Теорията за паралелни вселени може да обясни една от най-големите мистерии във физиката
Черни дупки и откровения
Черните дупки са източник на генерални усложнения, когато става дума за нашето схващане на физиката – те влизат в несъгласие с Теорията на относителността на Айнщайн, а също и унищожават информацията, което опонира с това, което знаем за квантовата механика. Някои учени в този момент считат, че хипотезата за доста светове може да изясни обстановката.
Хипотезата за многото светове допуска, че всеки един от множеството вероятни резултати от едно квантово събитие се разпада до собствен личен обособен свят.
Сега екип учени от Калифорнийския софтуерен институт, водени от Шон Карол, преполага, че тази интерпретация може да изясни несъответствията, свързани с черните дупки.
Те споделят, че Общата доктрина на относителността се поддържа в границите на всеки един от вероятните обособени светове, до момента в който информацията се съхранява в цялата световна функционалност на вълната, в случай че не и в обособените събития.
Паралелни вселени
Ейдан Чатуин – Дейвис, член на екипа на Карол, изяснява, че други учени към този момент са предложили да се приложи теорията за доста светове върху казуса с информацията на черните дупки. „ Козметично видяно обаче, ние сме първите, които използваме чисто тази вероятност. По-конкретно искахме да създадем някои съответни изчисления, с цел да можем да опишем математически другояче нереални хрумвания. “
„ Предишни опити са разглеждали опцията изказванията на теорията на относителността и квантовата механика да бъдат използвани в един и същи свят “, споделя Ясонури Номура, професор по физика от Калифорнийския университет. „ Моят метод обаче разделя двете неща: квантовата механика разрешава квантовото положение да бъде „ суперпозиция “ в доста типичен светове – изказванията на квантовата механика се ползват върху цялото голям брой от тези доста светове, до момента в който тези на Теорията на относителността се ползват единствено върху всеки обособен свят. “
Тази линия на мислене е значима, тъй като евентуално би могла да изясни повече за природата на гравитацията и време-пространството. Номура счита, че тези хрумвания могат да имат по-широка употреба към това по какъв начин работи квантовата гравитация на фундаментално равнище, изключително по-отношение на произхода на вселената.
„ Знаем, че имаме потребност и от двете, и Общата доктрина на относителността, и квантовата механика, с цел да разберем черните дупки и по този начин те са добра стартова позиция за тестване на хрумвания за квантовата гравитация “, изяснява Чатуин-Дейвис. „ Ако в действителност разбирахме по какъв начин да опишем черните дупки, тогава бихме били много по-близо до опцията да опишем и квантовата гравитация в необятен смисъл. “
Използвайки интерпретацията за многото светове, учените и астрономите откриват нови пътища към отдавнашни въпроси за черните дупки. По-нататъшните проучвания биха могли да предложат и спомагателна информация за самата същина на вселената, което да запълни сериозните пробойни в нашето познание.
