Ex Machina: Бог от машината
Четох, че същинската научна фантастика се отнася до хрумвания (и метафори).
“Ex Machina: Бог от машината ” на Алекс Гарланд е представител на същинския род, само че е изключение на огромния екран, който е превзет по-скоро от фантасмагории, резултати и динамичност с усет на научна фантастика, само че нищо повече. Рядко се появяват филми като “Гравитация ” и “Ex Machina: Бог от машината ”, които да могат да привлекат всеобщата аудитория, като в това време й показват значими и разпознаваеми хрумвания (даващи поле за разсъждения и диалози след излизане от салона). Ето за какво “Ex Machina: Бог от машината ” си заслужава вниманието даже за повече от едно гледане.
Нейтън (Натан е древен оракул, името му на иврит значи “Божи подарък ”; в ролята е Оскар Айзък) е талантлив и изобилно богат програмист – нещо като притежател на света (има търсачка вид Google и безграничен достъп до информацията на планетата). Изолиран е вдън гори, има „ имение “, по-скоро територия, над която се лети с часове – величествена природа, каскади, ледове и безкрайни лесове, прохлада, шир, неземна хубост и безконечен мир. Насред всичко това е построил идеалния бункер – футуристична, екологична архитектура, самодостатъчна, без никаква връзка с външния свят и с един единствен ключ за излизане – този у него. Нейтън се изживява като висша креатура и му би трябвало напълно мъничко, с цел да си повярва, че е еднакъв с боговете. Приносът му измежду тях е, че е съумял да сътвори изкуствен интелект.
Кейлъб (или Халев, на иврит “сърцат, самоуверен ”, в Стария завет е един от дванадесетте еврейски съгледвачи, изпратени от Моисей да изследват Обетованата земя; в ролята е Домнал Глийсън) е чиновник в компанията на Нейтън. Кейлъб е на 26 години, програмист, с доста положително мислене във високите равнища на абстракциите. Но най-много е едно „ положително момче “, малко доверчив и сензитивен младеж. Нейтън го вика в бункера си със задача да организира тест – дали машината, която е основал, е в действителност съзнателна, или просто имитира като тези, които играят шах, само че не знаят, че играят шах.
Ейва (вариант на Ева, само че в тази ситуация евентуално идва от avis – “птица ”; актрисата е Алисия Викандер) е изкуственият интелект; той, несъмнено, е основан под формата на жена – красива, млада, секси като почтена девица. Тя в никакъв случай не е излизала от стаята си, само че е снабдена със познание (а може би и съзнание) за това какво съставлява светът.
Кейко е четвъртият участник в историята (в някаква степен най-интересният; в ролята е Соноя Мизоно). Кейко е слугиня и секс робиня на Нейтън. Грациозна японка с приведени плещи и празен взор – послушна, примирена и безмълвна присъстваща. Тя е в къщата, тъй като е безумно красива и секси, само че и тъй като не приказва британски – да не основава ненужно безпокойствие, изцяло сляла се с мебелировката.
Кейлъб би трябвало да организира няколко сесии с Ейва през стъклото на нейната стая, под непрекъснатото видеонаблюдение на Нейтън. Разбира се, той незабавно разпознава Ейва като човешко създание, без значение че основателят й е оставил ясно забележими механични елементи. В Нейтън се пробужда човешката емпатия, на която положителните хора са способни, и той бързичко свежда за себе си Ейва до почтено момиче, държано в плен. Не е надалеч и моментът, когато двамата ще желаят да се скрият от всевиждащото око на основателя й, за което Ейва към този момент е намерила метод.
Бункерът (изследователският център) е затворен за Кейлъб – индивидът има позволение да отвори единствено някои порти, само че множеството са заключени; още един възвишен инструмент в ръцете не Нейтън. Скоро ситуацията става от прелестна и завладяваща клаустрофобична но Кубрик и напрежението стартира да пораства, както и изненадите.
“Ex Machina: Бог от машината ” е история за една класическа фикция – тази, в която мъжът съумява да сътвори дамата като физически и психически устройваща го фалшификация в живота му. Двама от четиримата герои (жените) са в доминирана позиция и съществуването им зависи от оценката на мъжа. Гарланд непрекъснато кръжи към секса, само че без непрекъснато да го натрапва.Нейтън е талантлив, само че с нищо не се разграничава от който и да е негениален комплексиран и отритван мъж – просто равнището, на което работи, с цел да притъпи комплексите си, е стратосферно. Въпреки гениалността си той остава един загубеняк, който прави всичко допустимо да излезе от стандарта за гения (зубрача, “момчето с очилата ”) и да се показва като алфа-мъжкар, само че претекстовете му да сътвори дамата тъкмо такава са обикновени и надалеч от божествените – изцяло утвърждаващи стандартите.
Гарланд е построил един мъничък макет на обществото – потребността от власт и злоупотребата с нея, насилието и най-много дамите и методите им за оцеляване в свят, хилядолетно доминиран от мъжете, са като че ли безконечни детайли от него.
А дали Ейва е робот... Според мен не инстинктът за оцеляване, а жаждата за независимост и знание е тази, която потвърждава съзнанието.
