Страната ни е усвоила едва 16% от средствата по новите европрограми
Четири години след началото на новия програмен интервал и три години преди края му България продължава съществено да изостава в усвояването на европейските структурни и капиталови фондове. Към края на 2017 година страната ни е съумяла да употребява единствено 1.587 милиарда евро, или 16% от средствата, които са й отредени от бюджета на Европейски Съюз, показва разбор на финансовото министерство. Важни стратегии като " Околна среда ", " Наука и обучение " и " Развитие на селските региони " са надалеч под междинния %, а " Морско дело " и " Добро ръководство " са с нежеланите 0.2% и 6.2%.
През втория за страната програмен интервал (2014 - 2020 г.) България получи достъп до 9.9 милиарда евро, предопределени за финансиране на 10 стратегии. В съпоставяне с предходния интервал (2007 - 2013 г.) този запас е с 5.2% по-голям, а дружно с националното съфинансиране общият бюджет по еврофондовете става 11.7 милиарда евро.
Заради незадоволителното досега показване на новите оперативни стратегии постъпилото по тях финансиране е довело до в допълнение повишаване на производството и на брутния вътрешен артикул (БВП) единствено с 2.1% от 2014 година насам. Това демонстрира направената от финансовото министерство оценка на макроикономическите резултати от осъществяването на новите оперативни стратегии към 31 декември 2017 година Според разбора на МФ вследствие на европейското финансиране частните вложения през последните 4 години са нарастнали с 9.6% по отношение на равнището при сюжет без еврофондове, а разкритите работни места са с към 80 000 повече. До момента обаче вливането на средствата от Европейски Съюз в стопанската система е нараснал износа ни пренебрежимо малко - едвам с 0.3%, до момента в който резултатът върху вноса е 6.5% спомагателен растеж.
С максимален бюджет - 1.887 милиарда евро, е стратегия " Транспорт и транспортна инфраструктура ". Сравнително слабата усвояемост на средства по тази стратегия - 19%, обаче има доста непретенциозен резултат върху стопанската система ни, измерим с 0.1% нарастване на Брутният вътрешен продукт.
Друга огромна стратегия - " Околна среда ", както и в предходния интервал, се показва най-зле. От бюджета й от 1.770 милиарда евро към края на 2017 година са изплатени единствено 94.5 млн. евро, или 5.3%. Затова на процедура тази стратегия досега по никакъв метод не е повлияла за подобряването на българската стопанска система и стандарта на живот. Подобно е ситуацията и с " Региони в напредък ", където усвояемостта е 18.2%. Оперативна програма " Наука и обучение за образован напредък " пък, на която извънредно доста се разчита да увеличи качеството на работната мощ в България, досега може да се " похвали " с 9.9% усвоени евросредства.
" Отличници " към този момент са стратегиите " Иновации и конкурентоспособност " и " Развитие на човешките запаси " с асимилиране на средствата от Европейски Съюз надлежно от 22.6% и 23.1%. Втората стратегия все още оказва най-силен резултат върху стопанската система на страната - спомагателен растеж на Брутният вътрешен продукт от 1.6%, на частните вложения от 4.2% и на заетостта от 3.2%. Разкритите субсидирани работни места по тази стратегия са причина и за спомагателен растеж на заплатите в страната от 3.2%.
През втория за страната програмен интервал (2014 - 2020 г.) България получи достъп до 9.9 милиарда евро, предопределени за финансиране на 10 стратегии. В съпоставяне с предходния интервал (2007 - 2013 г.) този запас е с 5.2% по-голям, а дружно с националното съфинансиране общият бюджет по еврофондовете става 11.7 милиарда евро.
Заради незадоволителното досега показване на новите оперативни стратегии постъпилото по тях финансиране е довело до в допълнение повишаване на производството и на брутния вътрешен артикул (БВП) единствено с 2.1% от 2014 година насам. Това демонстрира направената от финансовото министерство оценка на макроикономическите резултати от осъществяването на новите оперативни стратегии към 31 декември 2017 година Според разбора на МФ вследствие на европейското финансиране частните вложения през последните 4 години са нарастнали с 9.6% по отношение на равнището при сюжет без еврофондове, а разкритите работни места са с към 80 000 повече. До момента обаче вливането на средствата от Европейски Съюз в стопанската система е нараснал износа ни пренебрежимо малко - едвам с 0.3%, до момента в който резултатът върху вноса е 6.5% спомагателен растеж.
С максимален бюджет - 1.887 милиарда евро, е стратегия " Транспорт и транспортна инфраструктура ". Сравнително слабата усвояемост на средства по тази стратегия - 19%, обаче има доста непретенциозен резултат върху стопанската система ни, измерим с 0.1% нарастване на Брутният вътрешен продукт.
Друга огромна стратегия - " Околна среда ", както и в предходния интервал, се показва най-зле. От бюджета й от 1.770 милиарда евро към края на 2017 година са изплатени единствено 94.5 млн. евро, или 5.3%. Затова на процедура тази стратегия досега по никакъв метод не е повлияла за подобряването на българската стопанска система и стандарта на живот. Подобно е ситуацията и с " Региони в напредък ", където усвояемостта е 18.2%. Оперативна програма " Наука и обучение за образован напредък " пък, на която извънредно доста се разчита да увеличи качеството на работната мощ в България, досега може да се " похвали " с 9.9% усвоени евросредства.
" Отличници " към този момент са стратегиите " Иновации и конкурентоспособност " и " Развитие на човешките запаси " с асимилиране на средствата от Европейски Съюз надлежно от 22.6% и 23.1%. Втората стратегия все още оказва най-силен резултат върху стопанската система на страната - спомагателен растеж на Брутният вътрешен продукт от 1.6%, на частните вложения от 4.2% и на заетостта от 3.2%. Разкритите субсидирани работни места по тази стратегия са причина и за спомагателен растеж на заплатите в страната от 3.2%.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