5 неудобни въпроса за футболния погром
Четвъртък вечер в действителност се оказа Вечерта на знаците, както предвижда новопръкналият се политически водач Делян Пеевски. Протестът против управлението на Българския футболен съюз трансформира центъра на София в полесражение, където воюващи между тях агитки дружно се изправиха против солидно въоръжени служители на реда, скрити зад водни оръдия. Резултатът - подпалени полицейски коли, потрошено имущество, разцепени глави и облаци от сълзотворен газ. Още по-впечатляващото е, че през всичкото това време вътрешният министър е бил на кино.
Логично случилото се раздруса страната и политически. ГЕРБ и Движение за права и свободи застанаха твърдо зад служителите на реда и министъра, ПП-ДБ и Българска социалистическа партия желаеха оставката му, Има Такъв Народ и " Възраждане " си замълчаха, а министър председателят взе да мота. Развръзката към момента е надалеч. Борислав Михайлов не счита да се отдръпва, прокуратурата занапред ще се вихри, оцеляването на кабинета отново е на ръба. Всичко това не анулира острите въпроси, които обстановката сложи. От отговорите ще зависи до каква степен ще бъде преодоляна освен футболната, само че и политическата рецесия в страната.
1. Кой е отговорен за футболния разгром?
Накратко - всички! На първо място - управлението на Българския футболен съюз, което направи всичко допустимо да нагнети напрежението с решението мачът България-Унгария да е без аудитория, с непрекъснатото преместване на срещата из разнообразни краища на страната, с арогантното си държание, обществените закани, измислици и кавги. Всичко това изкара на улицата и почитателите, които при други условия евентуално нямаше да се причислят към митинга.
На последващо място това е Министерство на вътрешните работи, което е директно отговорно за опазването на здравето, живота и имуществото на хората и страната. Абсурдно е на фона на фрагментите с опожарени коли и разрушени стъкла, Министерство на вътрешните работи и Столична дирекция на вътрешните работи да се хвалят по какъв начин са избавили София от разрушение и опожаряване. И до момента не е ясно за какво не бяха взети ограничения за преместването на митинга на по-безопасно място. Нима Министерство на вътрешните работи не знаеше с кого си има работа? Защо не бяха извършени диалози с уредниците на митинга? Защо няма вътрешна информация от агитките за възможните провокатори? Как по този начин Министерство на вътрешните работи знае, че се приготвят коктейли " Молотов ", а не знае кой го прави? Защо се хвали с предотварено " внасяне на пиротехника, боксове, железни палки и други неразрешени движимости и предмети, неразрешени за спортно мероприятие ", при изискване, че всички видяха какъв военен боеприпас бе употребен?
Своята отговорност би трябвало да поемат и политиците, столичният кмет Васил Терзиев и спортният министър Димитър Илиев. Те насърчиха митинга, само че не направиха нищо, с цел да не се стигне до принуждение. Вярно е, че режимът на митингите е единствено осведомителен и съгласувателен, само че локалните управляващи имат лостове да въздействат върху тях, в случай че желаят. Пример за това е " Луковмарш ", който сполучливо не се организира с общи старания на кмет и Министерство на вътрешните работи.
2. Докога ще толерираме биячите в Министерство на вътрешните работи?
При всеки по-голям и прочувствен митинг, при който се стига до конфликт, фрагментите са дежавю - служители на реда бият с палки и ритат паднали на земята хора, унижават ги, малтретират ги. Така беше през лятото на 2020 година под колоните на Министерски съвет, по този начин беше и по време на футболния митинг в четвъртък. Използването на несъразмерна мощ е един от най-острите проблеми на полицията, с който освен никой не желае да се оправи, само че който даже се предизвиква. След такива баталии, след показателни видеа и фотоси, Министерство на вътрешните работи се оправдава, че това били наложителни дейности, тъй като било самоотбрана. И служителите на реда, които са пребили протестиращи, или са толерирали това, освен че не са наказвани, само че даже и се издигат в системата. Показателен образец за това е сякаш краткотрайният началник на " Гранична полиция " Антон Златанов, чиято кариера се свързва с бруталното полицейско принуждение по време на митингите през 2020 година Въпреки публичното неодобрение, вътрешният министър Калин Стоянов го издигна и даде ясно да се разбере, че краткотрайният му статут е единствено прахуляк в очите, тъй като няма желание да търси титуляр.
