Проблемът е ясен – българите не искат да се ваксинират
„ Честването ” на месеца от старта на имунизирането против COVID-19 бе наситено и буйно у нас. С темпото България се оказа последна в Европа, а италианското издание „ Политико ” пресметна, че ще реализираме групов имунитет от 70% през 2040 година Полетяха обвинявания за неопитност на здравните управляващи, неприятно обмисляне, дефицит на ваксини. Но каквито рецензии да има към тях (със сигурност много са основателните), коренът на казуса е различен - (не)желанието на популацията. Не може да ваксинираш неискащи хора. А това не отваря просто нови проблеми, ами пропаст. Вайкаме се по какъв начин да ускорим темпото, само че няма бегачи. Чудим се за какво страната не се оправя, а то няма с кого да се оправя. И главното пояснение не са чиповете на Бил Гейтс или споровете към „ Спутник ” - „ Пфайзер ” – „ Астра Зенека ”. Тия актуалности вълнуват и другите нации. Обяснението е давано неведнъж - 2-3% от българите се ваксинират против грип всяка година, против 40% приблизително за Западна Европа. Просто българите ни няма на този терен.
Числата са ясни
Ваксинирането у нас започва публично на 27 декември. Според създадения по-рано имунизационен проект първата фаза включи лекари, фармацевти, стоматолози, експерти по здравни грижи и спомагателен личен състав. Общо – 243 000 души. Точно месец по-късно, на 27 януари, в лекарските кабинети влязоха първите учители, т.е. стартира втората фаза. Според данните – 29 000 души бяха имунизирани към този миг. Никой не е върнат, РЗИ извършва прецизно описите. А от 243 000 души 29 000 са максиимум 15% - и то при мощно доброжелателни вариации със стойностите. Главният държавен контрольор Ангел Кунчев пък разяснява пред „ Сега ”: „ Мисля, че някъде към 20 ще излезе процентът. В София имаме още медицински служащи да обхванем, не сме завършили с огромните академични центрове. Но да, евентуално е тъкмо изчислението ви, може би приблизително към 20% ”. Тече втората фаза, мъчно към този момент може да се сметне 15 или 20 е процентът при първата. Но няма потребност, нещата са кристално ясни – имунизирани са най-много една пета от медиците, тъй като толкоз са поискали.
24% искащи учители регистрира пред Българска национална телевизия министърът на образованието Красимир Вълчев сега. Числата, по медийни изявления, не са огромни и в старческите домове (112 000 души общо във втората фаза). А това са все хора на първа линия. Колко ли ще желаят останалите? А какъв брой в многолюдните гета, неуловими при наложителното имунизиране (последната пета фаза)? Разбира се, има българи, които желаят да се ваксинират, само че не им е пристигнал редът, или пък са от изчезналото в проекта „ простолюдие ”. Но поради целия минал и настоящ опит, би било много самоуверено да се допусна, че делът име по-различен.
В резултат – „ преизпълнение ”
Не друго, а точно неналичието на искащи изяснява за какво на самия старт на втората фаза здравният министър Костадин Ангелов анонсира началото на четвъртата за края на февруари. Явно описите с искащите не са го изплашили, тъй като единствено за месец ще бъдат имунизирани по едно и също време втората и третата фаза (ВиК, общински служби и т.н.) Четвъртият етап ще е предизвикателство (хора над 65 година и по-млади с хронични болести – 1.8 млн.). Но с нея към този момент ще се занимават персоналните лекари. Отделно Ангелов предложения и 80 000 души изборна администрация, които би трябвало да бъдат имунизирани с две дози до 4 април. Няма чутовна храброст в „ преизпълнението ” на проекта. При неналичието на искащи стадиите текат бързо, от 80 000 ще се явят в пъти по-малко. Всичко това значи, че и на „ простолюдието ” бързо ще му пристигна редът.
