Частните болници искат равен достъп до средствата за справяне с епидемии |
Частните лечебни заведения желаят еднакъв достъп до безвъзмездната финансова помощ за справяне с пандемията и с бъдещи епидемиологични обстановки. Позицията е изложена в на Българската болнична асоциация до здравния министър доктор Стойчо Кацаров.
Според асоциацията, която сплотява частните лечебни заведения, повода е в бенефициентите, които ще могат да аплайват за безплатна финансова помощ по процедурата „ Мерки за справяне с пандемията “ по предпочитана ос 9 „ Подкрепа за здравната система за справяне с рецесии ” на Оперативна стратегия „ Региони в напредък “ 2014-2020.
Основна цел на всички планувани действия по процедурата е да се поддържа здравната система на България, само че се оказва, че не всички лечебни заведения могат да получат достъп до поддръжка, без значение от приноса им в борбата с пандемията, настояват от ББА.
„ Всяка финансова поддръжка за здравния бранш от този тип, би трябвало да има за последна цел да обезпечи по-добро лекуване на хората, а когато критериите за достъп до финансиране лимитират съществено плановете, то това е сигнал за липса и на равнопоставено отнасяне на пациентите “, разяснява адв. Свилена Димитрова, ръководител на Българската болнична асоциация.
От Асоциацията показват и като проблем неналичието на гласност във връзка с критериите и методологията, по които са определени лечебните заведения които ще бъдат включени в плановото предложение на Министерство на здравеопазването по процедура посредством непосредствено даване на безплатна финансова помощ BG16RFOP001-9.001 „ Мерки за справяне с пандемията “.
Пандемията от COVID-19 мина под знака на липса на цялостна тактика за справяне със здравната рецесия, а в този момент цялостна тактика и обединен метод липсва и при обезпечаването на финансова поддръжка и подготовка за последващи пандемии, акцентират от Българската болнична асоциация.
Този „ селектиран “ метод на вложения в здравния бранш е изложен на напред във времето и в Националния проект за възобновяване и резистентност, в който е записано, че рационализация на материалната база и въвеждане на новаторски технологии за лекуване на популацията се планува за „ опорни държавни и общински лечебни заведения “.
Още в разгара на пандемията от COVID-19 в България в една от заповедите на здравния министър беше посочено, че всяко лечебно заведение на територията на страната би трябвало да разкрие кревати за лекуване на пациенти с ковид, без значение от типа на собствеността. Като цяло приносът на лечебните заведения с частно ръководство беше над 30-процентен дял от общите кревати за цялата страна, показват от ББА.
Капацитетът, с който тези лечебни заведения се включиха в лекуването на пациенти с коронавирусна зараза, не намира отражение нито в приемането на поддръжка при започване на пандемията, нито в плануването на такава. И тук пораждат въпроси значими за цялото общество – каква е оценката за работата, приноса и ролята на лечебните заведения с частни принципали, каква роля ще имат при последващи пикове на пандемията и последващи спешни пандемични обстановки. Защото за пациентите е значимо да имат еднакъв достъп, приключват писмото си от асоцияцията.
Според асоциацията, която сплотява частните лечебни заведения, повода е в бенефициентите, които ще могат да аплайват за безплатна финансова помощ по процедурата „ Мерки за справяне с пандемията “ по предпочитана ос 9 „ Подкрепа за здравната система за справяне с рецесии ” на Оперативна стратегия „ Региони в напредък “ 2014-2020.
Основна цел на всички планувани действия по процедурата е да се поддържа здравната система на България, само че се оказва, че не всички лечебни заведения могат да получат достъп до поддръжка, без значение от приноса им в борбата с пандемията, настояват от ББА.
„ Всяка финансова поддръжка за здравния бранш от този тип, би трябвало да има за последна цел да обезпечи по-добро лекуване на хората, а когато критериите за достъп до финансиране лимитират съществено плановете, то това е сигнал за липса и на равнопоставено отнасяне на пациентите “, разяснява адв. Свилена Димитрова, ръководител на Българската болнична асоциация.
От Асоциацията показват и като проблем неналичието на гласност във връзка с критериите и методологията, по които са определени лечебните заведения които ще бъдат включени в плановото предложение на Министерство на здравеопазването по процедура посредством непосредствено даване на безплатна финансова помощ BG16RFOP001-9.001 „ Мерки за справяне с пандемията “.
Пандемията от COVID-19 мина под знака на липса на цялостна тактика за справяне със здравната рецесия, а в този момент цялостна тактика и обединен метод липсва и при обезпечаването на финансова поддръжка и подготовка за последващи пандемии, акцентират от Българската болнична асоциация.
Този „ селектиран “ метод на вложения в здравния бранш е изложен на напред във времето и в Националния проект за възобновяване и резистентност, в който е записано, че рационализация на материалната база и въвеждане на новаторски технологии за лекуване на популацията се планува за „ опорни държавни и общински лечебни заведения “.
Още в разгара на пандемията от COVID-19 в България в една от заповедите на здравния министър беше посочено, че всяко лечебно заведение на територията на страната би трябвало да разкрие кревати за лекуване на пациенти с ковид, без значение от типа на собствеността. Като цяло приносът на лечебните заведения с частно ръководство беше над 30-процентен дял от общите кревати за цялата страна, показват от ББА.
Капацитетът, с който тези лечебни заведения се включиха в лекуването на пациенти с коронавирусна зараза, не намира отражение нито в приемането на поддръжка при започване на пандемията, нито в плануването на такава. И тук пораждат въпроси значими за цялото общество – каква е оценката за работата, приноса и ролята на лечебните заведения с частни принципали, каква роля ще имат при последващи пикове на пандемията и последващи спешни пандемични обстановки. Защото за пациентите е значимо да имат еднакъв достъп, приключват писмото си от асоцияцията.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