Честит празник, Варна!
Честит празник, Варна!
Има градове, чиито имена произнасяме с въздишка. е от тях! Варна е лято, мемоари, усмивки и слънчеви целувки. Варна чества през днешния ден. Денят е неработен и всички са на открито. А щом е празник, дано оставим сериозните разбори и мнения и поговорим за с усмивка, а може би и с лека носталгия /ако към този момент не живеете там, само че градът ви е в сърцето/.
12 авг 2022 | Цената на газа скача с рекордните 60 %, откакто Комисията за енергийно и водно контролиране утвърди нарастването...
За Варна с обич, написа това:
„ За туристите Варна съществува само лятото. Тя е миризма на трен рано заран, ромите към автогарата, викове на гларусите, топли нощи, боза на крайник, горещи следобеди, къси сенки и дълги крайници на девойки, прохладата на Морската градина и презрамки на розови потници, разтопените сладоледи, разпилени пуканки, миризма на пържена цаца, пухчетата във въздуха, падащи кестени, гърмящи ауспуси, слънчогледови семки във фуния от вестник, децибели от заведенията, миризмата, когато надуваш плажната топка, горещия асфалт, по който подскачаш необут, претъпкани кошчета за отпадък, лакоми момчешки погледи и още хиляди други неща…
Но този град се случва и през зимата.
Това е градът с най-студените улици, на подлия вятър в пресечките, на заледените бордюри, снегът по северните тераси, град на далечни панелни квартали, найлонови торбички по дърветата, размазаното коте на булеварда, тогавашната “Козирка” и пропуснатите срещи по нея, на измръзнали от очакване крайници в обувките, на мокри ръкавици, на старците с увисналите слипове на “топлата вода на Офицерския”, градът на най-хубавите планове (неосъществени), на най-гениалните хрумвания (незапочнати), градът на бокса лека категория, на каратистите (киокошинхай), на волейбола (мъже), и шпагатите (женски и мъжки),
най-хубавия град за делене, градът на загубата,
Варна е Ватерло на Владислав III Ягело,
разгрома на кръстоносния поход, който можеше да бъде финален.
Варна е дупката в центъра, дупката за стадион, и дупка в челото на олигарха, изронените фасади и незавършените поправки, на безконечните схеми, които в никакъв случай не стигат до на никое място, а животът непрекъснато изтича, на противозаконното строителство, на законните несправедливости, на пустотата на кораба Дръзки,
на художници, които никой не колекционира, поети, които никой не чете, на неканените сватбени фотографи, на кейове в мъгли над сивото море, на лебеди в замръзнал залив,
тъгата на провинциалния артист играещ всичко,
Тя е солта по палубата, Рибарското мостче на плажа (съборено), Фарът на Ветеран (срутения), спряната комета до Бургас, снегът по плажа, сковано в лед море,
на черните забрадки в църквите, на обезпокоените татковци пред родилния дом, на най-ниските облаци, градът на най-сивото небе, на най-бавните влакове, на замогналите се измамници, на наивни пенсионирани комунисти, на бързи финансови пирамиди, на подправените болнични, град на измами, на “санже”-та и безсрамни обещания, на Гръцката махала през януари, на безработните сервитьорки, на недоизмитите чаши,
на ненадейно ранната слана, на безмислените диалози,
на неизпълнимите проекти, неразрешените разногласия за завещание, остъклените тераси, остарялата дограма, на студените класни стаи, на изхвърлените край боклука елхи.
Варна е град като всички останали.
Непостоянен, ухилен, ядосан, изсъхнал и печален през зимата, абсурден, експлозивен, хубав, шизофреничен като всеки различен.
Като морето, което са наричали Pontus Axenus (негостоприемно) и Pontus Euxinus (гостоприемно) — вероятно, съгласно каквото там, всеки е желал да каже.
Накрая обаче останало “черно”, каквото в действителност не е.
Град, който би могъл да оправдае по-истинското свое име — Одесос (градът на Одисей?) - градът на тези, които се завръщат...”
*Текстът е оповестен във Facebook в персоналния профил на създателя.
За туристите Варна съществува единствено през лятото. Тя е миризма на трен рано заран, ромите към автогарата, викове на...
