Черно море е смятано за една от най-добрите подводни лаборатории

Черно море е считано за една от най-хубавите подводни лаборатории в целия свят поради своите аноксидни (безкислородни) води, в които артефактите се резервират по-добре, в сравнение с в която и да е друга среда.

Да се спуснеш в дълбините на морето и да разкриеш тайните на морското дъно е мечтана цел на всеки подводен археолог.

В плана " Black Sea MAP " морското дъно се изследва отдалечено чрез сонари, ехолоти и телеуправляеми дълбоководни роботи (ROV) в търсене на потънали ландшафти, праисторически селища и непокътнати остатъци от потънали кораби, които ще донесат нова информация за развиването на човешката цивилизация.

Намерените остатъци от корабокруширали кораби и антични селища прибавят към знанията ни за това по какъв начин се е развивала човешката цивилизация.



Гл. ас. доктор Калин Димитров , археолог в НАИМ при Българска академия на науките и дълготраен шеф на Центъра за подводна археология в Созопол, споделя в “Нашият ден “ за находките от плана:

“Винаги когато представяме плана " Black Sea MAP ", споделяме, че е най-големият план за морско археологическо изследване. Той в действителност даде рестарт на редица изследвания, които бяха почнали преди този момент в България. Една от аргументите планът да се осъществя в България, а не в друга страна, е, че по този начин или другояче екипът стъпи на към този момент осъществени неща, за които знаехме значително.

Промяната на равнището на Черно море е доста забавен феномен . То е част от смяната на равнището на Световния океан, която настава неведнъж в историческото и геологическото развиване на Земята. Последната най-значима такава смяна е във времето след края на последния ледников интервал преди повече от 15 хиляди години, когато ледовете от северните ширини стартират да се топят, а тази вода да се излива в Световния океан и да се повдига неговото равнище. Това води до заливане на огромни площи от някогашната суша, които са били суша, когато хората са пристигнали примерно в Европа. Това води до обстоятелството, че сухоземни археологически обекти от предишното през днешния ден се намират на дъното на морето.

Черно море има редица специфики заради това, че е затворен басейн с доста дребна и тясна връзка, с доста дребна дълбочина. Така че тук процесът, чисто геологически, е много по-сложен. Проучванията от края на 80-те последно, а преди този момент такива селища са регистрирани още през 20-те години на ХХ в., демонстрираха, че Българското Черноморие е извънредно богато на залети праисторически селища .

Благодарение на плана " Black Sea MAP " възобновихме изследванията на едно от тези селища, което беше най-слабо проучено, единствено записано в края на 80-те години. Това е обектът, който се намира в морския залив пред устието на р. Ропотамо. От 2017 година там се организират археологически изследвания. Проучваме населено място от ранната бронзова ера, което датира преди повече от 5 хиляди години, доста забавно и добре непокътнато.

Последният археологически сезон, който имахме, през 2020 година, ни даде материали от доста по-ранна ера, от края на неолита. Така че археологическите изследвания под вода дават един необикновен ракурс, който добавя прочуванията на сушата.

" Black Sea MAP " на процедура демонстрира неща, които никой не беше виждал. Добре непокътнатите дървени корабокрушения на дъното на Черно море –  имахме теоретична визия, че би трябвало да има. Но когато видяхме първите, с помощта на дълбоководните апарати, беше нещо феноменално. Те наподобяват по този начин както хората, бих споделил, подрастващите, си показват – транспортен съд, който лежи целият на дъното. Обикновено това не е по този начин, морските организми унищожават дървените структури. Дълбоките води на Черно море обаче са на процедура отровни, по тази причина такива организми в него няма, което води до положително опазване на дървените структури . "



Най-интересни точки

“Ако тръгнем от Южното крайбрежие на север, на юг обекти от ранната бронзова ера има и в залива на Китен, който е проучен в края на 80-те. Друг обект, който не е проучен, е в региона на Приморско, от който има открити късно неолитни съдове при изследване на бунар в покрайнините на града, доста от дълго време, още през 20-те години на ХХ в. Ако вървим още на север, ще минем през Ропотамо. Другият обект, на който се надявам тази година да работим, се намира в пристанището на Созопол. Много забавен обект, който има материали, като се стартира от късния османски интервал, отиващи до късната каменно-медна ера съвсем до времето на Варненския некропол. Друг обект с потопено праисторическо населено място пък се намира на мястото, където в този момент е построена военноморската база “Атия “. “

Варненският некропол

“При Варненския некропол забавното не е, че са открити златни находки, а че това става в толкоз ранен подтекст. Концентрацията освен на злато, само че и на други материали, които са благосъстояние на тази ера – медни сечива, специфични кремъчни пластини, декорации от миди – демонстрират едно доста по-развито общество, в сравнение с мнозина са си представяли при започване на 70-те години . Бих споделил, че Варненският некропол прекатурна визията за обществото от каменно-медната ера в световен мащаб. “

Повече за това какви тъкмо материали на археологията дава обектът “Ропотамо “, кои са другите забавни обекти по нашето Черноморие, както и детайлности за Варненския некропол, можете да чуете от звуковия файл.

Д-р Калин Димитров е приключил археология в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” през 1992 година. Същата година стартира работа в Центъра за подводна археология в Созопол. През 2007 година, под управлението на проф. Хенриета Тодорова, пази дисертация на тематика “Ранната медна металургия по Западния бряг на Черно море – V – началото на ІV хиляди прочие Хр. ” От 2010 година работи в Националния археологически институт с музей на Българска академия на науките. Основните научни ползи на Калин Димитров са ориентирани към най-ранната златна и медна металургия, праисторическия селищен живот по Българското морско крайбрежие и смяната на равнището на морето. Калин Димитров е взел участие в голям брой археологически теренни изследвания в България и в чужбина.