Честно и непочтено
В момента ръководещите бягат от честното пояснение за какво малко ваксини са поставени. Тяхната цел е да внушават, че всичко е добре, а в случай че лъсне нежеланието на хората, базисно ще стане ясно, че нищо не е добре. Затова те на драго сърце влизат в спор, който ще завоюват – за така наречен дефицит на ваксини. Истината е, че при неналичието на мераклии декларираните доставки са задоволително. Ако нещо се обърка, ще е заради общоевропейския безпорядък. Отделно от това съвсем всички повдигани досега рецензии имат елементарен отговор: Защо сходната като население Дания е напред в класациите? – Ами тъй като датчаните желаят да се ваксинират; Защо сме последни в Европа? – Защото постоянно сме последни при непринудено ваксиниране; Аз желая, роптае някой, но не мога да се вредя – Нормално, във всяка страна имунизирането тече на стадии. Но най-лошото е, че този преместен фокус скрива същината. А тя е, че и 7 млн. ваксини да бъдат доставени едновременно, в приложимост ще влязат фрапантно по-малко. Незабелязвайки тези очевадност приличаме на човек, който се тюхка по кое време 20-те му пръста по тялото ще станат 70.
Всичко това не значи, че хората, които не желаят да си поставят ваксини, са отговорни. Така са решили. Но значи, че имунизирането като развой у нас към този момент не наподобява като спринт в тунел, а в пещера – тя свършва доста преди 70-те %. От там пък следва, че е допустимо в един миг спринтиращите страни да погледнат с недобро око на пътувания от и за България. Значи още, че бодряшките изказвания на Ангелов за постигане на групов имунитет след дъжд от ваксини са прахуляк в очите.
В интерес на истината,
лостовете за влияние са ъгъл.
Задължително имунизиране е немислимо. Информационна акция би била със противоречив принос (всичко, което хората може да узнаят, към този момент го узнаха през лудата година; за другото и науката се чуди). По-достъпно записване посредством интернет е добра концепция, само че отново с най-малък резултат – по телефона, както в този момент, не е мъчно. Така или другояче ръководещите (независимо кои след 4 април) не могат да стоят със скръстени ръце. Трябва да го измислят. А откровено загрижените за имунизирането критици следва да им припомнят, че потребни биха били само тия решения, които изхождат от предпоставката, че искащите българи са рисково малко. И сантиметър няма да мръднем напред, в случай че цялото общество не проумее диагнозата.
Съмнително е, че ще се случи всичко това. Най-вероятно трудно ще си играем на имунизиране със закани, томболи (би било в звук с традицията), а отговорността ще се трансферира сред въздигащи и падащи управници. И по този начин, до момента в който вирусът (дай Боже!) последователно изчезне. Дето се вика, и простите хора, и най-умните разчитат да изчезне самичък, тъй като другото е...- в областта на нецензурното.
Числата са ясни
Ваксинирането у нас започва публично на 27 декември. Според създадения по-рано имунизационен проект първата фаза включи лекари, фармацевти, стоматолози, експерти по здравни грижи и спомагателен личен състав. Общо – 243 000 души. Точно месец по-късно, на 27 януари, в лекарските кабинети влязоха първите учители, т.е. стартира втората фаза. Според данните – 29 000 души бяха имунизирани към този миг. Никой не е върнат, РЗИ извършва прецизно описите. А от 243 000 души 29 000 са максиимум 15% - и то при мощно доброжелателни вариации със стойностите. Главният държавен контрольор Ангел Кунчев пък разяснява пред „ Сега ”: „ Мисля, че някъде към 20 ще излезе процентът. В София имаме още медицински служащи да обхванем, не сме завършили с огромните академични центрове. Но да, евентуално е тъкмо изчислението ви, може би приблизително към 20% ”. Тече втората фаза, мъчно към този момент може да се сметне 15 или 20 е процентът при първата. Но няма потребност, нещата са кристално ясни – имунизирани са най-много една пета от медиците, тъй като толкоз са поискали.
24% искащи учители регистрира пред Българска национална телевизия министърът на образованието Красимир Вълчев сега. Числата, по медийни изявления, не са огромни и в старческите домове (112 000 души общо във втората фаза). А това са все хора на първа линия. Колко ли ще желаят останалите? А какъв брой в многолюдните гета, неуловими при наложителното имунизиране (последната пета фаза)? Разбира се, има българи, които желаят да се ваксинират, само че не им е пристигнал редът, или пък са от изчезналото в проекта „ простолюдие ”. Но поради целия минал и настоящ опит, би било много самоуверено да се допусна, че делът име по-различен.
