Разкази като горчив шоколад предлага чешки писател
Чешкият публицист Ян Балабан си отива от света прекомерно млад и по тази причина всяка среща с неговото творчество е повече от скъпа. Признат е за най-хубавият повествовател в родината си. Книгите му станаха притежание и на българския четец с помощта на изд. „ Изида “ и преводача Красимир Проданов. Сега на фокус са относително ранни негови произведения – дебютният алманах разкази „ Средновековие ”, както и предшестващият най-големите му триумфи „ Ваканция ”, издадени на български в един том.
По предписание къси и четивни, разказите оферират най-хубавото от арсенала на писателя. Балабан обича да построява лабиринти от книжовност, от религия, с щипка обич, която има усет на горчив шоколад. Героите му са неразбрани и лутащи се в житейския лабиринт, а най-ценното в метода на писателя е, че вместо да трансформира орисите им, той осветява онази вътрешна същина, поради която в действителност възлюбваме близък.
Настоящето томче сплотява двата сборника – „ Средновековие ” и „ Ваканция ”, като може да се характеризира и по още един начин… Това е „ мъдро ” четиво, предопределено за хора, които търсят смисъл в днешните времена – смисъл, върху който да построят своя живот и битие. Ян Балабан го дава по един безапелационен метод, само че дружно с това припомня, че всички ние имаме право да сме слаби, да сме заболели, да сме неверници… Имаме право да сме себе си. Защото тъкмо това е точката, от която стартира и персоналния ни път на Земята.
А персоналния път на самия публицист прекъсва сърдечна непълнота – отива си от света ни в съня си през 2010-а, когато е на 49. И също като неговите герои въпросите му остават недоизречени, а отговорите – неполучени.
По отношение на творчеството му умерено можем да приказваме и за истински феномен. Най-голяма популярност му носят сборникът разкази „ Може би си отиваме ” и романът „ Попитай баща ” – и двете оценени с влиятелната чешка литературна премия „ Магнезия Литера ”. Освен тях на български излезе и различен прелестен алманах разкази – „ Тук сме ”. С сегашния том пред българския четец се разкрива още по-пълно облика на един изумителен повествовател на човешки истории, кадърен постоянно да трансформира мрака в светлина.
По предписание къси и четивни, разказите оферират най-хубавото от арсенала на писателя. Балабан обича да построява лабиринти от книжовност, от религия, с щипка обич, която има усет на горчив шоколад. Героите му са неразбрани и лутащи се в житейския лабиринт, а най-ценното в метода на писателя е, че вместо да трансформира орисите им, той осветява онази вътрешна същина, поради която в действителност възлюбваме близък.
Настоящето томче сплотява двата сборника – „ Средновековие ” и „ Ваканция ”, като може да се характеризира и по още един начин… Това е „ мъдро ” четиво, предопределено за хора, които търсят смисъл в днешните времена – смисъл, върху който да построят своя живот и битие. Ян Балабан го дава по един безапелационен метод, само че дружно с това припомня, че всички ние имаме право да сме слаби, да сме заболели, да сме неверници… Имаме право да сме себе си. Защото тъкмо това е точката, от която стартира и персоналния ни път на Земята.
А персоналния път на самия публицист прекъсва сърдечна непълнота – отива си от света ни в съня си през 2010-а, когато е на 49. И също като неговите герои въпросите му остават недоизречени, а отговорите – неполучени.
По отношение на творчеството му умерено можем да приказваме и за истински феномен. Най-голяма популярност му носят сборникът разкази „ Може би си отиваме ” и романът „ Попитай баща ” – и двете оценени с влиятелната чешка литературна премия „ Магнезия Литера ”. Освен тях на български излезе и различен прелестен алманах разкази – „ Тук сме ”. С сегашния том пред българския четец се разкрива още по-пълно облика на един изумителен повествовател на човешки истории, кадърен постоянно да трансформира мрака в светлина.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