Музикални хроники: Род Стюарт – когато загубата на девствеността вдъхнови големия ти хит
Често и най-великите реализатори са склонни да подценяват личните си песни, оказали се световни шлагери и трансформирали ги в суперзвезди.
Такъв е казусът и с Род Стюарт – неповторимия английски артист с пресипнал глас, минал през много разнообразни обединения и колаборации, преди да стартира независимата си кариера при започване на 70-те.
През 1971 година той се издига до ранга на международна рок звезда със сингъла си Maggie May, въпреки че първоначално не обръща огромно внимание на песента, а от звукозаписната му компания също не я харесват изключително.
Всъщност обаче става въпрос за безконечен шлагер и за една от най-разпознаваемите песни в цялата му кариера, зад която се крие и много забавна история. Текстът е написан от гледната точка на юноша по отношение на по-възрастна жена, който се усеща употребен от нея, само че не е кадърен да се откъсне.
Макар и Стюарт да си разрешава известна независимост в лириките, те са въодушевени от напълно същински случай от тийнейджърските му години. През юли 1961 година 16-годишният Род дружно със свои другари се промъква на джаз фестивала в Бюли.
Там той се насочва да си купи бира и е набелязан от жена, която е към два пъти по-възрастна от него.
Изпълнителят споделя за срещата години по-късно: „ Срещнах по-възрастна жена, която беше нещо като полов див звяр. Едно нещо води към второ и се оказахме наоколо на изолирана поляна. Бях непорочен и единствено си мислех: „ Това е моментът, Род Стюарт, би трябвало да се представиш добре тук, другояче репутацията ти ще бъде срината в цялостен Северен Лондон “. Но всичко свърши за няколко секунди “.
Цяло десетилетие по-късно, прекарването кара артиста да напише песента Maggie May. Някои от разликите сред текста и действителността са забележими: Род среща дамата през юли, а не през септември. Освен това музикантът напуща учебно заведение още на 15, а в песента персонажът възнамерява да се върне в класната стая, въпреки да вижда и различен вид ( “Предполагам, че мога да си събера учебниците и да се върна в учебно заведение / или да открадна щеката на татко ми и да си изкарвам хляба с билярд / или да намеря рокендрол тайфа, която се нуждае от помощ “).
Освен това същинското име на дамата не е Маги Мей и в действителност Стюарт взима това име от обичайната ливърпулска ария за продажница обирджийка.
Разликите са налице, само че както споделя и самият създател, „ Maggie May си е малко или доста действителна история за първата жена, с която върших секс “. Въпросът е за какво му лишава цяло десетилетие да опише в комбинация паметната преживелица.
Китаристът Мартин Куитентън, който е съкомпозитор на Maggie May, разказва по какъв начин е зародила мелодията: „ Една вечер бяхме в хола на Род, бях на дивана, а той седеше на един стол и ме попита дали имам някакви хрумвания за песни. Започнахме да изпробваме някои неща с няколко акорда… “ В този миг тематиката на песента изобщо не е изяснена. „ Когато песента се оформяше, беше единствено поредност от акомпанименти, които се нуждаеха от подобаващи думи и мелодия, нямах концепция защо ще се пее “, написа Стюарт в автобиографията си.
Докато Куитентън свири, Род запява точно остарялата ливърпулска ария Maggie Mae и стартира да си спомня загубата на девствеността си. Но едвам когато мелодията към този момент е измислена, артистът се концентрира върху текста и върху историята, която желае да опише. „ Замислих се за оня ден на джаз фестивала и по този начин взех решение да опиша за младо момче, което е с по-възрастна жена и за всичко, което се върти в главата му “.
Макар и музикант с толкоз доста песни зад тила си, той е признавал, че е мъчно за него да написа текстове, частично тъй като се срами да разкрива своите уязвими черти. Когато обаче се взема решение да го направи за Maggie May, Род изписва цели 20 страници от тетрадката си. Накрая текстът е подготвен и са му нужни единствено два дубъла, с цел да запише вокалите.
Така песента е подготвена, само че звукозаписният лейбъл на Стюарт не вижда в нея нещо особено и не счита, че тя има огромен комерсиален капацитет. Самият той не осъзнава, че държи в ръцете си предстоящ шлагер. „ Лейбълът сподели, че тя няма мелодия. Пък аз даже известно време се чудех дали да не я оставя отвън албума. Тя нямаше припев, а единствено тези куплети с бъртвежите. Нямаше грабващ претекст. Как да се надяваш да направиш шлагер с ария, която е единствено куплети, без припев и без главен запаметяващ се претекст? “
Стюарт признава, че тогава не е имал огромна убеденост и е смятал за нужно да слуша хората от компанията, които би трябвало да знаят по-добре от него. Оказва се, че от време на време те единствено си мислят, че знаят.
В последна сметка Maggie May е включена в албума Every Picture Tells a Story само тъй като остава място за още една ария в него. Тя е издадена като B-side на плочата с Reason to Believe през лятото на 1971 година и стартира да става известна, когато един диджей взема решение да пусне нея в радиоефира вместо водещата ария от плочата. Успехът идва бързо. През есента Maggie May става №1 в класациите и в Щатите, и във Англия.
Род Стюарт се трансформира в звезда – с помощта на смелостта да се зарови в деликатните си мемоари и да напише ария за едно толкоз интимно прекарване.
