, в което тримата засегнаха тематики като ATP Cup, какъв човек е Григор, новата му обич.
- Как си, Алекс? Как ти се отразява цялата епидемологична конюнктура?
Добре съм, всичко е обикновено. Малко по-забавно е, тъй като рестрикциите на шампионатите са много съществени, само че като цяло всичко е обикновено. Тренирам, играя.
- Нека те върнем една година обратно. 15-ти януари 2020 е денят, в който вие получихте номинация за най-емоционален миг на ATP Cup след оня мач, който изиграхте с Григор Димитров против британците. При теб, една година по-късно, каква страст ти е останала?
Това ще остане за цялостен живот, тъй като в никакъв случай не бях играл на подобен етап, на подобен корт, пред такава аудитория и с Григор Димитров, несъмнено. Никога няма да не помни по какъв начин преди мача не можех да си завържа маратонките, тъй като треперех целия; не знаех какво да чакам, целият свят ни гледаше и на всичкото от горната страна беше решителен мач, защото в дуелите на сингъл бяхме 1:1. И понякога, когато съм в нас, си я пущам тази среща, виждам я. Със сигурност ще остане за доста, доста време.
- Игра с Григор Димитров. Какъв човек е той? Как те одобри?
Не бяхме прекарвали време дружно, тъй като той е на доста по-високо равнище от нас и ние нямаме достъп до неговите шампионати, до неговата подготовка. Това, което ми направи най-голяма усещане тогава, беше, че аз, както и останалите момчета, го приехме най-много като другар, а не като капитан, тъй като той умее да те предразположи доста добре преди мач, след мач и по този метод ти даваш най-хубавото от себе си.
- Как го прави това той?
С извънреден позитивизъм- това е едно от качествата, които забелязах при него. Дори след загубата против Белгия, когато ни беше доста тежко, той откри метод да се усмихне и да ни утеши и просто да ни каже, че при нас шампионат има всяка седмица- това е хубавото на нашия спорт.
- На какво те научи Григор?
Да се боря с всичко, което ми се изправи на пътя, тъй като животът е една битка. Дали ще е спорт, работа, професия- човек с доста труд може да реализира всичко.
- Помниш ли какви бяха очакванията ти за 2020 поради този извънреден старт на годината? Какво очакваше да ти донесе?
Ами, сигурно не това, което ми донесе. Започнах с доста положително показване в Турция. За мен пандемията стартира в Доха- бях на шампионат и ни прекъснаха по време на мача, като ни споделиха да напуснем корта и да се прибираме, тъй като от този час стопират всички шампионати. Помислих си, че е смешка и мощно се надявах до края на месеца всичко да се обясни и да продължим да играем. Но уви- до края на годината беше мъчно. Целите остават същите, фантазиите остават същите, само че се надявах да бъде една концепция по-кратък интервал, тъй като към този момент съм на 23 години, а в нашия спорт от този миг всяка година е доста значима. Просто не желаех да пилея подобен интервал.
- Много тенис ти бе лишен през 2020, само че пък си получил нещо друго извънредно значимо в живота на всеки човек - половинка.
Ето какво сподели приятелката на Алекс- Стелиана Янкова: С Алекс се запознахме началото на предходната година. Аз тогава ужасно доста пътувах- до Япония, до Америка. Той също имаше много запълнена програма- от шампионат на шампионат. И всичко се случи тъкмо при започване на пандемията. И тъй като целият свят спря да работи, всички се оказахме в България и посредством общи другари се срещнахме- аз бях поканена на вечеря в един нов апартамент, а той се оказа поканен в същия, и с изключение на новия апартавент, видя и мен. Запознахме се, не бяха минали и 10 минути и се почнаха едни яростни разногласия, другите бяха насядали като аудитория, беше много забавно.
Най-много одобрявам в Алекс, че е същински човек; това, че е почтен, прям и колкото и необичайно да звучи- най-вече одобрявам нашите разногласия (нищо, че са от заран до вечер всеки ден). Той държи на себе си, на правилата си, на хората, които обича и го демонстрира. Не се опасява да бъде себе си. Пожелавам му да се резервира подобен какъвто е. Това е най-силното му качество- борбеността, която има. Той е минал през доста тежки неща и просто му поисквам да остане същия. Той е същински, борбен, мощен и със ужасно огромно сърце. Всичко останало ще си го реализираме дружно.
- Кажи в този момент, Алекс, защо толкоз спорихте онази вечер?
