Чаят в Китай е напитка, която се пие повече от

Чаят в Китай е напитка, която се пие повече от 2000 години и от дълго време печели вниманието на британците. Първите редове, в които се загатва чаят като напитка, датират от 206 прочие Хр. в поемата „ Контакт със прислужник “ на Уанг Бао. Според китайците, чаят се считал за лекарство и се пиел в избрани случаи, само че към 300 година сл. Хр. почнала всекидневната му приложимост. И към VII век будистите стартират да виждат евентуалните качества и стартират да тестват разнообразни способи за подготвяне.

Много скоро даже почнали да приготвят доста специфични церемонии за тестване на усета и доста скоро самите китайци почнали да взимат образец, като това било постоянно занятие измежду висшите кръгове. В множеството случаи се допускали и комбинации като тестване на чай, вино и лирика, изключително по време на династията Танг. Едва ли има човек, който да не открие естетика тъкмо в тази техника. През XVI век стартира и износа и за Европа. Китай до този миг е единственият експортьор в света и се занимавал с изнасянето на големи количества. Веднъж щом чаят доближава до крайбрежията на Англия, неговото полагащо се и почтено място е точно измежду елита.

И с помощта на въздействието му в британския двор, англичаните почнали да внасят само и единствено чай от Китай. Дори комерсиалните компании като Източната индийска комерсиална компания са били принудени да работят с Кантон – единственият пост за експорт на толкоз нужната билка. Дори и със обилни ограничавания, китайците продължавали да изнасят самоуверено билките. Благодарение на този монопол, страната бързо почнала да се издига до равнището на една от най-големите търговски стопански сили през XIX век. До края на същия интервал се счита, че страната е изнесла повече от 250 000 тона чай на година. 53% от това количество е стигнало и до други точки на света, прочее 62% от всички артикули са точно чай.

Снимка: By James Grant – This file is from the Mechanical Curator collection, a set of over 1 million images scanned from out-of-copyright books and released to Flickr Commons by the British Library.View image on FlickrView all images from bookView catalogue entry for book., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41368089

И до през днешния ден се счита, че възникването на Хонконг става точно с помощта на напитката, която също се трансформирала в търговски пост на англичаните. Междувременно същите пък интензивно се занимавали с култивирането на опиат, откакто Индия към този момент била колония на короната. От Китай се изнасяли най-вече чай, коприна, порцелан и всички те се заплащали точно с опиат.

Справедлива договорка, както и да я преглеждаме. Големият експорт на опиата обаче основал и съществено пристрастяване измежду популацията и редица поданици на страната умират. Много скоро императорът с указ не разрешава вноса на опиат и през 1820 година упорства англичаните да заплащат за своите артикули само и единствено със сребро. И тъй като страната е монополист на износа, валутата е утвърдена доста бързо. Много скоро среброто обаче свършва и англичаните би трябвало да обменят валута за скъпия метал и даже да го внасят чак от Мексико.

Много скоро излиза наяве, че това е сигурен метод, който ще разори короната, затова идва време за нови тактики и тактики. И по този начин доста безшумно и умерено двете страни влизат в по този начин наречените опиумови войни. Вместо сребро, всеки търговец скрито внасял опиата и го заменял за чай. Скоро в страната се заформила една добре позната зараза. При опит да се помирят, китайците изпращат писмо до кралица Виктория с молба да се приключи незаконния импорт.

Писмото обаче е пренебрегнато. След като няма отговор по тази тематика, страната би трябвало да откри друго решение. Императорът подрежда да се изпрати войска в Кантон и цялото пристанище да бъде претърсено за опиат. При инспекцията са иззети повече от 20 000 сандъка – приблизителното тегло е към 1200 тона и всички те принадлежали на Източноиндийската комерсиална компания.

Опиумът е изгорял, освен това без легално погашение на репарации. Този акт изостря още повече спора сред двете страни и през идващите две десетилетия ще се води същинска война. Уилям Гладстоун, четвъртият най-дълго ръководещ министър-председател на Англия ще би трябвало да поведе борба против страна, с която има толкоз добре основани правила.

В дневника си написа, че е на практика отвратен от обстоятелството, че за първи път Бог може да съди страната за толкоз неуместно решение. След първите силови спорове династията Цин отваря някои от портове и оферират още веднъж търговията да се възобнови, само че също така се понижава и напрежението измежду китайците. Въпреки това, британците не са особени удовлетворени от обстоятелството, че се постанова още веднъж да заплаща със сребро, затова идва време за последващо по-специално решение.

Шотландският експерт по ботаника Робърт Форчън взема решение да откри по-добро решение. Научава всичко за тази просвета от татко си и на практика опитите му постоянно са сполучливи, изключително в размножаване на растения, затова той е съвършеният човек за интеграция в китайските редици. Когато през 1842 година приключва първият спор, точно той е претрупан с задачата да пътува до Китай и да събира чаени растения. Макар и по пътя си да среща невероятна ботаническа просвета в китайските градини, пътуването се утежнява от най-различни офанзиви от бандити и пирати.

Записва цялото си прекарване в книгата „ Три години странство в северните провинции на Китай “. Нито един човек от запад не е имал опция да се допре до китайската просвета, само че Робърт съумял да стигне тъкмо там, където минимум е трябвало. Източната индийска комерсиална корпорация вярвала, че в случай че успее да вземе билките, умерено може да ги отглежда в Индия и с това да свършат всички страдания. Работата била рискована, само че за година ученият ще получава почти 624 $ и това включва разноските по пътуването.

В този миг сумата била пет пъти по-голяма от заплатата му, затова Робърт приел тази задача. През 1848 година още веднъж влиза в Китай, само че този път е добре маскиран като трафикант и по този метод съумява да избегне защитата на пристанището. Форчън се облякал в китайски облекла, срязал косата си и съумял да се дигизира задоволително добре. Втората задача била по-трудна – да събере близо 13 000 растения, 10 000 семена и с тях да успее да избяга в Индия. Човекът също така съумява да вземе и китайски чаен фермер със себе си.

По този метод даже тайната на развъждането била обезпечена. Повечето семена обаче умират още по време на превоза. При втория си опит ученият основава малко стъклено ковчеже, в което да ги сложи и да ги придвижи живи. Именно той ще внесе повече от 20 000 типа растения, които до този миг не са били познати на Индия. По този метод короната най-сетне може да се отърси от китайските окови. Количеството продукция на Китай пада доста и се лимитира до 41 000 тона, а от тях едвам 9000 тона се изнасят.

Китай към този момент не е фактор, изключително откакто холандци и американци взимат образец и също съумяват да изнесат чай от страната. Именно този удар съумява да удари по този начин мощно Китайската империя, че страната не се възвръща доникъде на XX век от настъпващата икономическа рецесия. Необходими са близо 170 години преди страната да се възвърне от този удар и да върне назад статуса си на максимален експортьор на чай.

Заглавна фотография: By Richard Simkin – Anne S.K. Brown Military Collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=51541501