“Ex Machina: Бог от машината ” на Алекс Гарланд е представител на същинския род, само че е изключение на огромния екран, който е превзет по-скоро от фантасмагории, резултати и динамичност с усет на научна фантастика, само че нищо повече. Рядко се появяват филми като “Гравитация ” и “Ex Machina: Бог от машината ”, които да могат да привлекат всеобщата аудитория, като в това време й показват значими и разпознаваеми хрумвания (даващи поле за разсъждения и диалози след излизане от салона). Ето за какво “Ex Machina: Бог от машината ” си заслужава вниманието даже за повече от едно гледане.
Нейтън (Натан е древен оракул, името му на иврит значи “Божи подарък ”; в ролята е Оскар Айзък) е талантлив и изобилно богат програмист – нещо като притежател на света (има търсачка вид Google и безграничен достъп до информацията на планетата). Изолиран е вдън гори, има „ имение “, по-скоро територия, над която се лети с часове – величествена природа, каскади, ледове и безкрайни лесове, прохлада, шир, неземна хубост и безконечен мир. Насред всичко това е построил идеалния бункер – футуристична, екологична архитектура, самодостатъчна, без никаква връзка с външния свят и с един единствен ключ за излизане – този у него. Нейтън се изживява като висша креатура и му би трябвало напълно мъничко, с цел да си повярва, че е еднакъв с боговете. Приносът му измежду тях е, че е съумял да сътвори изкуствен интелект.
Кейлъб (или Халев, на иврит “сърцат, самоуверен ”, в Стария завет е един от дванадесетте еврейски съгледвачи, изпратени от Моисей да изследват Обетованата земя; в ролята е Домнал Глийсън) е чиновник в компанията на Нейтън. Кейлъб е на 26 години, програмист, с доста положително мислене във високите равнища на абстракциите. Но най-много е едно „ положително момче “, малко доверчив и сензитивен младеж. Нейтън го вика в бункера си със задача да организира тест – дали машината, която е основал, е в действителност съзнателна, или просто имитира като тези, които играят шах, само че не знаят, че играят шах.
Ейва (вариант на Ева, само че в тази ситуация евентуално идва от avis – “птица ”; актрисата е Алисия Викандер) е изкуственият интелект; той, несъмнено, е основан под формата на жена – красива, млада, секси като почтена девица. Тя в никакъв случай не е излизала от стаята си, само че е снабдена със познание (а може би и съзнание) за това какво съставлява светът.
Кейко е четвъртият участник в историята (в някаква степен най-интересният; в ролята е Соноя Мизоно). Кейко е слугиня и секс робиня на Нейтън. Грациозна японка с приведени плещи и празен взор – послушна, примирена и безмълвна присъстваща. Тя е в къщата, тъй като е безумно красива и секси, само че и тъй като не приказва британски – да не основава ненужно безпокойствие, изцяло сляла се с мебелировката.
Кейлъб би трябвало да организира няколко сесии с Ейва през стъклото на нейната стая, под непрекъснатото видеонаблюдение на Нейтън. Разбира се, той незабавно разпознава Ейва като човешко създание, без значение че основателят й е оставил ясно забележими механични елементи. В Нейтън се пробужда човешката емпатия, на която положителните хора са способни, и той бързичко свежда за себе си Ейва до почтено момиче, държано в плен. Не е надалеч и моментът, когато двамата ще желаят да се скрият от всевиждащото око на основателя й, за което Ейва към този момент е намерила метод.
Бункерът (изследователският център) е затворен за Кейлъб – индивидът има позволение да отвори единствено някои порти, само че множеството са заключени; още един възвишен инструмент в ръцете не Нейтън. Скоро ситуацията става от прелестна и завладяваща клаустрофобична но Кубрик и напрежението стартира да пораства, както и изненадите.
“Ex Machina: Бог от машината ” е история за една класическа фикция – тази, в която мъжът съумява да сътвори дамата като физически и психически устройваща го фалшификация в живота му. Двама от четиримата герои (жените) са в доминирана позиция и съществуването им зависи от оценката на мъжа. Гарланд непрекъснато кръжи към секса, само че без непрекъснато да го натрапва.Нейтън е талантлив, само че с нищо не се разграничава от който и да е негениален комплексиран и отритван мъж – просто равнището, на което работи, с цел да притъпи комплексите си, е стратосферно. Въпреки гениалността си той остава един загубеняк, който прави всичко допустимо да излезе от стандарта за гения (зубрача, “момчето с очилата ”) и да се показва като алфа-мъжкар, само че претекстовете му да сътвори дамата тъкмо такава са обикновени и надалеч от божествените – изцяло утвърждаващи стандартите.
Гарланд е построил един мъничък макет на обществото – потребността от власт и злоупотребата с нея, насилието и най-много дамите и методите им за оцеляване в свят, хилядолетно доминиран от мъжете, са като че ли безконечни детайли от него.
А дали Ейва е робот... Според мен не инстинктът за оцеляване, а жаждата за независимост и знание е тази, която потвърждава съзнанието.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