За едно огледало ставаше дума- дали в спалнята би трябвало да има огледало над самото легло. Хората се чудеха дали да го сложат в спалнята, а ние двамата спорихме къде да бъде то. В края на краищата аз завоювах.
- А какво последва от този спор? Явно много бързо са се развили нещата сред вас.
Ами, както тя каза- след този спор последваха и други, само че в действителност това е човек, който ми оказа помощ извънредно доста през цялата година и доста бързо се случиха нещата. За доста хора е известно- през годините, когато съм играл, душeвността ми е била най-слабото място и постоянно съм се нуждаел от някой, който да ме държи в правия път и да не ми разрешава да опитвам, тъй като съм човек, който доста обича да си играе с опциите в живота. Тя ме държи изкъсо, строго, упорства да си съблюдавам диетите, тренировките и най-много да съм спокоен.
-Тя загатна, че си борбен човек и че си минавал през значително тежки обстановки. На рождения ти ден ориста ти сервира доста неприятна изненада- новината, че си с позитивен тест и надлежно, че няма да можеш да участваш на Sofia Open.
Да, както няколко пъти споделих, беше значителен удар под кръстта. Наистина до ден сегашен не мога да схвана за какво се случи тъкмо в подобен миг. Цяла година на всички мои другари разказвах по какъв начин всичко е една небивалица. Не имах вяра, че вирусът е толкоз сериозен, бях на мнение, че доста неща се изопачават и постоянно най-после се случва такова нещо.
- Как изкара вируса?
Безсимптомно. За тези две седмици, в които останах в нас, нямах проблеми. Те пристигнаха след това- чисто ментално. Защото, когато преди 5 години започва този шампионат, на всички ни бе ясно, че е нещо особено, тъй като сме дребна страна и да имаме такава конкуренция е нещо в действителност значимо. Аз не помня да сме играли едва там, постоянно сме се представяли доста добре. И просто го одобрих като жестока смешка.
- За страдание, ти се случват такива неща в живота. Преди няколко години получаваш различен,,шамар ", когато разбираш, че страдаш от автоимунно заболяване, поради което и получаваш съвет от лекарите да се откажеш от спортната си кариера.
Да, сигурно това е по-тежко прекарване. След него последва един интервал, в който общо взето нямах съществени проблеми- шампионатите вървяха добре. Но в действителност това беше много ненадейно, тъй като заболяването, от която пострадвам аз, никой различен в родословното ми дърво не я е имал, и беше по-трудно приемането.
- А по какъв начин тази диагноза се отразява на кариерата ти?
Ще се отрази на моя живот като цяло. Първоначално, когато ме диагностицираха в България, аз не имах вяра, че това нещо е истина. С татко ми отидохме в Мюнхен, където имахме другари, на които имам повече доверие, и искахме да разберем на 100% дали това нещо е истина. И към този момент, когато те ми го потвърдиха няколко пъти, тогава към този момент седнах и осъзнах, че това нещо си е с мен до края.
- Какво не си подготвен да дадеш в името на триумфа в професионалния тенис?
Не знам дали съществува нещо такова, тъй като, когато вършиме нещо цялостен живот, не може просто да спрете. Просто още като дребен имах една единствена мечта- да стана професионален тенисист. Е, станах. Когато кажа, че желая да съм в топ 10 доста хора ми се смеят. Казват ми, че съм несръчен, ленив, че няма по какъв начин да се случи и след това, когато печеля мач, същите тези хора ме поддържат. Затова съм привикнал да се показвам по-скромно, тъй като не знам кой и по какъв начин ще реагира.
- Според теб какъв брой близо или надалеч си от това?
Ами, тъкмо това е един от отговорите на въпроса за какво продължих да играя тенис професионално. В моята глава знам, че съм извънредно близо и съм хвърлил извънредно доста труд, кръв, пот, старания, с цел да съм на това равнище и знам, че е въпрос на няколко години да го осъществявам това нещо.
- Къде е идващият ти шампионат?
Утре заминавам; трябваше през днешния ден, само че взех решение да ви посетя. Утре вечер пътувам за Турция и ще забележим какво ще стане.
- Предполагам следиш какво се случва в Австралия. Какво очакваш да видиш от Григор Димитров, Цвети Пиронкова?
Само се надявам да са душевен добре и да са подготвени да се показват на високо равнище, тъй като четох, че ограниченията в Австралия са доста жестоки. Дори се смяхме с другари, че толкоз доста неща не им се разрешават да вършат и в случай че нещо нарушат, могат да ги дисквалифицират- да вземем за пример, в случай че прекарат повече време на открито, или превишат избрания час за хранене.
tennis.bg
- Как си, Алекс? Как ти се отразява цялата епидемологична конюнктура?
