Често се връщам към многобройните ни срещи и разговори с

Често се връщам към многочислените ни срещи и диалози с Дамян Дамянов, от чието рождение на 18 януари се навършват 90 години. Още 14-годишен разгласява първото си стихотворение в сливенския в. " Славянско дело ". В културния отдел на в. " Народна юноша ", където стартира работа, след време ориста ще го свърже щастливо с бъдещата му прелестна брачна половинка Надежда Захариева. По-късно е редактор в сп. " Пламък ", сетне е създател в писателската група към ЗС на българските професионални съюзи. През 1958 година издава дебютната си стихосбирка " Ако нямаше огън ". Тази творба със мощно въздействащия си прочувствен заряд и впечатляващия си, неочакван художествено-естетически прийом сграбчва погледите на тогавашния ни книжовен свят. През 1961 година издава втората си поетична книга " Очакване ", последвана от " Лирика " (1962), " Поема за щастието " (1963) и мн. други заглавия, които подреждат името на младия стихотворец измежду най-стойностните създатели на родната мерена тирада.
Поезията на Дамян Дамянов носи очарованието на нравствения героизъм на мощен и смел човешки дух, превъзмогнал субективната болежка, насочен към пъстрото многообразие на живота, хората и света. Силно впечатлява лекотата и непринудеността, с които поетът заорава своя креативен плуг в сюжетно-тематичен проект в словесната равнища, предлагайки ни стихове със забележително майсторство и изумително патриотично, обществено, интимно и пейзажно звучене. Лиричният му воин сграбчва освен с доста деликатност, добродушие, любов, само че и с значително терзания на човешката съвест. Словото на Дамян Дамянов поразява с невероятната си непринуденост, мъдра елементарност, поетическа изясненост и откровеност, с изумителната естетика на надълбоко изразените мисли и усеща.
Първата ни среща бе на 15 октомври 1994 година в дома му в столицата, където направих изявление с поета. Тя постави началото на извънредно за мен стойностно духовно и човешко роднинство. При всяко подскачане до София го известявах авансово по телефона и гостувах на фамилията. Сварвал съм го в разнообразни душевен положения, само че той ме очакваше и незабавно на масата димящо ароматно кафе ни настройваше за следващия другарски диалог. Сериозно го безпокояха вземащите все по-опасни размери отрицателни феномени, насърчавани от развихрилата се " народна власт ". " Днес - споделяше той - все по-често ме спохожда огромната болежка и паника на деня. Разберете, не се багра за себе си. Моето към този момент се е видяло. Просто се опасявам за бъдещето на България! " Думи-завещание, изразяващи неговата извисена човешка и философска същина.