- Често се сблъскваме с предразсъдъци по отношение на децата

- Често се сблъскваме с предубеждения във връзка с децата на сами родители. Общоприето мнение е, че те израстват по някакъв метод душевен непълноценни. Възможно ли е в действителност един изчезнал родител да провокира дефекти в характера на детето?

- Така, както ми задавате въпроса, би могло да има някакви проблеми по-нататък. По същия метод може да се чака и че в случай че общуването с родителя, който го отглежда, е пълноценно, няма да има никакви аргументи за паника. Всичко зависи от това каква е връзката сред родителя и детето, тъй като има и цялостни фамилии, в които децата са сами, въпреки че физически имат двама родители.

Важен е контактът и не толкоз количеството, колкото качеството на контакта сред родителя и детето. Мога да ви кажа, че в последните години има ужасно доста промени в наложената фамилна педагогика, която изискваше майката да си отглежда детето дълго време, имаше регламентирани по-дълги отпуски за развъждане на дете, които в този момент ги няма. И де факто децата доста постоянно преди навършването на една година стартират или да вървят в някакво педагогическо заведение, или да ги гледат така наречените бавачки. Не е същото, както в случай че ги гледат майките. Освен това работещата майка е напрегната и контактът отново не е пълностоен, въпреки че прекарва несъмнено време у дома. Категорично обаче считам, че въпросът е не толкоз дали детето се отглежда от един родител, или от цяло семейство, колкото е значимо качеството на това развъждане.

- Какво е смисъла на функциите, които детето възприема от майката и от бащата?

- Това има голямо значение. Един от законите в детската логика на психиката и психопатология е, че би трябвало да има ясно разграничаване сред функциите на бащата и на майката. Има един кръг, в който родителите би трябвало взаимно да обезпечават комфорта на фамилията. Това значи, че бащата би трябвало да обезпечи комфорт на майката, а тя да обезпечи комфорта на детето. Това обаче е идеалният вид. В този вид функциите би трябвало да бъдат разпределени по следния метод: бащата постанова разпоредбите, рамките на държанието, следи за изпълняването на разпоредбите, санкционира. Майката пък е тази, която обгрижва, т.е. тя може от време на време да смекчи малко правилото, без да го нарушава. Пак споделям обаче, това е идеалният вид. Напоследък все по-често се случва функциите да се разменят дори в цялостни фамилии. Майката е тази, която слага границите и разпоредбите, по едно и също време обаче не напуща и другата си роля на обгрижваща и става по този начин, че един и същи човек постанова разпоредбите и ги нарушава. Това е ужасно объркващо за детето. Защото фамилната конструкция доста се промени по доста разнообразни аргументи. Вече го няма оня типичен модел на фамилията, в който бащата обезпечава приходите, той е водещият, той е главата и други елементи на тялото (смее се), не е към този момент тая структурата. Много постоянно се срещат взаимни обвинявания сред съпрузите от вида: “Ти не ми даваш правото аз да бъда водещият, ти не си задоволително обгрижваща ”. В това съгласно мен значима роля играе извънредно ниската осведоменост на българските родители за метода на родителстване. За всичко друго учим, единствено не по какъв начин да бъдем родители. А това е най-сложното и най-важното нещо, което съществува. В множеството фамилии тактиката е от вида “проба - неточност ”. И опитното зайче е детето. Но по-скоро виновността е на психическата колегия, която няма процедура да дава информация за оправянето в такава обстановка. За такива неща се намесваме единствено в случай че към този момент има някакъв проблем. Но да се търси консултация, когато детето е още малко и доста неща могат да се трансформират, няма процедура.

- Нека ги осведомяваме в този момент! Наскоро чухме за случаи, в които детски градини провеждат университети за родители, в които ги учат по какъв начин да възпитават децата.

- Изключително хубаво нещо! Стига да е наситено с положително наличие. Училищата за родители по едно време потеглиха по малко неверен път, образоваха хората единствено за физическото обгрижване и за постоянно срещани заболявания, което, несъмнено, е доста значимо! Но никой не обръща внимание на психическото развиване и на психическото здраве. Като че ли там би трябвало да е акцентът на тези учебни заведения. Много е необичайно - всички приказваме за единение на тяло и душа, обаче като се стигне до това нещо, лекарят гледа тялото и съвсем не се сеща за психическото здраве. А грижите за него стартират от първия ден на детето. От първата прегръдка, от първото вдишване на бебето.

- Има разногласия, че самотният родител и детето му развиват по-висока степен на взаимна взаимозависимост.

- Дали това ще стане, отново зависи от качеството на контакта. Ако родителят и детето обаче живеят в по-голяма изолираност, може да се чака взаимозависимост. Макар че доста постоянно не се прави разлика сред взаимозависимост и обвързаност. Привързаността е психически конструкт, който се образува до края на първата година. Адекватната обвързаност значи детето да употребява майката като сигурна база. То би трябвало да е несъмнено, че ще получи поддръжката й, когато има потребност от нея. Ако това не се образува до една година, то има доста тежки последици в зрелост. Израстват неемоционални, несигурни хора, които живеят с мисълта, че каквото и да изискат, то няма да се случи.

- Възможно ли е детето да развие едипов комплекс към самотната майка и да има проблеми с връзките в живота си?

- Да. Но това може да се случи и в цялостно семейство. Това става, когато не се реализира обособяване на майката от детето. Знаете ли какъв брой постоянно деца до 12-13-годишна възраст спят в леглото на мама? Има и случаи, когато спят сред мама и баща. Разбира се, с разрешението и подкрепящото държание на самите родители. Обикновено тези прехвърляния стартират, когато децата са заболели, когато имат колики в 4-ия до 6-ия месец, и по-късно те остават. Това обаче е по този начин, тъй като на родителите им е по-добре да усещат поддръжката на детето, когато я няма поддръжката посред им. Това е търсене на трети човек, който да оправи контактите им. Но за детето това значи неотделяне и се развиват едипови комплекси, комплекси на Електра и по този начин нататък. Твърде дълго време се поддържа симбиотичната връзка - “Аз не мога самичък, мама постоянно е добра (или постоянно лоша), само че тя е до мен. Аз не мога самичък да потегли да върша нещо ”.