Добре съм, всичко е обикновено. Малко по-забавно е, тъй като рестрикциите на шампионатите са много съществени, само че като цяло всичко е обикновено. Тренирам, играя.
- Нека те върнем една година обратно. 15-ти януари 2020 е денят, в който вие получихте номинация за най-емоционален миг на ATP Cup след оня мач, който изиграхте с Григор Димитров против британците. При теб, една година по-късно, каква страст ти е останала?
Това ще остане за цялостен живот, тъй като в никакъв случай не бях играл на подобен етап, на подобен корт, пред такава аудитория и с Григор Димитров, несъмнено. Никога няма да не помни по какъв начин преди мача не можех да си завържа маратонките, тъй като треперех целия; не знаех какво да чакам, целият свят ни гледаше и на всичкото от горната страна беше решителен мач, защото в дуелите на сингъл бяхме 1:1. И понякога, когато съм в нас, си я пущам тази среща, виждам я. Със сигурност ще остане за доста, доста време.
- Игра с Григор Димитров. Какъв човек е той? Как те одобри?
Не бяхме прекарвали време дружно, тъй като той е на доста по-високо равнище от нас и ние нямаме достъп до неговите шампионати, до неговата подготовка. Това, което ми направи най-голяма усещане тогава, беше, че аз, както и останалите момчета, го приехме най-много като другар, а не като капитан, тъй като той умее да те предразположи доста добре преди мач, след мач и по този метод ти даваш най-хубавото от себе си.
- Как го прави това той?
С извънреден позитивизъм- това е едно от качествата, които забелязах при него. Дори след загубата против Белгия, когато ни беше доста тежко, той откри метод да се усмихне и да ни утеши и просто да ни каже, че при нас шампионат има всяка седмица- това е хубавото на нашия спорт.
- На какво те научи Григор?
Да се боря с всичко, което ми се изправи на пътя, тъй като животът е една битка. Дали ще е спорт, работа, професия- човек с доста труд може да реализира всичко.
- Помниш ли какви бяха очакванията ти за 2020 поради този извънреден старт на годината? Какво очакваше да ти донесе? Ами, сигурно не това, което ми донесе. Започнах с доста положително показване в Турция. За мен пандемията стартира в Доха- бях на шампионат и ни прекъснаха по време на мача, като ни споделиха да напуснем корта и да се прибираме, тъй като от този час стопират всички шампионати. Помислих си, че е смешка и мощно се надявах до края на месеца всичко да се обясни и да продължим да играем. Но уви- до края на годината беше мъчно. Целите остават същите, фантазиите остават същите, само че се надявах да бъде една концепция по-кратък интервал, тъй като към този момент съм на 23 години, а в нашия спорт от този миг всяка година е доста значима. Просто не желаех да пилея подобен интервал.
- Много тенис ти бе лишен през 2020, само че пък си получил нещо друго извънредно значимо в живота на всеки човек - половинка.
Ето какво сподели приятелката на Алекс- Стелиана Янкова: С Алекс се запознахме началото на предходната година. Аз тогава ужасно доста пътувах- до Япония, до Америка. Той също имаше много запълнена програма- от шампионат на шампионат. И всичко се случи тъкмо при започване на пандемията. И тъй като целият свят спря да работи, всички се оказахме в България и посредством общи другари се срещнахме- аз бях поканена на вечеря в един нов апартамент, а той се оказа поканен в същия, и с изключение на новия апартавент, видя и мен. Запознахме се, не бяха минали и 10 минути и се почнаха едни яростни разногласия, другите бяха насядали като аудитория, беше много забавно.
Най-много одобрявам в Алекс, че е същински човек; това, че е почтен, прям и колкото и необичайно да звучи- най-вече одобрявам нашите разногласия (нищо, че са от заран до вечер всеки ден). Той държи на себе си, на правилата си, на хората, които обича и го демонстрира. Не се опасява да бъде себе си. Пожелавам му да се резервира подобен какъвто е. Това е най-силното му качество- борбеността, която има. Той е минал през доста тежки неща и просто му поисквам да остане същия. Той е същински, борбен, мощен и със ужасно огромно сърце. Всичко останало ще си го реализираме дружно. - Кажи в този момент, Алекс, защо толкоз спорихте онази вечер?
За едно огледало ставаше дума- дали в спалнята би трябвало да има огледало над самото легло. Хората се чудеха дали да го сложат в спалнята, а ние двамата спорихме къде да бъде то. В края на краищата аз завоювах.
