Че камерата го обича и че на екрана е като

Че камерата го обича и че на екрана е като магнит за зрителския взор, от дълго време знаехме. Че и на сцената може да държи вниманието на публиката в шепата си за близо час и половина, след „ Идиот 2012 “, „ Да играеш жертвата “, „ Малкият Пучи “, Ованес Торосян заявява и с моноспектакъла си „ Тигър и змей “ в Театър 199. В него Ованес споделя занимателни истории, рапира, рецитира Шекспир, даже в един миг напуща сцената и безусловно се смесва с почитателите си в залата по метода, по който Роберто Бенини преди време излезе да си получи Оскара за „ Животът е прелестен “ – стъпвайки по облегалките на столовете.

Актьорът-момче ни сграбчва още с първата си изповед от авторския текст на Йоана Мирчева, позната и от „ Пощенска кутия за приказки “. В нея героят на Торосян излива неволите от скучното си всекидневие на продавач в магазин за скъпи куфари, чанти и портфейли „ Ваш`та кожа “, в който съвсем никой не влиза; споделя триковете, с които надхитрява шефката си, с цел да се освободи от тегавите отговорности, преминавайки от омърлушването до ентусиазма. Преди да осъзнаем, че персонажът в действителност е на кастинг, той ни е спечелил, по тази причина се радваме, че въображаемата комисия желае от него още и още. И той не се бави да й/ни го даде – с лекотата, с която диша: изобретателен, приветлив и свръх-енергичен. Ще ни посвети в преживелиците си в певческото изкуство, където оня тигър, който се крие в него, непрестанно ще го тласка да пее пред и отвън хора. Ще ни запознае с братовчеда Стефко – безконечният позитивен образец в фамилната хроника (всеки вероятно си има в биографията по някой Стефко), което обаче не пречи на комичните общи разпивки. И по този начин нататък в същия дух…

Моноспектакълът „ Тигър и змей “, чийто режисьор е Юрий Дачев, е най-много за ония младежи, които търсят своя път в света и „ се вкарват “ в разнообразни „ филми “, с цел да го налучкат. Героят ще открие своя в актьорското преобразяване, а Ованес Торосян няма да остави и капка подозрение в своето цялостно обединение с него. Дали ще завоюва кастинга, остава отвън финала на представлението, само че в нашите сърца сигурно го е издържал. А какви са заслугите на дракона в това начинание, идващите фенове ще могат да схванат на 19 ноември, 3 и 26 декември.

Сценографията за спектакъла е на Ханна Шварц, музиката – на Мартин Каров.