Четенето на книги, поне от непосредствените ни впечатления, не е

Четенето на книги, най-малко от непосредствените ни усещания, не е измежду първите удоволствия на днешните възпитаници. Все отново много от тях настояват, че обичат да четат. Поради липса на национално изследване, експертите се опират на резултатите от проучването по въпроса на Програмата за интернационално оценяване на 15-16-годишните възпитаници ПИЗА през 2018 година, когато акцентът беше върху четивната просветеност. Данните изрично демонстрират директна връзка сред достиженията на учениците и четенето за наслаждение. По въпроса какво четат, 37% от младите дават отговор, че избират художествена литература, 31% – документална, 24% – списания и по 17% – вестници и комикси. 26% от интервюираните възпитаници признават, че въобще или доста рядко четат. 

Четенето за наслаждение, освен това особено на художествена литература, потвърдено благоприятства познавателните качества, уменията за разсъждаване и аргументиране, прочувственото съзряване на децата. Оказва се, че разликата в резултатите на учениците, които четат за наслаждение, и нечетящите се равнява на закъснение с повече от една година в учебно заведение. Пред възрастните – учители, родители, експерти в региона на книгата – стои въпросът по какъв начин да бъдат привлечени децата към четенето на книги. 

Според Елица Тодорова – майка, учителка и сътрудничка на неправителствена просветителна организация – вътрешната мотивация на учениците не всеки път е задоволителна, по тази причина верният асортимент на четиво, персоналният образец на фамилията, даже дребни „ хитринки “ са целесъобразни, с цел да увлекат младите и да им разкрият удоволствието от четенето.

Чуйте повече от звуковия файл.