- А какво последва от този спор? Явно много бързо са се развили нещата сред вас.
Ами, както тя каза- след този спор последваха и други, само че в действителност това е човек, който ми оказа помощ извънредно доста през цялата година и доста бързо се случиха нещата. За доста хора е известно- през годините, когато съм играл, душeвността ми е била най-слабото място и постоянно съм се нуждаел от някой, който да ме държи в правия път и да не ми разрешава да опитвам, тъй като съм човек, който доста обича да си играе с опциите в живота. Тя ме държи изкъсо, строго, упорства да си съблюдавам диетите, тренировките и най-много да съм спокоен.
-Тя загатна, че си борбен човек и че си минавал през значително тежки обстановки. На рождения ти ден ориста ти сервира доста неприятна изненада- новината, че си с позитивен тест и надлежно, че няма да можеш да участваш на Sofia Open.
Да, както няколко пъти споделих, беше значителен удар под кръстта. Наистина до ден сегашен не мога да схвана за какво се случи тъкмо в подобен миг. Цяла година на всички мои другари разказвах по какъв начин всичко е една небивалица. Не имах вяра, че вирусът е толкоз сериозен, бях на мнение, че доста неща се изопачават и постоянно най-после се случва такова нещо.
- Как изкара вируса? Безсимптомно. За тези две седмици, в които останах в нас, нямах проблеми. Те пристигнаха след това- чисто ментално. Защото, когато преди 5 години започва този шампионат, на всички ни бе ясно, че е нещо особено, тъй като сме дребна страна и да имаме такава конкуренция е нещо в действителност значимо. Аз не помня да сме играли едва там, постоянно сме се представяли доста добре. И просто го одобрих като жестока смешка.
- За страдание, ти се случват такива неща в живота. Преди няколко години получаваш различен,,шамар ", когато разбираш, че страдаш от автоимунно заболяване, поради което и получаваш съвет от лекарите да се откажеш от спортната си кариера.
Да, сигурно това е по-тежко прекарване. След него последва един интервал, в който общо взето нямах съществени проблеми- шампионатите вървяха добре. Но в действителност това беше много ненадейно, тъй като заболяването, от която пострадвам аз, никой различен в родословното ми дърво не я е имал, и беше по-трудно приемането.
- А по какъв начин тази диагноза се отразява на кариерата ти?
Ще се отрази на моя живот като цяло. Първоначално, когато ме диагностицираха в България, аз не имах вяра, че това нещо е истина. С татко ми отидохме в Мюнхен, където имахме другари, на които имам повече доверие, и искахме да разберем на 100% дали това нещо е истина. И към този момент, когато те ми го потвърдиха няколко пъти, тогава към този момент седнах и осъзнах, че това нещо си е с мен до края.
- Какво не си подготвен да дадеш в името на триумфа в професионалния тенис?
Не знам дали съществува нещо такова, тъй като, когато вършиме нещо цялостен живот, не може просто да спрете. Просто още като дребен имах една единствена мечта- да стана професионален тенисист. Е, станах. Когато кажа, че желая да съм в топ 10 доста хора ми се смеят. Казват ми, че съм несръчен, ленив, че няма по какъв начин да се случи и след това, когато печеля мач, същите тези хора ме поддържат. Затова съм привикнал да се показвам по-скромно, тъй като не знам кой и по какъв начин ще реагира.
- Според теб какъв брой близо или надалеч си от това?
Ами, тъкмо това е един от отговорите на въпроса за какво продължих да играя тенис професионално. В моята глава знам, че съм извънредно близо и съм хвърлил извънредно доста труд, кръв, пот, старания, с цел да съм на това равнище и знам, че е въпрос на няколко години да го осъществявам това нещо.
- Къде е идващият ти шампионат?
Утре заминавам; трябваше през днешния ден, само че взех решение да ви посетя. Утре вечер пътувам за Турция и ще забележим какво ще стане.
- Предполагам следиш какво се случва в Австралия. Какво очакваш да видиш от Григор Димитров, Цвети Пиронкова?
Само се надявам да са душевен добре и да са подготвени да се показват на високо равнище, тъй като четох, че ограниченията в Австралия са доста жестоки. Дори се смяхме с другари, че толкоз доста неща не им се разрешават да вършат и в случай че нещо нарушат, могат да ги дисквалифицират- да вземем за пример, в случай че прекарат повече време на открито, или превишат избрания час за хранене.
tennis.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