Частите от тялото бяха разпръснати в радиус от 50-60 метра,

Частите от тялото бяха разпръснати в радиус от 50-60 метра, части месо висяха и по бензиновата колонка

Денонощно край този обект при започване на жк „ Меден рудник ” минават стотици коли, поради основното кръстовище, което свързва остарялата част на комплекса с града, само че надали някой се замисля за какво от години тази някогашна бензиностанция е неизползваема. Става дума за 4 дка сред бул. „ Захари Стоянов ”, ул. „ Георги Попаянов ” и основната улица „ Апостол Войвода ”, която води към сърцето на комплекса.

Новината е, че до дни върху този имот стартира строителството на жилищна постройка със смесено предопределение и за разлика от пръкналите се голям брой нови човечарници в горната част на комплекса, тук вложителят може да продава на двойно по-високи цени поради местоположението и панорамата към езерата.

Внесено е предложение за смяна на Подробния организационен проект (ПУП), процедурата е към привършване.
Теренът е ограден неотдавна, следва утвърждението на измененията в ПУП-а
От една страна това ще е рационален акт, защото мястото, даже и в предишното, бе неуместно за построяването на бензиностанция и тя от дълго време бе изчерпала ролята си на основна след бързата урбанизация на квартала още при започване на 90-те години на предишния век. Това, което ще ви разкажем, няма връзка с актуалното капиталово желание на частника, а е обвързвано с потресаваща преживелица, която от дълго време е забравена, а множеството младежи на Бургас няма по какъв начин и да имат спомен за кървавото събитие от далечната нощ на 5 април 1998 година

Към него ни върна внимателен четец на Флагман, който забелязъл новата телена ограда и табелата с надпис „ Не влизай! Ремонтни действия! ”.

Все още има живи и настоящи публицисти в този град, които са били очевидци и са отразявали картината, напомняща за тежък терористичен акт.
На това място бе една от двете колонки, чиито маркуч някогашният миньор уви дружно с бомбата към кръста си
Всъщност след разхвърляните елементи от натрупа на същинско камикадзе, което се взриви на тази бензиностанция, единствената добра новина беше, че Бургас се размина с адска детонация. Ето какво си спомня публицист от днешния уебсайт Флагман, който през 1998 година е работел във вестник:

Вечерта, въпреки и на пролет, бе извънредно студена. Тътенът от взривната вълна раздруса целия град. Впоследствие щеше да се разбере, че по знамение не са експлоадирали резервоарите с гориво. Тялото на 42-годишния В.Г. бе раздробено и пръснато в радиус от 50-60 метра. Части от него висяха и по една от бензиновите колонки, маркучът на която преди този момент е бил завит към кръста му.
Скоро живущите в този блок няма да имат директна гледка към езерото, борчетата ще бъдат отсечени и вместо тях ще има огромна жилищна сграда
Самоубиецът бе ел.техник по специалност, някогашен миньор от рудник „ Росен ”, живеещ в близкия бл. 103 в жк „ Меден рудник ”, който е складирал в дома си огромно количество материали за взривяване на земни маси и е изработил от тях самоделна адска машина. Имал си бомбата в мазето - за всеки случай. В жилището на осмия етаж другояче живеел със брачната половинка си и двете им деца, като на всичкото от горната страна е бил и домоуправител на втори вход.

Въпросната вечер, на 4 април, той пристигнал до бензиностанцията, шофирайки тъмнозеленото си Жигули, като в колата до него пътувал и приятелят му - съсед. Час преди този момент домоуправителят се скарал с няколко души от входа за неплатено електричество на стълбището. Скандалът бил плевел и поради това, че някогашният миньор упорствал да получи в допълнение пари за ремонт на строшен бутон на ключа за осветлението. Според комшиите му, които по-късно са разпитани, В.Г. е бил пийнал и събирал парите в нетрезво положение, обиждайки ги жестоко за немарливостта им. След като не могъл да се разбере с тях, той се метнал в колата дружно с приятеля си. Потеглили на където им видят очите.

Около 21:40 ч. Жигулито е спряло пред една от колонките на бензиностанция „ Петрол ”. В. Г. излязъл от колата, дръпнал маркуча за горивото и на него завързал бомбата, като го увил към кръста си. Нямало е време служителката да реагира, тъй като не можела да проумее какво тъкмо се случва пред очите ѝ, още повече, че и осветлението не е било мощно.

В идващите елементи от секундата бомбата разпръсква тялото му, отнася цялата задница на Жигулата и изпотрошава стъклата на обекта. Приятелят е откаран в тежко положение в УМБАЛ-Бургас, която по това време е Окръжна болница. При огледа на колата на идващия ден служителите на реда откриха и Револвер.

Спасеният след дълго лекуване другар свидетелствал, че с В.Г. били извънредно близки и той седнал до него на предната седалка, като се надявал, че ще го разубеди по пътя да не прави нелепости. Пияният някогашен миньор от самото начало твърдял, че отиват да правят някаква набелязана от него авансово акция, без да конкретизира естеството ѝ.

От случая тогава пострада и фоторепортерът на Българска телеграфна агенция Тодор Ставрев, който пръв опита да снима останките пред бензиностанцията в петъчната вечер, още преди полицията да огради региона. Униформените изтръгнаха лентата от фотоапарата му и я осветиха на място, а той бе отведен в Районното упралвение, като на идващия ден се оплака на конференция, че служителите на реда го били и обиждали. Посегателството върху лентата бе окачествено от вестникарите като жестоко тъпчене на свободата на словото.

26 години по-рано никой не се сети да окачестви този показателен гибелен акт като терористичен, какъвто на процедура бе и в действителност можеше да отнеме голям брой човешки животи. Мотивите на причинителя за показната му гибел останаха забулени в тайнственост, както и кого в действителност е желал да накаже със гибелта си. Късмет за стотици бе, че при задействането на бомбата е реагирала отбраната на бензиновата колонка и не бе провокиран пожар. По това време към момента нямаше надеждна технология за тъкмо пресмятане на тротиловия еквивалент на експлозива.