Честър Кларксън (в средата) с един от първите ксерокси. Previous

Честър Кларксън (в средата) с един от първите ксерокси.

Previous Next Честър Кларксън, който сътвори ксерокса, с цел да не преписваме на ръка 19 април, 2019 17:08 | от chronicle.bg | Техно

„ Извънкласните занимания ми бяха доста по-интересни (от училището) в ранна детска възраст. Тогава можех да върша каквото си желая – да планирам, да сътворявам, да опитвам и да възнамерявам бъдещето. Прочетох за Томас Алва Едисън и други съумели изобретатели и по този начин концепцията да основа откритие ми стана близка – едно от нещата, които желая да реализира като метод за смяна на икономическата си обстановка, до момента в който в това време осъществявам интереса си в техническата сфера и давам нещо на обществото. “ Това написа Честър Карлсън, основателят на ксерокса, в писмо до А. Димсдейл.

Предприемачеството на Карлсън идва от вкъщи. Баща му Олаф мести цялотo семейство в Мексико за 7 месеца през 1910 година, с цел да се опита да забогатее от, по думите на самия Честър, „ ненормална скица за колонизиране на земя “. В този интервал майка му Елън заболява от малария. Баща му също има здравословни проблеми и поради това „ ненормалната скица “ се проваля и фамилията би трябвало да се бори за оцеляване. Карлсън стартира работа, с цел да оказва помощ у дома, а в гимназията към този момент е главният източник на приходи. Майка му умира от туберколоза, когато е той на 17, а татко му си отива, когато е на 27.

Докато работи в локална печатница като възпитаник, Карлсън опитва да отпечата свое списание с научна тема за негови съученици с сходни ползи. Той обаче бързо се разочарова от хамалогията в процеса на прекопирване на изданията и „ това ме накара да мисля за по-лесен метод “.

След като приключва Училището в Сан Бернардино той посещава Колежа Ривърсайд като редува 6 седмици учене с 6 седмици работа. По това време работи на три места като живее в дребен едностаен апартамент с татко си. Първоначално учи химия, само че по-късно сменя с физика поради професор, който харесва. Карлсън прекарва 3 години в Ривърсайд преди да отиде в Технологичния институт в Калифорния, което е фантазията му още от учебно заведение. Таксата обаче е $260 на година, което доста надвишава приходите му и в последна сметка, когато се дипломира като бакалавър по физика през 1930, има $1500 задължения. Тогава е и началото на Голямата меланхолия. Той написа до 82 компании в търсене на работа, само че нито една не дава отговор.

В последна сметка си намира „ рутинна и скучна “ по негови думи служба в Bell Telephone Laboratories в Ню Йорк като инженер, а след година сменя позицията и става помощник на един от патентните юристи.

През 1933 година, по време на Депресията, Карлсън е уволнен от Bell поради присъединяване си в (провалила се) „ бизнес скица “ отвън работа с още няколко сътрудници. След 6 седмици си намира работа в Austin & Dix, само че година по-късно напуща, тъй като компанията върви надолу. Следва по-добра работа за компанията P. R. Mallory (днес известна като Duracell на Procter & Gamble), където е нараснал до шеф на патентния отдел.

Първоначалният проект на Карлсън е да пусне електричество по хартия като я осветява, само че попада на публикация от Пал Селени. В нея Пал разказва способ, в които въртящ се тъпан се облъчва с йони, по-късно се посипва с тънък прахуляк, който залепва за йонизираните места (като балон за статично електричество) и по-късно се нанася върху хартия. Това мощно впечатлява Карлсън и той употребява светлината с цел да „ отстрани “ статичното електричество от хартията, вместо да я наелектризира. Тъй като местата с финия черен прахуляк не отразяват като останалата част от хартията, те ще останат на новия лист и по този начин ще се получи хартиено копие на оригинала.

Корней обаче по никакъв начин не е впечатлен то откритието им и година по-късно напуща Карлсън на другарски начала. Песимизмът му в действителност е толкоз мощен, че взема решение да скапе контракта им, съгласно който му се поставят 10% от всички бъдещи приходи от технологията, както и част от правата върху нея. Години по-късно, когато акциите на Xerox скачат, Карлсън изпраща на Корней 100 000 акции като подарък. Ако той ги беше задържал, цената им през 1972 година щеше да е над $1 милион.

Пътят към триумфа обаче е посипан с провали. Между 1939 и 1944 над 20 компании отхвърля да финансират изобретението на Честър. Той се свързва с IBM – колосът в бизнеса с офис машини – само че те също отхвърлят, като не е ясно дали изобщо някой от IBM схваща по какъв начин работи новата технология. Предпоследният му опит е с военноморския флот на Съединени американски щати, само че още веднъж отчаяние.

Възходът й стартира, когато Честър среща Ръсел Дайтън, млад инженер от Института Бател Мемориал. Той мощно се интересува от иноваторство и съумява да види бъдеще в плана. Заради него Института, който по принцип не се занимава с хрумвания на трети лица, приема да развие, усъвършенства и опита да лицензира изобретението.

През 1948 технологията получава и новото си (познато днес) име. От Haloid се тормозят, че терминът „ електрофотография “ съдържа „ снимка “, което провокира нежелана асоциация с обичайните способи за прекопирване по това време. След като обмислят няколко варианти, се стопират на предложение от един от пиарите в Бател. Пиарът се допитва до професор от Университета в Охайо, който предлага „ ксерография “ – от гръцките думи xeros (сух) и graphein (пиша). Карлсън не харесва името, само че борда на шефовете в Haloid вземат решение да е то. Те желаят да запишат „ ксерография “ като комерсиална марка, само че началника на отдел продажби, Джон Хартнет, споделя: „ Недейте, желаеме хората да могат да употребяват думата. “

На 22 октомври 1948 година, тъкмо 10 години след първото електрофотографско/ксерографско копие, Haloid прави първото обществено показване на ксерографията. На идната година продава и първия си артикул – XeroX Model A. Той към момента изисква 39 стъпки за изработката на копие, а идващите няколко модела също няма да са изключително лесни за прилагане. През това време конкуренцията създава свои машини – Verifax на Kodak може да се побере на бюрото до вас и се продава за $100, което е и по-практично, и по-евтино от продукта на Haloid.

През 1968 година Fortune слага Карлсън измежду най-богатите хора в Америка. Тогава той изпраща писмо до списанието, в което написа: „ Преценката ви за благосъстоянието ми ($150 милиона) е мощно пресилена. Аз съм по-скоро в категория сред 0 и $50 милиона “. Това е по този начин, тъй като през годините Карлсън подарява скрито по-голямата част от парите си. Веднъж той споделя на брачната половинка си, че единствената му цел в живота сега е да почине безпаричен.

През пролетта на 1968, до момента в който е на отмора на Бахамите, Карлсън получава първия си инфаркт. Той е тежко болен, до го крие от брачната половинка си. На 19 септември същата година той получава инфаркт в киносалон в Ню Йорк, до момента в който гледа кино лентата „ He Who Rides a Tiger “.