Тук не става дума единствено за некадърност и неопитност на Министерство на вътрешните работи, а за методично поощряване на насилието над протестиращи хора. За система за всяване на боязън, за основаването на някаква преторианска армия, на която нищо не й се случва, даже и да окървави центъра на София.
Това управление на Министерство на вътрешните работи не направи изключение. Вътрешният министър Калин Стоянов освен не осъди насилието, само че и благодари на всички служители на реда, обяснявайки, че клиповете с принуждение били рязани и манипулирани. Нещо повече - той се разгласи надали не за избавител с отхвърли си да подаде оставка, колкото и проформа да е тя, тъй като " министърът на вътрешните работи не би трябвало да бъде изкупителна жертва за дългогодишните проблеми в БФС " и " не би трябвало да предава сътрудниците си ". Той не се смути от обстоятелството, че персонално министър председателят Николай Денков разкритикува дейностите на полицията и разгласи, че " не можем да си затворим очите пред сцените на обособени служители на реда, които биеха и ритаха паднали жители или инцидентно попаднали в техния обхват ". Нито, че зам.министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев бе уволнен за несправяне с работата. Нито, че на основния секретар на МВР Живко Коцев е предоставено да извърши оптимално бързо и обективно следствие за следените случаи на принуждение от обособени служители на реда. За Калин Стоянов принуждение въобще няма! И да има, то е целесъобразно!
Покрай политическия скандал на назад във времето останаха още двама висши фрагменти на Министерство на вътрешните работи, които би трябвало да понесат отговорност за протичащото се - шефът на Столична дирекция на вътрешните работи Любомир Николов /който също счита, че полицията е работила перфектно/ и основният секретар на Министерство на вътрешните работи Живко Коцев, който пък заема най-висшата професионална служба в Министерство на вътрешните работи. Първият очевидно се употребява с протекциите на вътрешния министър, защото му беше заместител в ГДБОП, а вторият е " застрахован ", тъй като е персонално предопределение на един от водачите на партия-мандатоносител.
Докато тази мутренска просвета не бъде изменена, за никаква промяна в Министерство на вътрешните работи не може да става и дума. Колкото и милиарди да се излеят там.
3. Докога политиците ще използват митингите за лични цели?
Чувството за безотговорност на Министерство на вътрешните работи се подхранва и от безхаберното държание на политиците при всяка брутална кавга с протестиращи. Те, несъмнено, са " потресени ", само че за малко. По-важно им да употребяват обстановката за реализиране на лични цели.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да вземем за пример, който от време на време повтаря по какъв начин бил подал оставка като министър председател, щото видял няколко капки кръв на Орлов мост, този път гневно брани вътрешния министър и хвърля виновността за случилото се върху... кмета на София и спортния министър. Същото е мнението на неговото алтер его - Делян Пеевски. " Какво трябваше да вършат служителите на реда? Да се оставят да ги убият, да ги пребият? Тези хора са едни и същи, желаеха да пребиват служители на реда с камъни. Твърдо стоя зад момчетата от Министерство на вътрешните работи. Или ще има страна, или няма да има ", разяснява той. Проблемът му е, че той очевидно не схваща що е то страна и каква е ролята на полицията. Точно кървавите баталии и арогантността на полицията, която не съумя за следващ път да се оправи с защитата на един митинг, демонстрира, че страна няма.
ПП-ДБ пък желаеха оставката на вътрешния министър, тъй като той е отговорен за това " хора да бъдат пребивани по заведения ", поради " проявената свирепост от избрани чиновници на Министерство на вътрешните работи ", за това, че " от оперативна позиция не е била основана нужната организация за опазването на публичния ред и по тази причина би трябвало да се носи политическа отговорност ". И не споделиха нито дума за основния секретар на Министерство на вътрешните работи. Нито за цялостна смяна на манталитета на полицията.
