Стефания Георгиева: Съвременният танц не се побира в рамка
„ Често пущам танцьорите да се освободят изцяло. Давам им разнообразни задания – доста ми се желае да си провиснал въображението, да не помнят за техниката, която седи в телата им и от време на време ги „ закопчава “, блокира . “
„ Хубавото при актуалния танц е, че имаш свободата да се изразяваш по метод, който ти идва от вътрешната страна. Има голямо пространство, което можеш да използваш и да приложиш всички насъбрани познания до момента, както и да експериментираш с нови неща. “ Това споделя хореографът Стефания Георгиева.
Съвременният танц не се лимитира единствено в техниката на балета, на стрийт танците или на други типове танци, а м узиката може да е всякаква – даже липса на такава или просто тишина . Може да е класическа или модерни претекстове, зависи какво те въодушевява, изяснява Стефания в предаването „ Изотопия “.
Нейната платформа и персонален план за актуален съвременен танц е „ Атом Театър “. Тялото и архитектурата постоянно са били забавни за Стефания като композиция.
„ Да изкарам танцьор на открито, да изкараш театралната обстановка в несценично пространство, където хората просто минават, е любопитно, образно забавно за мен като хореограф “, признава тя.
Сцената си има свои качества – там влизаш в един свят, който контролираш целия . Навън не можеш да контролираш нещата и би трябвало да се съобразиш с времето, с пространството, с реакцията на хората, да не се разсейваш, споделя Стефания Георгиева, за която да танцуваш на открито е повече от храброст, тъй като не можеш да предвидиш какво ще се случи .
През танца и хореографията Стефания Георгиева показва разнообразни свои прекарвания и хрумвания. Последното й зрелище е върху роман на Хорхе Букай, в който се е припознала.
Съвременния танц не можеш да го вкараш в някаква рамка, уверена е Стефания.
Тя се занимава с изкуство от дете – има опит с бойните изкуства, рисуването, актьорското майсторство. Движенията и танца открива в НАТФИЗ.
„ Открих, че придвижването може да показва концепциите ми, да комбинира всичко, което съм правила и съм учила до момента . “
Преди време Стефания и брачният партньор й Иван-Александър – в неговото ямболско село Воден. „ Аз доста обичам природата, уединението, обичам да пребивавам в къща. Тук почувствах мястото като собствен дом. Прекрасно е. Всеки да си го аргументи, който може - просто да отива на село “, показа тя пред БНР.
В селото има доста деца и младежи, на които им се танцува.
„ Опитвам се да ги отпусна - да танцуват по този начин, като че ли са сами в полето . Търся техния метод на придвижване, по какъв начин да ги направя уверени в телата им, да обичат телата си, да не се тормозят. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Снимки: Архив - Стефания Георгиева
„ Хубавото при актуалния танц е, че имаш свободата да се изразяваш по метод, който ти идва от вътрешната страна. Има голямо пространство, което можеш да използваш и да приложиш всички насъбрани познания до момента, както и да експериментираш с нови неща. “ Това споделя хореографът Стефания Георгиева.
Съвременният танц не се лимитира единствено в техниката на балета, на стрийт танците или на други типове танци, а м узиката може да е всякаква – даже липса на такава или просто тишина . Може да е класическа или модерни претекстове, зависи какво те въодушевява, изяснява Стефания в предаването „ Изотопия “.
Нейната платформа и персонален план за актуален съвременен танц е „ Атом Театър “. Тялото и архитектурата постоянно са били забавни за Стефания като композиция.
„ Да изкарам танцьор на открито, да изкараш театралната обстановка в несценично пространство, където хората просто минават, е любопитно, образно забавно за мен като хореограф “, признава тя.
Сцената си има свои качества – там влизаш в един свят, който контролираш целия . Навън не можеш да контролираш нещата и би трябвало да се съобразиш с времето, с пространството, с реакцията на хората, да не се разсейваш, споделя Стефания Георгиева, за която да танцуваш на открито е повече от храброст, тъй като не можеш да предвидиш какво ще се случи .
През танца и хореографията Стефания Георгиева показва разнообразни свои прекарвания и хрумвания. Последното й зрелище е върху роман на Хорхе Букай, в който се е припознала.
Съвременния танц не можеш да го вкараш в някаква рамка, уверена е Стефания.
Тя се занимава с изкуство от дете – има опит с бойните изкуства, рисуването, актьорското майсторство. Движенията и танца открива в НАТФИЗ.
„ Открих, че придвижването може да показва концепциите ми, да комбинира всичко, което съм правила и съм учила до момента . “
Преди време Стефания и брачният партньор й Иван-Александър – в неговото ямболско село Воден. „ Аз доста обичам природата, уединението, обичам да пребивавам в къща. Тук почувствах мястото като собствен дом. Прекрасно е. Всеки да си го аргументи, който може - просто да отива на село “, показа тя пред БНР.
В селото има доста деца и младежи, на които им се танцува.
„ Опитвам се да ги отпусна - да танцуват по този начин, като че ли са сами в полето . Търся техния метод на придвижване, по какъв начин да ги направя уверени в телата им, да обичат телата си, да не се тормозят. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Снимки: Архив - Стефания Георгиева
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