В резултат – „ преизпълнение ”
Не друго, а точно неналичието на искащи изяснява за какво на самия старт на втората фаза здравният министър Костадин Ангелов анонсира началото на четвъртата за края на февруари. Явно описите с искащите не са го изплашили, тъй като единствено за месец ще бъдат имунизирани по едно и също време втората и третата фаза (ВиК, общински служби и т.н.) Четвъртият етап ще е предизвикателство (хора над 65 година и по-млади с хронични болести – 1.8 млн.). Но с нея към този момент ще се занимават персоналните лекари. Отделно Ангелов предложения и 80 000 души изборна администрация, които би трябвало да бъдат имунизирани с две дози до 4 април. Няма чутовна храброст в „ преизпълнението ” на проекта. При неналичието на искащи стадиите текат бързо, от 80 000 ще се явят в пъти по-малко. Всичко това значи, че и на „ простолюдието ” бързо ще му пристигна редът.
Честно и непочтено
В момента ръководещите бягат от честното пояснение за какво малко ваксини са поставени. Тяхната цел е да внушават, че всичко е добре, а в случай че лъсне нежеланието на хората, базисно ще стане ясно, че нищо не е добре. Затова те на драго сърце влизат в спор, който ще завоюват – за така наречен дефицит на ваксини. Истината е, че при неналичието на мераклии декларираните доставки са задоволително. Ако нещо се обърка, ще е заради общоевропейския безпорядък. Отделно от това съвсем всички повдигани досега рецензии имат елементарен отговор: Защо сходната като население Дания е напред в класациите? – Ами тъй като датчаните желаят да се ваксинират; Защо сме последни в Европа? – Защото постоянно сме последни при непринудено ваксиниране; Аз желая, роптае някой, но не мога да се вредя – Нормално, във всяка страна имунизирането тече на стадии. Но най-лошото е, че този преместен фокус скрива същината. А тя е, че и 7 млн. ваксини да бъдат доставени едновременно, в приложимост ще влязат фрапантно по-малко. Незабелязвайки тези очевадност приличаме на човек, който се тюхка по кое време 20-те му пръста по тялото ще станат 70.
Всичко това не значи, че хората, които не желаят да си поставят ваксини, са отговорни. Така са решили. Но значи, че имунизирането като развой у нас към този момент не наподобява като спринт в тунел, а в пещера – тя свършва доста преди 70-те %. От там пък следва, че е допустимо в един миг спринтиращите страни да погледнат с недобро око на пътувания от и за България. Значи още, че бодряшките изказвания на Ангелов за постигане на групов имунитет след дъжд от ваксини са прахуляк в очите.
В интерес на истината,
лостовете за влияние са ъгъл.
Задължително имунизиране е немислимо. Информационна акция би била със противоречив принос (всичко, което хората може да узнаят, към този момент го узнаха през лудата година; за другото и науката се чуди). По-достъпно записване посредством интернет е добра концепция, само че отново с най-малък резултат – по телефона, както в този момент, не е мъчно. Така или другояче ръководещите (независимо кои след 4 април) не могат да стоят със скръстени ръце. Трябва да го измислят. А откровено загрижените за имунизирането критици следва да им припомнят, че потребни биха били само тия решения, които изхождат от предпоставката, че искащите българи са рисково малко. И сантиметър няма да мръднем напред, в случай че цялото общество не проумее диагнозата.
Съмнително е, че ще се случи всичко това. Най-вероятно трудно ще си играем на имунизиране със закани, томболи (би било в звук с традицията), а отговорността ще се трансферира сред въздигащи и падащи управници. И по този начин, до момента в който вирусът (дай Боже!) последователно изчезне. Дето се вика, и простите хора, и най-умните разчитат да изчезне самичък, тъй като другото е...- в областта на нецензурното.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