4. Докога прокуратурата ще работи на пожар?
Не може да не бъде подложен и без заобикалки въпросът за какво чак в този момент прокуратура и КПКОНПИ се сетиха да ревизират Борислав Михайлов и управлението на БФС. Тук максимата " по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай " звучи съвсем комично, тъй като тези хора са отпред на организацията цели 18 години. А изявленията за нередности и черно тото не са спирали.
" По предписание на и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов прокуратурата се самосезира по отношение на голям брой изявления в медиите, съдържащи информация за позволени нарушавания и/или закононарушения от друг темперамент (разходване на обществен запас, " черно тото " и др.) от страна на управлението на Българския футболен съюз, в това число и от президента на федерацията Б. Михайлов ", оповестиха от прокуратурата в петък. Само часове по-късно Борислав Михайлов към този момент беше на разпит в КПКОНПИ. Не че развръзката ще е бърза. Тепърва прокуратурата ще изисква информация от разнообразни държавни институции – Министерство на младежта и спорта, Национална агенция за приходите и други Практиката демонстрира, че резултатът от този ПР метод най-после е едно огромно нищо.
5. Докога футболните агитки ще вилнеят безнаказано?
Ключов остава и казусът с футболните агитки, които към този момент конкурират българската войска като бройка и мощност. И тук не става дума за същинските почитатели, които желаят просто да се любуват на хубав футбол и да се радват на успехите за своя тим. А за наказателните отряди, които се прочуха с вандалски прояви, някои от които приключиха трагично - като запалване на къщи в Катуница, раняване на полицайка с ракета, гибел на хора отвън стадиона... Тях закон не ги лови, а властта ги ухажва, с цел да ги употребява в основни за нея моменти. Тя си затваря очите пред далаверите на постоянно сменящите се съмнителни притежатели на футболни тимове, налива наши пари в " златни игрища ", изнудва предприемачи да поемат издръжката на някой нефелен, само че кой знае за какво значим тим...
Затова и футболът у нас не е нито спорт, нито бизнес, нито наслаждение. Той е склобка на мутри, помпащи мускули с нашите пари, експлоатиращи млади гении и убиващи всякакво наслаждение от тази игра.
Логично случилото се раздруса страната и политически. ГЕРБ и Движение за права и свободи застанаха твърдо зад служителите на реда и министъра, ПП-ДБ и Българска социалистическа партия желаеха оставката му, Има Такъв Народ и " Възраждане " си замълчаха, а министър председателят взе да мота. Развръзката към момента е надалеч. Борислав Михайлов не счита да се отдръпва, прокуратурата занапред ще се вихри, оцеляването на кабинета отново е на ръба. Всичко това не анулира острите въпроси, които обстановката сложи. От отговорите ще зависи до каква степен ще бъде преодоляна освен футболната, само че и политическата рецесия в страната.
1. Кой е отговорен за футболния разгром?
Накратко - всички! На първо място - управлението на Българския футболен съюз, което направи всичко допустимо да нагнети напрежението с решението мачът България-Унгария да е без аудитория, с непрекъснатото преместване на срещата из разнообразни краища на страната, с арогантното си държание, обществените закани, измислици и кавги. Всичко това изкара на улицата и почитателите, които при други условия евентуално нямаше да се причислят към митинга.
На последващо място това е Министерство на вътрешните работи, което е директно отговорно за опазването на здравето, живота и имуществото на хората и страната. Абсурдно е на фона на фрагментите с опожарени коли и разрушени стъкла, Министерство на вътрешните работи и Столична дирекция на вътрешните работи да се хвалят по какъв начин са избавили София от разрушение и опожаряване. И до момента не е ясно за какво не бяха взети ограничения за преместването на митинга на по-безопасно място. Нима Министерство на вътрешните работи не знаеше с кого си има работа? Защо не бяха извършени диалози с уредниците на митинга? Защо няма вътрешна информация от агитките за възможните провокатори? Как по този начин Министерство на вътрешните работи знае, че се приготвят коктейли " Молотов ", а не знае кой го прави? Защо се хвали с предотварено " внасяне на пиротехника, боксове, железни палки и други неразрешени движимости и предмети, неразрешени за спортно мероприятие ", при изискване, че всички видяха какъв военен боеприпас бе употребен?
Своята отговорност би трябвало да поемат и политиците, столичният кмет Васил Терзиев и спортният министър Димитър Илиев. Те насърчиха митинга, само че не направиха нищо, с цел да не се стигне до принуждение. Вярно е, че режимът на митингите е единствено осведомителен и съгласувателен, само че локалните управляващи имат лостове да въздействат върху тях, в случай че желаят. Пример за това е " Луковмарш ", който сполучливо не се организира с общи старания на кмет и Министерство на вътрешните работи.
2. Докога ще толерираме биячите в Министерство на вътрешните работи?
При всеки по-голям и прочувствен митинг, при който се стига до конфликт, фрагментите са дежавю - служители на реда бият с палки и ритат паднали на земята хора, унижават ги, малтретират ги. Така беше през лятото на 2020 година под колоните на Министерски съвет, по този начин беше и по време на футболния митинг в четвъртък. Използването на несъразмерна мощ е един от най-острите проблеми на полицията, с който освен никой не желае да се оправи, само че който даже се предизвиква. След такива баталии, след показателни видеа и фотоси, Министерство на вътрешните работи се оправдава, че това били наложителни дейности, тъй като било самоотбрана. И служителите на реда, които са пребили протестиращи, или са толерирали това, освен че не са наказвани, само че даже и се издигат в системата. Показателен образец за това е сякаш краткотрайният началник на " Гранична полиция " Антон Златанов, чиято кариера се свързва с бруталното полицейско принуждение по време на митингите през 2020 година Въпреки публичното неодобрение, вътрешният министър Калин Стоянов го издигна и даде ясно да се разбере, че краткотрайният му статут е единствено прахуляк в очите, тъй като няма желание да търси титуляр.
Тук не става дума единствено за некадърност и неопитност на Министерство на вътрешните работи, а за методично поощряване на насилието над протестиращи хора. За система за всяване на боязън, за основаването на някаква преторианска армия, на която нищо не й се случва, даже и да окървави центъра на София.
Това управление на Министерство на вътрешните работи не направи изключение. Вътрешният министър Калин Стоянов освен не осъди насилието, само че и благодари на всички служители на реда, обяснявайки, че клиповете с принуждение били рязани и манипулирани. Нещо повече - той се разгласи надали не за избавител с отхвърли си да подаде оставка, колкото и проформа да е тя, тъй като " министърът на вътрешните работи не би трябвало да бъде изкупителна жертва за дългогодишните проблеми в БФС " и " не би трябвало да предава сътрудниците си ". Той не се смути от обстоятелството, че персонално министър председателят Николай Денков разкритикува дейностите на полицията и разгласи, че " не можем да си затворим очите пред сцените на обособени служители на реда, които биеха и ритаха паднали жители или инцидентно попаднали в техния обхват ". Нито, че зам.министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев бе уволнен за несправяне с работата. Нито, че на основния секретар на МВР Живко Коцев е предоставено да извърши оптимално бързо и обективно следствие за следените случаи на принуждение от обособени служители на реда. За Калин Стоянов принуждение въобще няма! И да има, то е целесъобразно!
Покрай политическия скандал на назад във времето останаха още двама висши фрагменти на Министерство на вътрешните работи, които би трябвало да понесат отговорност за протичащото се - шефът на Столична дирекция на вътрешните работи Любомир Николов /който също счита, че полицията е работила перфектно/ и основният секретар на Министерство на вътрешните работи Живко Коцев, който пък заема най-висшата професионална служба в Министерство на вътрешните работи. Първият очевидно се употребява с протекциите на вътрешния министър, защото му беше заместител в ГДБОП, а вторият е " застрахован ", тъй като е персонално предопределение на един от водачите на партия-мандатоносител.
Докато тази мутренска просвета не бъде изменена, за никаква промяна в Министерство на вътрешните работи не може да става и дума. Колкото и милиарди да се излеят там.
3. Докога политиците ще използват митингите за лични цели?
Чувството за безотговорност на Министерство на вътрешните работи се подхранва и от безхаберното държание на политиците при всяка брутална кавга с протестиращи. Те, несъмнено, са " потресени ", само че за малко. По-важно им да употребяват обстановката за реализиране на лични цели.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да вземем за пример, който от време на време повтаря по какъв начин бил подал оставка като министър председател, щото видял няколко капки кръв на Орлов мост, този път гневно брани вътрешния министър и хвърля виновността за случилото се върху... кмета на София и спортния министър. Същото е мнението на неговото алтер его - Делян Пеевски. " Какво трябваше да вършат служителите на реда? Да се оставят да ги убият, да ги пребият? Тези хора са едни и същи, желаеха да пребиват служители на реда с камъни. Твърдо стоя зад момчетата от Министерство на вътрешните работи. Или ще има страна, или няма да има ", разяснява той. Проблемът му е, че той очевидно не схваща що е то страна и каква е ролята на полицията. Точно кървавите баталии и арогантността на полицията, която не съумя за следващ път да се оправи с защитата на един митинг, демонстрира, че страна няма.
ПП-ДБ пък желаеха оставката на вътрешния министър, тъй като той е отговорен за това " хора да бъдат пребивани по заведения ", поради " проявената свирепост от избрани чиновници на Министерство на вътрешните работи ", за това, че " от оперативна позиция не е била основана нужната организация за опазването на публичния ред и по тази причина би трябвало да се носи политическа отговорност ". И не споделиха нито дума за основния секретар на Министерство на вътрешните работи. Нито за цялостна смяна на манталитета на полицията.
4. Докога прокуратурата ще работи на пожар?
Не може да не бъде подложен и без заобикалки въпросът за какво чак в този момент прокуратура и КПКОНПИ се сетиха да ревизират Борислав Михайлов и управлението на БФС. Тук максимата " по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай " звучи съвсем комично, тъй като тези хора са отпред на организацията цели 18 години. А изявленията за нередности и черно тото не са спирали.
" По предписание на и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов прокуратурата се самосезира по отношение на голям брой изявления в медиите, съдържащи информация за позволени нарушавания и/или закононарушения от друг темперамент (разходване на обществен запас, " черно тото " и др.) от страна на управлението на Българския футболен съюз, в това число и от президента на федерацията Б. Михайлов ", оповестиха от прокуратурата в петък. Само часове по-късно Борислав Михайлов към този момент беше на разпит в КПКОНПИ. Не че развръзката ще е бърза. Тепърва прокуратурата ще изисква информация от разнообразни държавни институции – Министерство на младежта и спорта, Национална агенция за приходите и други Практиката демонстрира, че резултатът от този ПР метод най-после е едно огромно нищо.
5. Докога футболните агитки ще вилнеят безнаказано?
Ключов остава и казусът с футболните агитки, които към този момент конкурират българската войска като бройка и мощност. И тук не става дума за същинските почитатели, които желаят просто да се любуват на хубав футбол и да се радват на успехите за своя тим. А за наказателните отряди, които се прочуха с вандалски прояви, някои от които приключиха трагично - като запалване на къщи в Катуница, раняване на полицайка с ракета, гибел на хора отвън стадиона... Тях закон не ги лови, а властта ги ухажва, с цел да ги употребява в основни за нея моменти. Тя си затваря очите пред далаверите на постоянно сменящите се съмнителни притежатели на футболни тимове, налива наши пари в " златни игрища ", изнудва предприемачи да поемат издръжката на някой нефелен, само че кой знае за какво значим тим...
Затова и футболът у нас не е нито спорт, нито бизнес, нито наслаждение. Той е склобка на мутри, помпащи мускули с нашите пари, експлоатиращи млади гении и убиващи всякакво наслаждение от тази игра.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