Posted by on
Има градове, чиито имена произнасяме с въздишка. е от тях! Варна е лято, мемоари, усмивки и слънчеви целувки. Варна чества през днешния ден. Денят е неработен и всички са на открито. А щом е празник, дано оставим сериозните разбори и мнения и поговорим за с усмивка, а може би и с лека носталгия /ако към този момент не живеете там, само че градът ви е в сърцето/.
12 авг 2022 | Цената на газа скача с рекордните 60 %, откакто Комисията за енергийно и водно контролиране утвърди нарастването... За Варна с обич, написа това:
„ За туристите Варна съществува само лятото. Тя е миризма на трен рано заран, ромите към автогарата, викове на гларусите, топли нощи, боза на крайник, горещи следобеди, къси сенки и дълги крайници на девойки, прохладата на Морската градина и презрамки на розови потници, разтопените сладоледи, разпилени пуканки, миризма на пържена цаца, пухчетата във въздуха, падащи кестени, гърмящи ауспуси, слънчогледови семки във фуния от вестник, децибели от заведенията, миризмата, когато надуваш плажната топка, горещия асфалт, по който подскачаш необут, претъпкани кошчета за отпадък, лакоми момчешки погледи и още хиляди други неща…
Но този град се случва и през зимата.
Това е градът с най-студените улици, на подлия вятър в пресечките, на заледените бордюри, снегът по северните тераси, град на далечни панелни квартали, найлонови торбички по дърветата, размазаното коте на булеварда, тогавашната “Козирка” и пропуснатите срещи по нея, на измръзнали от очакване крайници в обувките, на мокри ръкавици, на старците с увисналите слипове на “топлата вода на Офицерския”, градът на най-хубавите планове (неосъществени), на най-гениалните хрумвания (незапочнати), градът на бокса лека категория, на каратистите (киокошинхай), на волейбола (мъже), и шпагатите (женски и мъжки),
най-хубавия град за делене, градът на загубата,
Варна е Ватерло на Владислав III Ягело,
разгрома на кръстоносния поход, който можеше да бъде финален.
Варна е дупката в центъра, дупката за стадион, и дупка в челото на олигарха, изронените фасади и незавършените поправки, на безконечните схеми, които в никакъв случай не стигат до на никое място, а животът непрекъснато изтича, на противозаконното строителство, на законните несправедливости, на пустотата на кораба Дръзки,
на художници, които никой не колекционира, поети, които никой не чете, на неканените сватбени фотографи, на кейове в мъгли над сивото море, на лебеди в замръзнал залив,
тъгата на провинциалния артист играещ всичко,
Тя е солта по палубата, Рибарското мостче на плажа (съборено), Фарът на Ветеран (срутения), спряната комета до Бургас, снегът по плажа, сковано в лед море,
на черните забрадки в църквите, на обезпокоените татковци пред родилния дом, на най-ниските облаци, градът на най-сивото небе, на най-бавните влакове, на замогналите се измамници, на наивни пенсионирани комунисти, на бързи финансови пирамиди, на подправените болнични, град на измами, на “санже”-та и безсрамни обещания, на Гръцката махала през януари, на безработните сервитьорки, на недоизмитите чаши,
на ненадейно ранната слана, на безмислените диалози,
на неизпълнимите проекти, неразрешените разногласия за завещание, остъклените тераси, остарялата дограма, на студените класни стаи, на изхвърлените край боклука елхи.
Варна е град като всички останали.
Непостоянен, ухилен, ядосан, изсъхнал и печален през зимата, абсурден, експлозивен, хубав, шизофреничен като всеки различен.
Като морето, което са наричали Pontus Axenus (негостоприемно) и Pontus Euxinus (гостоприемно) — вероятно, съгласно каквото там, всеки е желал да каже.
Накрая обаче останало “черно”, каквото в действителност не е.
Град, който би могъл да оправдае по-истинското свое име — Одесос (градът на Одисей?) - градът на тези, които се завръщат...”
*Текстът е оповестен във Facebook в персоналния профил на създателя.
За туристите Варна съществува единствено през лятото. Тя е миризма на трен рано заран, ромите към автогарата, викове на...
Posted by on
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